Решение № 689 от 12.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20221110121590 по описа за 2022 година

Подадена е искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Л. Д. А., за признаване за установено дължимостта на сумите, както следва: сумата в размер на 1226,84 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 218,09 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г., сумата в размер на 29,16 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 6,19 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2019 г. до 23.12.2021 г., за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2655 от 24.01.2022 г. по ч.гр.д. № 680 по описа за 2022 г. на СРС, ГО, 24 състав.

В исковата молба се твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град София, ж.к. „Света Троица“ , бл. 317А, вх. Г, ет. 8, ап. 96, аб. № 157725, поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът подържа, че в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е доставял топлинна енергия на стойност 1226,84 лева, която ответницата не е заплатила, поради което и изпаднала в забава и дължала обезщетение за забава в размер на законната лихва на стойност 218,09 лева за периода от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г.

Развива съображения, че ответницата му дължала и сума за главница за услугата дялово разпределение в размер на 29,16 лева за периода 01.12.2018 г.

1 до 30.04.2020 г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва на стойност 6,19 лева за периода от 31.01.2019 г. до 23.12.2021 г., както и законната лихва от предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.01.2022 г., до окончателното изплащане. Моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи посочените суми. Претендира присъждането на сторените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата е подала отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. В отговора се релевира възражение за недопустимост на исковете за сумата за дяловото разпределение и мораторната лихва върху тази главница, тъй като услугите били предоставени от третото лице-помагач, поради което ищецът предявявал чужди права.

Посочва се, че дори уговорките в Общите условия на ищеца не може да обвърже трето лице, неучастващо по този договор, доколкото дружеството, извършило дяловото разпределение, се явява неучастваща страна по договореностите. Твърди се, че ответницата не е собственик на процесния недвижим имот, нито е подавала заявление за откриване на партида за имота.

Възразява се срещу методиката на изчисляване на сумите за дялово разпределение и се твърди, че претендираните суми са начислени произволно от ищеца. Посочва се, че неоснователно ищецът е включил в общия размер на претенциите си и това вземане, доколкото с исковата молба се търси вземане за доставена топлинна енергия. Прави се възражение за погасяване на част от претендираните суми по давност. Навеждат се доводи, че претенцията за мораторна лихва не била установена по размер, освен това ответницата не била изпадала в забава, поради което не дължала претендираната сума, което обосновава, като излага доводи за нищожност на чл. 33 от Общите условия на ищеца, тъй като падежът на задълженията бил обвързан с притежаването на специално техническо средство. Оспорва се ответницата да е изпаднала в забава за плащане на задължението по общата фактура, тъй като отчитането, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в Общите условия от 2016 г. 45дневен срок за плащане. Оспорва се претенцията на ищеца за стойността на услугата дялово разпределение като неоснователна, тъй като услугата била извършвана не от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, а от третото лице – помагач на договорно основание. Посочва се, че ищецът не е представил доказателства за поставяне в забава на ответницата за заплащане на сумата за дялово разпределение, за да е основателна претенцията за лихва върху тази главница. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ООД не е взело становище.

В открито съдебно заседание, на който е бил даден ход на устните състезания, ищецът не е бил представляван от процесуален представител.

Ответната страна е била представлявана, като пълномощникът е направил искане за постановяване на решение съобразно доказателствата и за присъждане на разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните 2 и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление № 2195/07.01.2022 г. от ищеца е направено искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите, както следва: сумата в размер на 1226,84 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.06.2020 г., ведно със законна лихва за период от 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 218,09 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г., сумата в размер на 29,16 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 6,19 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2019 г. до 23.12.2021 г. В срок е постъпило възражение от ответника. На 22.03.2022 г. заявителят е получил указания за подаване на искова молба и в едномесечния срок е била депозирана процесната искова молба за сумите, както следва: сумата в размер на 1226,84 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 218,09 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г., сумата в размер на 29,16 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 6,19 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2019 г. до 23.12.2021 г.

С Определение № 18210/22.05.2023 г., влязло в сила, съдът е обезсилил заповедта за изпълнение в частта относно главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г.

По делото е представен Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство № 38, том II, нот. дело № 238/1989 г., видно от който на 13.02.1989 г. ответницата е била призната за собственик на исковия недвижим имот. По делото са представени декларация по чл. 26 от ЗМДТ, изхождаща от ответницата, касателно деклариране на собствеността върху имота и постановление за налагане на възбрана по изпълнително дело № 20188630402102, с което на 07.05.2019 г. ЧСИ Сия Халаджова е наложила възбрана върху процесния имот, собственост на ответницата. Предвид представените писмени доказателства съдът счита, че е доказано, че ответницата е била носител на правото на собственост върху процесния обект през исковия период, доколкото не са представени доказателства в насока прехвърляне правото на собственост след придобиването му и преди началото на исковия период.

С Договор № Д – 0- 67/03.06.2020 г. ищцовото дружество е възложило на третото лице – помагач да извършва услугата дялово разпределение на 3 топлинна енергия.

От представеното по делото копие от Договор № 1039/17.01.2022 г. между „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ“ ЕООД и етажната собственост на сграда с адрес: гр. София, жк. Света Троица, бл. 317А, вх. Г и Д, става ясно, че на дружеството е било възложено да извършва дейността по индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата. Под № 15 в списъка към протокола за Общото събрание от 19.12.2001 г., на което е било взето решение за сключване на договора, са вписани имената на ответницата и процесният абонатен номер.

По делото е изготвено и заключение по съдебно-техническа експертиза.

Експертът е посочил, че дължимата сума за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 1195,46 лева, при сумите в размер на 55,69 лева и 7,86 за възстановяване при корекция. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, съответстващо на събраните по делото писмени доказателства, касаещи процесния период и имот, вкл. индивидуалните справки и съобщенията към фактури.

От представените към исковата молба доказателства, най-вече справка л. 24 от делото, се установява, че за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г. задълженията за дялово разпределение възлизат на 29,16 лева.

Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени установителни искове по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Неоснователни са доводите в отговора на исковата молба касателно недопустимост на претенциите за дялово разпределение и мораторна лихва върху това вземане. Видно от чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г., приложими в настоящия случай, „клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиентите търговец“.

Следва да се посочи, че по делото не се представят доказателства ответникът да е възразил срещу приемане на Общите условия. По делото се представят доказателства, че ищецът е възложил изпълнението на услугите на третото лице – помагач. По отношение на дължимостта на тези суми, съдът счита, че тя не се различава по основание от останалите претендирани вземания, а именно – на договорно основание, доколкото се твърди и се доказа наличието на облигационна връзка между страните.

Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на 4 вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.

Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.