Решение № 1688 от 15.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1688 гр. Варна, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. И. като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100501752 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 ГПК, образувано по жалба на К. Р. К. чрез пълномощника адв.Ж.К.-ВАК, срещу решение № 261697/20.05.2021г., постановено по гр.д. № 8011/2020г. на ВРС, 21 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявен от въззивницата срещу В. АТ. Д. иск с правно основание чл.124 ГПК за приемане за установено между страните, че К. Рачова К. е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижим имот представляващ поземлен имот N'500.142 по ПНИ, одобрен със заповед №РД-11-7706-113/01.04.2011г. на Областен управител на област Варна, местност „Старите лозя", землище гр.Игнатиево, целият с площ от 600 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от намиращата се в имота сграда със застроена площ от 22 кв.м., състояща се от антре, две стаи, баня, тоалетна, придобит на основание договор за покупко продажба, обективиран в НА № 115/10.12.2004г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се, че съдът не е изложил мотиви по направеното от въззивницата възражение за липсата на намерение за своене на имота от ответника, като не е обсъдил и неправилно е ценил представените в тази връзка доказателства, като при преценката на фактическия състав на придобивната давност не е изследван субективния елемент намерението за своене. Оспорват се като необосновани изводите, че по делото е установено осъществявано от страна на наследодателя на ответника, давностно владение върху придобитата от ищцата 1/2 ид. част от имота. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява, праводателят на ответника да е извършил действия, с които е демонстрирал, че е престанал да държи идеална част от имота за ищцата, в качеството си на съсобственик и е започнал да я държи за себе си, с намерение да я свои. Не са обсъдени представените по делото писмени доказателства, от които се установяват изложените в исковата молба твърдения. Жалбоподателката счита, че от доказателствата по делото не се установява придобиването на собствеността върху имота от страна на ответника на заявеното основание- придобивна давност. Моли за отмяна на обжалваното решение да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови ново, 1 с което да се уважи предявения от К.К. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и се приеме за установено, че същата е собственик на 1/2 ид. част от процесния имот. Претендира присъждане на разноските по делото.

В предвидения срок въззиваемата страна В. АТ. Д., чрез адв.Ф.Д. е депозирал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени доводи и съображения. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

При извършване на служебна проверка по реда на чл.2 69 ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а за да се произнесе по съществото на спора, съобрази следното:

С исковата молба К. Р. К. е предявила положителен установителен иск за собственост срещу В.А. Д. по отношение на 1 / 2 ид.ч. от поземлен имот №500.142 по ПНИ на местност „Старите лозя", землище гр.Игнатиево, община Аксаково, целият с площ от 600 кв.м., ведно с 1/2 ид. части от намиращата се в имота жилищна сграда със застроена площ от 22 кв.м., придобит въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 117/10.12.2004г. и искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА №41, д. 10288/2015Г. вх. Рег. 18913/13.08.2015г. на СВ и НА № 79, д.11423/2015г., вх. Рег.№20806/03.09.2015г. по отношение на 1/2 идеална част от описания в него имот. Посочва се, че ищцата е придобила собствеността върху имота съвместно с праводателя на ответника - А.И. Д., който се е снабдил с КНА №41/13.08.2015г., с който е признат за собственик по давност на Ч ид.ч. от имота и 1 / 2 ид.ч. от изградената в него сграда. В следствие на този констативен НА е съставен и НА № 7 9/03.09.2015г. , с който А. Д. е признат за собственик на целия имот и намиращата се в него сграда. Ищцата оспорва констататцията на нотариуса за наличие на предпоставките за придобиването по давност на собствеността върху процесната 1/2 ид.ч. от имота. Твърди, че проводателят на ответника не е упражнявал за себе си владение върху имота в изискуемия от закона срок, като излага, че в периода 2004г.-2009г. е живяла в имота, заедно с праводателя на ответника. През 2010г. за период от 4 месеца ищцата е пребивавала в чужбина, поради което и не е посещавала имота, а в периода 2010г. - 2013г. многократно е посещавала имота. До 2013г. е осъществявала фактическа власт върху имота, поради което и праводателят на ответника не е придобил собствеността върху него на основание давност.

