Определение № 2498 от 04.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2498 гр. София, 04.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20241000502463 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ЗЕАД „БУСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ срещу определение № 8537 от 03.06.2024 г., постановено по гр.д. № 9769/2023 г. по описа на СГС, с което жалбоподателят, в качеството на ответник по делото, е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 400 лв. разноски за държавна такса и 4 620 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил разноски в негова тежест. Намира, че при прекратяване на делото, на основание чл. 78, ал.4 ГПК именно той има право на разноски, а не ищецът. Евентуално намира, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени, тъй като съдът неправилно не е уважил направеното от него възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК. Счита, че са налице и основания за присъждане на възнаграждение под установените в НМРАВ минимални размери при условията на приетото с решение С-427/2016 и С-428/2016 на СЕС.

С оглед изложеното моли настоящия съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да присъди разноски в негова полза, евентуално да намали размера на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна Р. Б. Н., с който се поддържа становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи се, че искът е оттеглен поради изплащане на процесното вземане след датата на подаване на исковата молба, предвид което разноските следва да се присъдят в полза на ищеца, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за образуване на делото. Оспорва се и направеното възражение за прекомерност, като се поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел, че договореният размер отговаря на изискванията на НМРАВ и фактическата и правна сложност на спора.

Софийският Апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и 1 представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима като подадена от лице, което има правен интерес, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

От представените доказателства се установява, че производството по гр.д. № 9769/2023 г. по описа на СГС е образувано по частичен иск с правно основание чл. 405 КЗ с искане да се осъди ответникът ЗЕАД „БУСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ да заплати на Р. Б. Н. сумата от 35 000 лв., представляваща част от вземане в общ размер от 40 000 лв. и претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди по договор за застраховка „Каско стандарт“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 29.08.2023 г. до окончателното изплащане.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, с който той осъществява защита по същество срещу предявения иск и освен това представя и доказателства, че на 01.09.2023 г. е изплатил на ищеца обезщетение за процесните имуществени вреди в размер на 36 444 лв.

С оглед извършеното плащане от страна на ответника, в проведеното открито съдебно заседание на 13.05.2024 г. ищецът оттегля изцяло предявения иск и отправя претенция за присъждане на разноските, които е реализирал във връзка с делото. Представя списък на разноските, от който е видно, че претендира 1400 лв. заплатена държавна такса и 4 140 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. Приложен към него е и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 4 140 лв. с ДДС. Ответникът оспорва претенцията за разноски като сочи, че при оттегляне на иска, разноски се дължат на него, а не на ищеца, евентуално прави възражение по реда на чл. 78, ал.5 ГПК. С протоколно определение от същата дата съдът прекратява производството по делото и указва на страните, че по исканията за разноски ще се произнесе в закрито заседание.

С определение № 8537 от 03.06.2024 г. съдът присъжда в полза на ищеца пълния размер на заплатената от него държавна такса за предявения иск от 1 400 лв. и 4 620 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.

При така установеното, настоящият съд намира, че подадената жалба е частично основателна, поради следните съображения:

В определение № 843/17.11.2014 г. по гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ІV ГО, се застъпва принципното разбиране, че при прекратяване на производството поради отказ от иск ответникът има право на разноски, съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК. Прави се обаче уточнението, че в определени случаи, когато с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото, ищецът не му дължи заплащане на сторените разноски. В разглеждания случай съдът приема, че когато делото е прекратено поради отказ от иска, поради извършено плащане в хода на делото ищецът не дължи разноски на ответника. В определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV ГО, се приема, че ответникът има право на разноски при прекратяване на делото поради отказ от иска, когато този отказ е направен по неизяснена причина. Когато обаче отказът от иска е предприет поради настъпили след предявяването му и независещи от ищеца, а от ответника обстоятелства, погасяващи заявеното спорно право, отговорността за разноските се понася от ответника. В други определения на ВКС е прието същото - че ищецът има право на разноски тогава, когато е оттеглил предявения иск поради погасяване на задължението от 2 ответника след депозиране на исковете молба - определение № 767/05.09.2012 г. по ч. т. д. № 251/2012 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 518/15.06.2012 г. по ч. т. д. № 156/2012 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 98 от 20.02.2009 г. по гр. д. № 91/2009 г. на ВКС, ІV ГО), както и че ответникът няма право на разноски в тази хипотеза - определение № 1176/28.12.2012 г. по ч.т.д. № 560/2012 г. на ІІ ТО и определение № 571/14.07.2010 г. по ч. т. д. № 558/2010 г. на ВКС, ІІ ТО.

При съобразяване на посочената съдебна практика, която настоящият съдебен състав приема за правилна и законосъобразна, в настоящия случай, въпреки, че ищецът е оттеглил исковата претенция, той има право на направените от него разноски, респективно ответникът няма право на такива, тъй като последният е дал повод за завеждане на делото неизпълнявайки задълженията си до датата на подаване на исковата молба и е в хода на делото е предприел поведение, с което е погасил задължението.

С оглед посоченото правилно първоинстанционният съд е присъдил разноски в полза на ищеца по делото.

Въпреки горното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно по отношение на определения размер на дължимите в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, съответно приема, че направеното своевременно възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал.5 ГПК е основателно. В тази връзка съдът съобрази, че съобразно чл. 7 НМРАВ дължимият минимален размер на адвокатското възнаграждение за предявения частичен иск е в размер на 3 450 лв. без ДДС или 4 140 лв. с ДДС. Това е и претендираният от ищеца размер на разноските, но въпреки това съдът му е присъдил сумата от 4 620 лв. с ДДС. Само на това основание, определението следва да бъде отменено за сумата над претендирания размер от 4 140 лв. с ДДС като прекомерно. Същевременно съдът намира, че този размер съответства на целите, който се преследват от нормативната уредба и съставлява справедливо възнаграждение по смисъла на приетото с решението по делата № С-427/16 и С- 428/16 на СЕС. Ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба, процесуалният представител е осъществил основната част от защитата, подготвяйки исковата молба и доказателствените искания за защита интереса на представляваната от него страна съответно е осъществил най-значимите компоненти от цялостната защита, поради което не е налице основание възнаграждението да се определи под установения от НМРАВ размер.

При така изложеното обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която в полза на ищеца по делото са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 4 140 лв. с ДДС до пълния присъден размер от 4 620 лв. с ДДС. В останалата част същото се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, по смисъла на чл.81 ГПК, а само коректив по отношение на акта, постановен във вече проведеното исково производство, предвид което за него не се разпределят разноски между страните, независимо от изхода на спора.

Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 8537 от 03.06.2024 г., постановено по гр.д. № 9769/2023 г.

3 по описа на СГС, в частта, с която ЗЕАД „БУСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е осъдено да заплати на Р. Б. Н. разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 4 140 лв. с ДДС до пълния присъден размер от 4 620 лв. с ДДС.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8537 от 03.06.2024 г., постановено по гр.д. № 9769/2023 г. по описа на СГС в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4