Решение № 75 от 29.04.2026, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Поморие, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20262160100183 по описа за 2026 година взе предвид следното.

Производството е образувано по изпратено по подсъдност гр.дело № 796/2026 г., по описа на РС – Бургас, образувано по молба от А. Р. Х., ЕГН **********, с адрес с.Габерово, общ.Поморие, ул..., против Г. Ш. Х., ЕГН **********, с адрес гр.Каолиново, общ.Каолиново, ул. ....

Сочи се от молителката, че с ответника са били в интимна връзка, като отношенията между страните са влошени.

Твърди се, че на 19.02.2026 г., молителката и ответника се намирали в автомобил, управляван от молителката, когато ответникът отнел мобилния телефон на молителката, издърпал я от мястото на водача, поел управлението на автомобила и отвел молителката в обитаваното от нея жилище под наем, където заключил молителката и бил агресивен към нея.

Сочи се, че на 20.02.2026 г., ответникът посетил жилището на молителката, разбил вратата му, събрал дрехите на молителката и ги изхвърлил.

Искането е за установяване на извършеното домашно насилие и налагане на ответника на мерки за защита по ЗЗДН.

Ответникът не е дипозирал отговор на молбата за защита.

В съдебно заседание молителката се явява лично и се представлява от пълномощникадвокат, поддържа молбата за защита.

Ответникът не се явява в съдебно заседание, редовно призован.

1

За да се произнесе по искането съдът се запозна подробно със събраните по делото доказателства и като взе предвид относимите законови разпоредби, прие от фактическа страна следното.

Молбата за защита е подадена пред компетентен съд по чл.7 от ЗЗДН, от активно легитимирано пострадало лице по чл.8, т.1 от ЗЗДН, против субект по чл.3, т.2, предл.второ от ЗЗДН – лице, с което пострадалата е била в интимна връзка, в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 ЗЗДН, поради което е допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

В производството е представена декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която декларация съгласно чл.13, ал.1 т.3 ЗЗДН, е доказателство по делото.

В нея подробно са описани от фактическа страна проявните форми на извършеното спрямо молителката домашно насилие.

Установява се от доказателствата по делото, а и ответникът не оспорва, че страните са били в интимна връзка, като на 19.02.2026 г., молителката и ответника се намирали в автомобил, управляван от молителката, когато ответникът отнел мобилния телефон на молителката, издърпал я от мястото на водача, поел управлението на автомобила и отвел молителката в обитаваното от нея жилище под наем, където заключил молителката и бил агресивен към нея. На 20.02.2026 г., ответникът посетил жилището на молителката, разбил вратата му, събрал дрехите на молителката и ги изхвърлил.

Страните не са осъждани, като ответникът е реабитилиран по право за предходни негови осъждания, в съда не са образувани предходни производства по ЗЗДН между тях, в ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков“ гр.Бургас не е налице медицинска документация за страните, видно от изисканите и приложени служебни справки.

В производството по ЗЗДН е налице облекчено доказване в полза на пострадалите от домашно насилие лица, като са допустими всички доказателствени средства по ГПК, както и доказателствените средства, посочени с разпоредбата на чл.13 от ЗЗДН, като в случаите, когато няма други доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е достатъчно основание за издаване на заповед за защита – чл.13, ал.3 от ЗЗДН.

В случая представената от молителката декларация е годно доказателствено средство, като същата съдържа данни за извършителя на домашното насилие – ответника, за актовете на домашно насилие – отнемане на мобилния телефон на молителката и поемане на управлението на автомобила й, отвеждане на молителката в обитаваното от нея жилище, заключване на молителката и агресивно поведение към същата, както и унищожаване и повреждане на имущество на молителката, както и за времето на извършване на тези прояви – 19.02.2026 г. и 20.02.2026 г.

Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на ответника по молбата е да опровергае чрез пълно и главно доказване съдържанието на същата, като според съда в производството това не е сторено от ответника.

Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо 2 или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

В разглежданият случай страните са бивши интимни партньори, отношенията между които са влошени, като на процесните дати – 19.02.2026 г. и 20.02.2026 г., ответникът Г. Ш. Х. отнел мобилния телефон и управлението на автомобила на молителката, отвел същата в обитаваното от нея жилище, където я лишил от свободно придвижване, проявил агресия към молителката, унищожил и повредил нейно имущество.