Ответникът оспорва иска като неоснователен, с твърдения, че неговият праводател А.

Д. се легитимира като единствен собственик на процесния имот на основание договор за покупко продажба от 2004г. по отношение на Ч ид.ч. от имота, а останалата 1/2 ид.ч. е придобита на основание давностно владение, осъществено за периода от 2005г. до смъртта му - 01.03.2020г.

В условие на евентуалност ответникът навежда възражения, че след смъртта на наследодателя, той осъществява фактическа власт върху процесиите земя и сграда, като присъединява същата към владението на праводателя. Не оспорва твърденията на ищцата, че първоначално имотът е закупен съвместно от нея и баща му, който постоянно живеел в имота, а ищцата го посещавала епизодично, не повече от общо 3-4 пъти. След 2005г. проводателят на ответника и ищцата се разделили и поради невъзможност да ползват съвместно имота, каквито били първоначалните им намерения постигнали договорка А. да остане в имота, като възстанови платените от ищцата суми по сделката; постигнали и съгласие да уредят формалностите относно придобитото от бащата на ответника право на собственост върху целия имот. След като ищцата получила уговорените суми, тя преустановила контактите си с праводателя на ответника, поради което и не било извършено формално прехвърляне на собствеността. Твърди, че ищцата не е посещавала имота, не го е обработвала и не е правила ремонти в него и изобщо не е имала достъп до него, тъй като не е притежавала ключ за дворното място и сградата. От м. март 2005г. бащата на ответника е упражнявал фактическа власт върху целия имот, със съзнание, че е негов изключителен собственик и изцяло със свой труд и средства е поддържал, подобрявал и застроявал имота. След 2 като не успял да установи контакт с ищцата, той предприел през 2015г. действия за снабдяване с НА за собственост върху 1/2 ид.ч. от имота на основание давност. Ищцата била уведомена за процедурата по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост върху имота, като не е реагирала на изпратените й съобщения.

Съдът, въз основа на събраните доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за установено следното:

По делото е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №131, т.5, рег.№11470, дело №731/2004г. на нотариус Б.В., с който В. и С. Ж. продават на А.И. Д. и К. Р. К. дворно място с площ от 600 кв.м., находящо се в землище на с.Игнатиево, община Аксаково, местност „Старите лозя", представляващо имот пл.№10 по план ана местността, ведно с построената в имота жилищна сграда с площ от 20 кв.м., при граници: имот пл.№ 11, имот пл.№9, път и път за сумата от 573,60лв.

С нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 181/13.08.2015г. А.И. Д. е признат за собственик по давностно владение върху 1/2 ид.ч. от новообразуван имот №500,142, целият с площ от 600 кв.м. по ПНИ на местност „Старите лозя", одобрен със заповед № РД-11-7706-113/01.04.2011г. на областен управител на област Варна, находящ се в гр.Игнатиево, община Аксаково, заедно с 1 / 2 ид.ч. от построената в имота сграда с площ от 22 кв.м.. В акта е посочено, че А.И. Д. е собственик на останалата 1/2 ид.ч. от имота.

С НА № 3, т.2, рег.№8896, дело № 159 от 03.09.2015г. за удостоверяванена право на собственост върху недвижим имот А.И. Д. е признат за собственик по покупко-продажба и давностна новообразуван имот № 500, 142, целият с площ от 600 кв.м. по ПНИ на местност „Старите лозя", одобрен със заповед № РД-11-7706-113/01.04.2011г. на областен управител на област Варна, находящ се в гр.Игнатиево, община Аксаково, заедно с построената в имота жилищна сграда с площ от 22 кв.м.

