Решение № 68 от 15.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Ловеч, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500207 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Подадена е жалба вх. № 2021/18.03.2025 г. от Д. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: **** , чрез адв. Г. Б. от САК, със съдебен адрес: *****, срещу Постановление от 12.12.2024 г. по изп. дело № 20219030400499, по описа на ЧСИ И. Л., рег. № 903 на КЧСИ, с район на действие района на ОС – Ловеч , с което са му възложени разноските по изпълнителното дело.

Излага, че на 23.11.2021 г. пред ЧСИ Л. по молба на доверителя й е образувано ИД 499/21 г. срещу длъжника А. М. Н., като на 07.12.2021 г. взискателят е получил съобщение, че ИД 499/21 е присъединено към ИД № 65/21 година.

На 17.12.2024 г. доверителят й е бил уведомен за постановлението на ЧСИ Л., с което се определят разноските по ИД № 499/21 година. Счита, че в него неправилно и незаконосъобразно разноските в размер на 3 024,06 лева са възложени на г-н Б., в качеството му на взискател, въпреки че действията по изпълнение са предприети в резултат на неизпълнение от страна на длъжника.

Твърди, че за времето от образуване на делото до юни месец 2023 година длъжникът е излежавал присъда в затвора в гр. Ловеч, като за това 1 взискателят е уведомил лично ЧСИ Л., доколкото същата не е била извършила проверка и съответно по ИД не е била събрана каквато и да било сума. Счита, че съдебният изпълнител не е направил проверка относно имущественото състояние на длъжника, че абсолютно незаконосъобразно е наложил възбрана на недвижим имот, находящ се в гр. ****, който видно от Справка в Агенция по вписванията не е собственост на длъжника от 23.12.2016 година. Изтъква, че тъй като за четири години ЧСИ не е извършил каквито и да било законосъобразни действия по ИД и поради обстоятелството, че длъжникът „няма никакви финансови възможности и е пенсионер по болест“, доверителят й решил да прекрати делото пред ЧСИ Л.. Твърди, че доверителят й неколкократно е ходил до кантората на ЧСИ Л. с молба да се прекрати ИД, но му е отказвано, като на 13.10.2023 г. са му обяснили, че има вариант делото да се прекрати и са му „помогнали“ с текста на молбата.

На следващо място, сочи, че съгласно раздел 4, т. 29 във връзка с раздел 7, т. 33 от ТТРЗЧСИ таксите и разноските се плащат от взискателя (кредитора) авансово - при образуване на изпълнителното дело и преди извършване на съответното изпълнително действие. С оглед цитираните разпоредби, моли съда да има предвид, че доверителят й е заплащал на ЧСИ своевременно всички дължими такси по изпълнителното производство.

Твърди, че с постановление от 12.12.2024 г., ЧСИ е уведомил доверителя й, че дължи такса също и по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която представлява пропорционална такса, която се събира от ЧСИ единствено, когато тя е събрана от ЧСИ, което в конкретния случай не е налице, тъй като събраната от ЧСИ Л. сума по ИД за 4 години е в размер на 0,00 лева.

Излага, че с оглед гореизложеното, на 20.10.2024 г. е бил изпратен имейл на ЧСИ Л. с молба да провери в счетоводството на кантората си плащанията, които взискателят е направил и да обоснове пропорционалните такси, които начислява, тъй като по т. 26 от ТТРЗЧСИ, същите се дължат пропорционално на събраната от ЧСИ сума, а събраната от нея за 4 години е 0.00 лева, както и на какво законово основание изисква такси както от длъжника /тъй като и от него се искат над 3 000,00 лева/, така и от взискателя по ИД, но до настоящия момент ЧСИ Л. не е отговорила, поради което от доверителя й е била входирана жалба до Министерство на правосъдието за образуване на контролно производство срещу неправомерните действия на ЧСИ Л. с вх. № 2

94-Д-267/ 29.10.2024 година.

В заключение моли съда д а постанови решение, с което да отмени обжалваното постановление в частта му относно възлагането на разноски в размер на 3 024,06 лева на доверителя й като взискател, като незаконосъобразно.