Затова съдът прие, че по делото несъмнено е установено домашно насилие, представляващо физическо, психическо и икономическо такова, извършено от ответника спрямо молителката.

Предвид гореизложеното съдът намира, че искането за защита следва да се уважи.

С оглед събраните по делото доказателства относно личността и поведението на ответника и интензитета на установените конкретни прояви на домашно насилие, съдът намира, че спрямо ответника следва да бъдат наложени мерките по чл.5 ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, а именно, задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на пострадалата, забрана на извършителя да приближава пострадалата, обитаваното от нея жилище, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалата и забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

Предвид установените по делото обстоятелства относно конкретните прояви на домашно насилие и личността на извършителя, съдът намира, че срокът на мерките за защита по чл.5, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, следва да е максималният такъв по чл.5, ал.2 от ЗЗДН, а именно 18 месеца, а разстоянието, на което да се забрани на ответника да приближава пострадалата следва да е 50 метра.

Посочените мерки, като вид и продължителност, според съда са необходими и достатъчни за постигане на целените възпитателен ефект и лична превенция по отношение на ответника, като същевременно с това ще му даде възможност да преосмисли и коригира поведението си към молителката.

В производството е издадена по искане на пострадалата заповед за незабавна защита рег.№ 7/02.04.2026 г., с мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, която е връчена на ответника на 17.04.2026 г., поради което и на основание чл.5, ал.2 ЗЗДН, от срока на мерките по чл.5, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, следва да се приспадне срокът на тези мерки по заповедта за незабавна защита.

С оглед основателността на молбата за защита, предвид приетата за установена проява на домашно насилие съдът намира, че върху ответника следва да се възложат разноските на молителката, направени от нея в производството в размер от 400 евро, представляващи 3 заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид изхода от спора разноски на ответника не се дължат, а и доказателства такива да са извършени не са представи.

На основание чл.11 ал.2 ЗЗДН, ответникът следва да заплати държавна такса в размер 12.78 евро.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО извършеното на 19.02.2026 г. и 20.02.2026 г., в гр.Бургас, домашно насилие от Г. Ш. Х., ЕГН **********, спрямо А. Р. Х., ЕГН **********, изразило се прояви на физическо, психическо и икономическо насилие, представляващи отнемане на мобилния телефон и управлението на автомобила на пострадалата, лишаване на същата от свободно придвижване, агресия към молителката, унищожаване и повреждане на нейно имущество.

ЗАДЪЛЖАВА Г. Ш. Х., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. Р. Х., ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на Г. Ш. Х., ЕГН **********, да приближава на разстояние по-малко от 50 (петдесет) метра А. Р. Х., ЕГН **********, обитаваното от нея жилище в с.Габерово, общ.Поморие, ул..., нейната месторабота и местата за социални контакти и отдих на пострадалата, за срок от 18 (осемнадесет) месеца.

ЗАБРАНЯВА на Г. Ш. Х., ЕГН **********, да осъществява контакт с пострадалата А. Р. Х., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 18 (осемнадесет) месеца.

ПРИСПАДА от срока на наложените мерки по чл.5, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН, забрана на Г. Ш.

Х., ЕГН **********, да приближава А. Р. Х., ЕГН **********, обитаваното от нея жилище, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалата, както и забрана да осъществява контакт с пострадалата под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, времето през което спрямо извършителя са били наложени такава мерки със заповед за незабавна защита, считано от 17.04.2026 г., до връчване на препис от заповедта за защита, издадена въз основа на настоящото решение.

ОСЪЖДА на Г. Ш. Х., ЕГН **********, да заплати на А. Р. Х., ЕГН **********, сумата от 400 евро (четиристотин евро), представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Г. Ш. Х., ЕГН **********, да заплати на Държавата, по сметката за държавни такси на РС – Поморие, държавна такса в размер 12.78 евро (дванадесет евро и седемдесет и осем евро евроцента).

4

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита от домашно насилие.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в 7-дневен срок, който за молителката тече от днес, а за ответника от съобщението.

Обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта за защита.

Преписи от решението и от заповедта за защита да се връчат на страните и да се изпратят на РУ на МВР по местожителството на страните.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

5