Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 15.02.2023, Районен съд - Тервел

Съд
Районен съд - Тервел
Дело
Гражданско дело 309/2022
Вид
Решение № 14
Подписан
15.02.2023
В сила
15.02.2023
Състав
Ганчо Манев Драганов

Цитирани разпоредби

  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.40, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.233 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Тервел, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ганчо М. Драганов при участието на секретаря Жулиета П. Жекова като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело № 20223250100309 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съдът съобрази следното: Предявен е иск от „ИзиРентБългария“ ЕООД, ЕИК:202163172 със седалище и адрес на управление в гр.*********, к.к.***********, представлявано от управителя С.К., действащо чрез адв. Е. Т. – САК със съдебен адрес гр.*********** срещу Н. А. А. с ЕГН:********** с постоянен адрес *********, с правно основание: чл.233 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000,00 лева представляваща дължима сума за обезщетяване на вреди, изразяващи се в повреждане или унищожаване на автомобил FIAT TIPO рег. №******, който е бил предмет на договор за наем №3698581 от 28.01.2022г. сключен между „ИзиРентБългария“ ЕООД и Н. А. А., ведно със законната лихва от 14.07.2022г. до изплащането на главницата в цялост и сумата от 537,51лева, представляваща дължимото се обезщетение за забава, изчислено върху главницата от 07.03.2022г. до 13.07.2022г. включително. Претендира се и заплащане на направените разноски по делото.

Искът е процесуално допустим.

Ответникът Н. А. А. с ЕГН:********** с постоянен адрес ********* редовно призован на осн.чл.40, ал.2 от ГПК не се явява в съдебно заседание, не депозира отговор на исковата молба и не взема становище по иска.

Представените по делото писмени доказателства копия на: договор за наем от 28.01.2022г.; общи условия приложими към договора; протокол подписан при връщане на наетия автомобил; снимков материал на увреденото превозно средство от 04.02.2022г.; кореспонденция по електронна поща; справка-изчисление на законната лихва и пълномощни, съдът намира за относими, логически подредени, покриващи заявената им в исковата молба правна квалификация и петитум и безспорно установяващи претенцията им.

Съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения: В едномесечния преклузивен срок 1 ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като същият е уведомен за последиците от неспазване на тези срокове за отговор и за неявяване в съдебно заседание.

Налице са предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по чл. 131 и чл. 140 от ГПК на страните са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, съдът може да направи обоснован извод, че предявеният иск се явява вероятно основателен, поради което следва да бъде уважен в неговата цялост, така както е предявен.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включващи разноски за държавна такса, банкова такса, транспортни разходи и адвокатско възнаграждение с ДДС. Направено е съответно искане и доказателства за сторени такива в общ размер на 2 951,00 лева, които следва да се поставят в тежест на ответника.

Воден от гореизложените съображения и на осн.чл.239 от ГПК съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. А. А. с ЕГН:********** с постоянен адрес ********* да заплати на „ИзиРентБългария“ ЕООД, ЕИК:202163172 със седалище и адрес на управление в гр.*********, к.к.***********, представлявано от управителя С.К. сумата от 15 000,00 (Петнадесет хиляди) лева представляваща дължима сума за обезщетяване на вреди, изразяващи се в повреждане или унищожаване на автомобил FIAT TIPO рег. №******, който е бил предмет на договор за наем №3698581 от 28.01.2022г. сключен между „ИзиРентБългария“ ЕООД и Н. А. А., ведно със законната лихва от 14.07.2022г. до изплащането на главницата в цялост и сумата от 537,51лева, представляваща дължимото се обезщетение за забава, изчислено върху главницата от 07.03.2022г. до 13.07.2022г. включително.

ОСЪЖДА Н. А. А. с ЕГН:********** с постоянен адрес ********* да заплати на „ИзиРентБългария“ ЕООД, ЕИК:202163172 със седалище и адрес на управление в гр.*********, к.к.***********, представлявано от управителя С.К., разноски в настоящото исково производство в общ размер на 2 951,00(Две хиляди деветстотин петдесет и един) лева.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239, ал.4 ГПК.

Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________ 2