Решение № 216 от 26.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600712 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 178 от 16.11.2023г., постановена по НОХД № 4403/2022г. по описа на Софийски градски съд (СГС), НО, 34 състав, съдът е признал за виновен подсъдимия Я. С. О. за това, че на 30.03.2021г. около 16.30 часа в Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода към Затвора – София, находяща се в гр. София, ул. Ген. Николай Г. Столетов № 21, без надлежно разрешително държал в себе си с цел разпространение високорисково наркотично вещество – хероин, включен в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, разпределен в три обекта – обект № 1 с тегло 2.18 гр., обект № 2 с тегло 8.26 гр. и обект № 3 с тегло 4.03 гр., с общо тегло 14.47 гр., с процентно съдържание на наркотичния компонент диацетилморфин 30 % за всички обекти, на обща стойност 940.55 лв., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като Я. О. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК – с присъда по н.о.х.д № 2613/15 г. по описа на СГС, , явяващо се престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 ( три) години и е постановил на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. На осн. чл. 59, ал. 1 от НК при изпълнението му е приспаднал времето, през което подсъдимият О. е 1 бил задържан и е търпял мярка за неотклонение „ домашен арест“ по делото.

На следващо място СГС, НО, 34 състав се е произнесъл по веществените доказателства по делото, като е постановил на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, предметът на престъплението – остатъкът от наркотичното вещество, иззето с протокол от 30. 03. 2021 г. да бъде отнето в полза на Държавата и да бъде унищожено след влизане в сила на присъдата.

На последно място СГС на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил на подс. О. да заплати по сметка на СДВР направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 400.25 лв. (четиристотин лева и двадесет и пет стотинки), както и по сметка на СГС сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

От така постановената присъда е останал недоволен подс. О., който по предвидения процесуален ред и чрез упълномощения му защитник адв. Т. Г. въвежда оплаквания срещу справедливостта на съдебния акт. Във въззивната жалба, изходяща от защитника адв. Г., се оспорва единствено дейността на първостепенния съд, свързана с определянето на следващото се на подсъдимия наказание, считайки го за завишено. В тази насока защитникът намира, че неправилно СГС при индивидуализацията на наказанието не е отчел в достатъчна степен многобройните смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства. Отправя се искане до САС да измени първоинстанционната присъда като намали размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция а д в . Т. Г. поддържа депозираната от нея въззивна жалба. В хода на съдебните прения преповтаря аргументите си, развити в писмен вид, като отново изтъква несъгласието си с извършената от СГС индивидуализация на наказанието, наложено на подзащитния й, намирайки го за прекомерно тежко. В устните състезания пред Апелативен съд поставя акцент върху продължителността на наказателното производство, в който период подзащитният й няма криминални прояви и не е осъждан; тежкото здравословно състояние на подзащитния й; на малкото количество наркотично вещество, намерено у него, като изразява становище, че липсват доказателства, че О. го е държал с цел разпространение, а напротив – държал го е за свое лично ползване; на семейното му положение – баща на две деца с възрастна майка, които се нуждаят от неговите грижи.

Отново отправя искане към САС да измени обжалваната първоинстанционна присъда като намали размера на наложеното наказание.

Подс. О. се присъединява към доводите на защитника си и допълва, че иска шанс да гледа своите деца и майка; че се е поправил, като за 4 г. и 2 м. не е нарушил 2 мярката си за неотклонение „домашен арест“.

Прокурорът от САП счита депозираната срещу първоинстанционната присъда въззивна жалба за неоснователна. Изразява становище, че наказанието, наложено от СГС по реда на чл. 55, ал.1,т.1 от НК е правилно и законосъобразно определено, като са спазени принципите за индивидуализация му и са отчетени всички изтъкнати от защитника смекчаващи наказателната отговорност на О. обстоятелства. Заключава, че именно така определеното негово наказание би изпълнило целите на наказанието.

Прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В предоставената му последна дума подс. О. моли за намаляване на наложеното му наказание и заявява, че си е взел поука.

В проведеното пред въззивния съд съдебно следствие бяха събрани писмени доказателства, касаещи семейния и здравословен статус на подс. О. и неговата майка, както и актуално негово свидетелство за съдимост.

Този състав на САС, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Производството пред Градски съд, НО, 34 състав е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК (съкратено съдебно следствие), като на основание чл. 371, т.2 от НПК подсъдимият О. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието му е одобрено от първоинстанционния съд.