Подробни писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложила ЧСИ И. Л., която счита, че действията й са законосъобразни. Приема, че жалбата е допустима, но счита, че същата е неоснователна и недоказана, поради което предлага на съда да я остави без уважение.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба, мотивите на ЧСИ и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20219030400499 по описа на ЧСИ И. Л., рег. № 903 на КЧСИ, с район на действие, района на ОС - Ловеч, е образувано с разпореждане на 23.11.2021 г. по молба на адв. Ал.Б. от САК - процесуален представител на взискателя Д. Б. Б., ЕГН **********, с адрес : ****, ет.2, ап.2, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 27.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2024/2021г. на Районен съд - Ловеч (заповедно производство) срещу длъжника А. М. Н., ЕГН **********, с адрес: ***** за сумите : 28 700 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2021 г. до окончателното изплащане на задължението 2 774.00 лева - присъдени разноски, както и разноските по изпълнението.

С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл.18 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение.

С разпореждане от 23.11.2021 г. (л. 24) е разпоредено да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение.

За дължимите такси при образуване на изп. дело взискателят е уведомен с нарочно съобщение (л.7) - същите (в размер на 138 лева) са заплатени при образуване на делото (л.11). За платените такси в полза на ЧСИ 3 при образуване на делото е издадена Сметка № А007380/29.11.2021 г. (л.15).

Поканата за доброволно изпълнение до длъжника А. М. Н., ЕГН ********** му е връчена лично на 15.12.2021 г. чрез администрацията на затвора в гр. Ловеч, където длъжникът е изтърпявал наказание (л.26).

С ПДИ длъжникът е уведомен:

- за присъединяването на изпълнително дело № 20219030400499 към изпълнително дело №20219030400065.

- за присъединяването на Държавата на осн. чл.458 от ГПК за сумата от 181.33 лева. Заповедният съд (ч.гр.д. № 2024/2021г. на PC Ловеч - л.33) е уведомен за връчената ПДИ, с което ЗНИ е стабилизирана.

На 24.02.2022 г. по дело № 20219030400499 е наложена възбрана на притежаван от длъжника недвижим имот в гр. Ловеч (л.41), за което длъжникът е уведомен (л.43). Във връзка с искане на взискателя е постановен е отказ на ЧСИ за извършване на опис на недвижим имот на длъжника, предвид неговата несеквестируемост като единствено жилище, за което взискателят е уведомен изрично (л.46-47).

За наложените по делата запор на МПС ( 20219030400065) и възбрана на недв. имот (20219030400499) взискателят е превел по ИД 20219030400499 на 18.02.2022 г. такси в размер на 36 лева. За платената сума е издадена сметка № А007639/18.02.2022 г. (л.42), а за наредената държавна такса в полза на Агенция по вписванията - приложено преводно нареждане с реф. № 299B1O02205400LD от 23.02.2022г. (л.37)

С Постановление от 07.12.2021г., издадено по дело № 20219030400065, е извършено присъединяване на дело № 20219030400499 към дело № 20219030400065 (л.57 от дело № 20219030400065).

По изпълнително дело № 20219030400499 няма постъпили суми от длъжника. Всички молби на взискателя за изпълнителни действия са разгледани, а поисканите способи приложени.

На 13.10.2023 г. са депозирани молби:

- от взискателя (молба с вх. № 009098 - л.52): с искане за прекратяване на изпълнителни дела № 20219030400065 и № 20219030400499 поради пълното изплащане на задължението от длъжника и вдигане на наложените запори и възбрани;

4

- от длъжника (молба с вх. № 009096 - л.51): с искане да му бъдат изчислени сумите за пълно погасяване на изпълнително дело № 20219030400065 и № 20219030400499 като информацията му бъде съобщена на посочен от самия длъжник телефонен номер.