Представена е преписката по заявление на А. Д. за заверка на молба-декларация за снабдяване с КНА по обстоятелствена проверка № ОС68-4/26.02.2015г., по отношение на процесния имот, съдържаща уведомление с изх.№ 9400-389/27.03.2015г. на Община Аксаково, изпратено до К. Р. К.. В съобщението е отбелязано, че същата не е открита на адреса, на който е търсена на 23.04.2015г. и 07.05.2015г. В преписката се съдържа и депозирано с вх. № Ж85/05.05.2015г. на Община Аксаково възражение от К. Р. К., в което същата заявява, че няма основание да се заверява молба-декларация, тъй като имотът предмет на процедурата е съсобствен и К.К. упражнява владение върху нейните 1/2 ид.ч. от имота, както и, че тя не желае съсобственика А. Д. да заплаща нейната част от дължимия данък за имота.

Видно от представените препис-извлечение от акт за смърт №0476/03.02.2020г. и удостоверение за наследници от 05.03.2021г., /л.55 от делото на ВРС/ А. Д. Иванов, починал на 01.03.2020г., е оставил за наследници В. АТ. Д.-син и В.Я. Д.а-дъщеря.

По делото е представено саморъчно завещание от 02.02.2020г. от А.И. Д., ведно с протокол от 10.03.2020г. за обявяване на саморъчно завещание, рег.№ 4 00 по описа на нотариус Р.Т., с което А.И. Д. завещава на сина си В.Д. цялото си имущество.

По отношение на упражняваната фактическа власт върху имота по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на ангажираните пред първоинстонционния съд от двете страни свидетели: З.Г., К.Г., М.Н./ангажирани от ищцата/; Т.Д., М.Т. и К.Д./ ангажирани от ответника.

В показанията си свидетелите всички свидетели посочват, че ищцата К. и А. Д. закупили вила в гр.Игнатиево през 2004г. Имотът представлявал дворно място с построена едноетажна сграда. Свидителите, ангажирани от ищцата посочват, че през 2005г. ищцата и А. правили ремонт на жилището, който включвал нова ел. инсталация, поставяне на ключове и контакти, изграждане на пристройка за отглеждане на животни, в която отглеждали кокошки. След ремонта двамата живеели в имота. Ищцата живеела в имота до 2009г., когато се пенсионирала и й се 3 наложило да замине за с. Лиляче, Област Враца, за да се грижи за майка си. От придобиването на имота, постоянно в него живеел А. , а К., ходела през дните - петък, събота и неделя. След 2009г., К. и А. не поддържали лични отношения и К. посещавала имота си веднъждва пъти годишно. Свид. З.Г. заявява, че при посещенията си в гр.Варна, К. е отсядала и в имота на свидетелката и заедно са посещавали имота в Игнатиево. К. имала ключ за имота, както за дворното място, така и за сградата. В периода 2009г. - 2013г., свидетелката е посетила един път имота заедно с ищцата. Свид. К.Г. е заявил, че през 2013г. веднъж е посетил имота, заедно с ищцата, като му е направило впечатление, че имотът е поддържан, земята е обработена. Не е констатирал изграждане на нови постройки. Свид К.Г. и свид. М.Н. заявяват в показанията си, че до 2009г. К. и А. са имали лични отношения и са виждали А. да посещава имота на К. в гр.Варна, ж.к. Възраждане.

Свид. Т.Д./племенник на бащата на ответника/, М.Т. и К.Д. при закупуването на имота от ищцата и бащата на ответника, през 2004г., той представлявал лозе и намираща се в него дървена барака. Първият ремонт на постройката бил осъществен през 2004г.- ремонт на покрив, тераса и стълбище. През есента на 2004г. ищцата и А. започнали да обитават имота, като А. оставал да преспива, и тъй като там нямало добри битови условия, К. се прибирала в жилището си в гр.Варна.