Поради това и настоящият съдебен състав принципно приема, че в сочената, каквато е и процесната, хипотеза е длъжен да приеме съществените релевантни факти точно така, както са описани в обвинителния акт. Този извод следва от естеството на диференцираната процедура в разновидността й по точка втора на чл. 371 от НПК, изискваща признание от подсъдимия на всички съставомерни факти. Именно тук е мястото да се отбележи и процесуалната негодност на направеното от защитата в лицето на адв. Г. оспорване на установеното от Градски съд ( залегнало и в обстоятелствената част на обвинителния акт – „….Обв. О. обаче продължил да се занимава с разпространение на наркотични вещества - хероин, които продавал на наркотично зависими лица, намиращи се в Затвора *** и по този противозаконен начин набавял за себе си парични средства…“) предназначение на установеното в него високорисково наркотично вещество в насока, че е било за негова лична употреба.

Подобно възражение (особено когато разпространителската цел на държането на високорисковото наркотично вещество е въведена като елемент от квалифицирания състав на чл. 354а, ал.1 от НК) е несъвместимо с естеството на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, изискваща признание от подсъдимия на всички съставомерни факти. Именно подобно „пълно“ признание на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, включително и оспорения в пренията пред САС, подс. О. е сторил в о.с.з. на 16.11.2023 г. при активното участие на 3 упълномощения си защитник адв. Г. и при разяснени права и последици от направеното самопризнание. В тази смисъл процесуалната уредба на предварителното изслушване не позволява оспорването на фактическата обстановка от страна на подсъдимия, която същият е признал - отразените в обвинителния акт факти и събраните на досъдебното производство доказателствени материали, които подкрепят самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т.2 от НПК обвързват съда по отношение на съдържанието на присъдата, постановена след проведено съкратено съдебно следствие ( чл. 373, ал.3 от НПК и ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС).

В настоящия казус и въззивният съд прие, че фактите, посочени в акта на обвинението и признати от подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, което налага извод за възприемане в цялост на същите съобразно отразяването им в обвинителния акт.

Извеждайки пред скоби изложеното, въззивната инстанция приема въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателства, които го подкрепят за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и възпроизведени и в мотивите на обжалваната присъда, а именно:

Подс. Я. С. О. е роден на ******** г. в гр. ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, многократно осъждан, безработен. Подс. Я. С. О. се занимавал с разпространение на наркотични вещества, които продавал на наркотично зависими лица и по този противозаконен начин набавял за себе си парични средства. С оглед извършваната от подс. О. дейност, същият бил осъден за тежко умишлено престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, а именно - с присъда на Апелативен съд София по в.н.о.х.д. № 269/2017г. по описа на съда (влязла в сила на 03.04.2019г.), потвърдена с решение № 35/03.04.2019г. по касационно дело № 259/2018г. по описа на ВКС, 3-то НО, на подс. О. било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

След влизане в сила на присъдата, подс. О. бил приведен в Затвора ***, находящ се в гр. София, бул. „Ген. Николай Г. Столетов“ № 21, където следвало да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години. Подс. О. обаче продължил да се занимава с разпространение на наркотични вещества - хероин, които продавал на наркотично зависими лица, намиращи се в Затвора *** и по този противозаконен начин набавял за себе си парични средства. Подс. О. съхранявал наркотичните вещества, които разпространявал, в себе си, с оглед извършваните регулярни проверки в спалните помещения в Затвора ***. На 30.03.2021 г. около 16:00 ч. била извършена проверка на V-та група, 11-то спално помещение в Затвор ***, в което бил настанен подс. О., както и св. С. Д. и М. Н.. По време на проверката подс. О. отказал да бъде обискиран, поради което около 16:30 ч. бил приведен в намиращата се в Затвора *** Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода, за 4 да му бъде извършен обиск. Там били извършени действия по обискиране на подс. О. от страна на А. С. – мл. инспектор в затвора, който не установил забранени вещества.

Веднага след това, след като подс. О. се съблякъл и бил прегледан от М. Г. – лекар в затвора, било установено, че в себе си - в пераналната област (между двата седалищни мускула), подс. О. държи пакет, в който се съдържат високорискови наркотични вещества - хероин, разпределен в три обекта, както следва — обект № 1 с тегло 2,18 грама, обект № 2 с тегло 8,26 грама и обект № 3 с тегло 4,03 грама, с общо нето тегло за всички обекти 14,47 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент диацетилморфин 30 % за всички обекти, на обща стойност 940,55 (деветстотин и четиридесет лева и петдесет и пет стотинки) лева. С описаните наркотични вещества подс. О. се бил снабдил по неустановен по делото начин, същият упражнявал върху тях своя трайна фактическа власт и имал намерение да ги продаде с цел реализиране на печалба. След като било установено, че подс. О. държи в себе си наркотични вещества, били предприети действия по образуване на настоящото производство и приобщаване на наркотичните вещества по надлежния ред. Хероинът подлежи на контрол съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и е посочен в списъка на наркотичните вещества с висока степен на риск за общественото здраве, а именно Списък I от Приложение № 1, към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, издадена въз основа на чл.3, ал.2 ЗКНВП, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011 г. В чл.