Молба вх. № 008918/06.10.2024 г. с искане за прекратяване на изпълнително дело № 20219030400499 поради пълното изплащане на задължението от длъжника и вдигане на наложените запори и възбрани е депозирана и от пълномощника на взискателя – адв. Г. Б. от САК, като молбата е депозирана на имейл адреса на кантората (л.48-50).

След получаване на молбите на адв. Б., на взискателя и на длъжника с искане за прекратяване е преустановено извършването на каквито и да било изпълнителни действия.

Молбата на взискателя с вх. № № 009098/13.10.2023 г. се явява основание за ЧСИ да възложи разноските по делата в тежест на самия взискател на основание изричната законова разпоредба на чл.79, ал.1, т.2 от ГПК (върху взискателя, който изоставя изпълнението).

С Постановление от 12.12.2024г. ЧСИ е прекратил производството по ИД № 20219030400499 (л.99), като за издаденото постановление взискателят е уведомен на 17.12.2024 г. (л.101-102) чрез процесуалния си представител адв.

Бъчваров.

С процесното постановление съдебният изпълнител на основание чл.79, ал.1, т.2 от ГПК е възложил върху взискателя Д. Б. Б. следните разноски по изп. дело, а именно : 2 971,36 лева с ДДС по т.26 от ТТРЗЧСИ; 24 лева с ДДС – 2 бр. по т.4 /съобщения/ от ТТРЗЧСИ; 18 лева с ДДС – по т.10 /заличаване на възбрана/ от ТТРЗЧСИ и 10,70 лева с ДДС – по т.31 /ДТ заличаване на възбрана/ от ТТРЗЧСИ, или общо 3 024,06 лева.

Жалбата е подадена в законноустановения срок, предвид което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Жалбоподателят и взискател по делото Д. Б., излага в жалбата си, че определените с обжалваното Постановление разноски в тежест на взискателя се явяват недължими поради липса на каквито и да било законосъобразни действия от страна на ЧСИ. Видно от доказателствата по делото е, че в хода на изпълнителното производство и до неговото прекратяване съдебният 5 изпълнител е приложил всички възможни спрямо имущественото състояние на длъжника изпълнителни способи. В тази връзка действията на ЧСИ не са обжалвани нито от взискателя, нито от длъжника.

На следващо място, твърди се от жалбоподателя, че таксите и разноските се заплащат от взискателя преди извършване на съответното изпълнително действие и в тази връзка, всички дължими такси са вече заплатени от взискателя. Действително, таксите във връзка с прилагането на поисканите от взискателя изпълнителни способи, са били заплатени от последния в указания от ЧСИ размер, като за тях е издадена сметка по чл.79 от ЗЧСИ, а именно : Сметка № А007380/29.11.2021 г. (л.15) и сметка № А007639/18.02.2022 г. (л.42).

Жалбоподателят възразява, че дължимостта на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ стои само когато по делото е събрана сумата в полза на взискателя и тъй като по делото не е събрана никаква сума в полза на взискателя, то и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ не се дължи на ЧСИ.

Съобразно константната съдебна практика, когато плащането на задължението е извършено при висящо дело за принудително изпълнение, пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ се дължи, без значение дали плащането към взискателя е направено по изпълнителното дело или директно на взискателя. В този смисъл са : Решение № 640 от 04.10.2010 г. по гр. дело № 920/2009 г. на ВКС 4-то ГО, Решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС, както и Определение 241 от 09.03.2016 г. по гр. дело № 6040/2015 г. на ВКС 4-то ГО.

В молбата на взискателя с вх. № 009098/13.10.2023г. (л.52) за прекратяване на изп. дело, както и в депозираната от пълномощника му адв. Б. молба вх. № 008918/06.10.2024 г. (л.48-50) се съдържа признанието на взискателя, че прекратяването на изпълнителното дело се иска с оглед „пълното изплащане на задължението“ от страна на длъжника. Като последица от искането на взискателя и на пълномощника му да се прекрати изпълнението, както обаче и да се „вдигнат наложените запори и възбрани“ се явява отговорността за разноските по арг. от чл.79 ал.1 т.2 от ГПК в тежест на взискателя.