Решение № 15121 от 28.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15121 гр. София, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110154739 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

28.07.2065 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 54739 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К. Л. К., с ЕГН **********, от гр.

...., против „....“ АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от изпълнителния директор ....., за установяване по отношение на ответника, че Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ... от 23.11.2022 г. е нищожен поради противоречие със закона, като при условие на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността на чл. 27 от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ... от 23.11.2022 г. поради противоречие със закона и като неравноправна, а в условие на евентуалност е предявен иск за прогласяване нищожността на чл. 27 от Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ... от 23.11.2022 г. поради накърняване на добрите нрави, претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че на 23.11.2022 г. сключила с ответника Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ..., по силата на който ответникът предоставил на ищцата потребителски кредит в размер на 650 лв. за срок от 8 месеца, при договорен лихвен процент от 25,2 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 28,32 % и обща дължима сума по кредита в размер на 719,80 лв. и при изготвен погасителен план и сключен при общи условия. Също така твърди, че в чл. 17, ал. 1 от договора било предвидено, че кредитът следва да бъде обезпечен в 3-дневен срок с едно от посочените в договора обезпечения, а в чл. 17, ал. 2 от договора се съдържало условие третото лице поръчител, както и банковата гаранция да отговарят на изискванията, посочени в общите условия и да се одобрят от кредитора. В чл. 27 от договора била предвидена неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В чл. 28 от договора била предвидена неустойка в размер на 1 % от размера на просрочената сума на ден, която неустойка била включена в погасителния план. Твърди, че в погасителния план била посочена общо дължима сума в размер на 1 068,81 лв., както и че е платила дължимата сума по кредита. Оспорва процесния договор като сключен в противоречие със закона, като сочи, че предвидената в договора неустойка не е включена в ГПР, а потребителят не е имал възможност да откаже предвидената в договора гаранция, последната явяваща се условие за получаване на кредита.

Навежда доводи, че договорената неустойка има характер на възнаграждение, което следва да бъде включено в ГПР, позовава се на практиката на СЕС. Също така твърди, че в договор не е посочено от кои разходи се формира ГПР, а цифровото изражение не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на закона. Навежда доводи във връзка с нищожността на клаузата за неустойка, като неотговаряща на присъщата й обезпечителна функция, като противоречаща на закона и в противоречие с добрите нрави. Също така сочи, че размерът на 2 неустойката е 54 % от размера на предоставения кредит. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „....“ АД, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Не спори сключването на договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние между страните, както и че е предоставил на ищеца сумата от 650 лв., като твърди, че същата е следвало да бъде върната заедно с дължимото възнаграждение съобразно с погасителния план. Твърди, че договорът е сключен от разстояние при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. По процесния договор заемната сума е била предоставена на ответника на ищцата на каса на Изипей. Оспорва претендиране на неустойка от ищеца. Излага подробни съображения във връзка с осъществяваната между страните комуникация във връзка с предоставения потребителски кредит от разстояние, както и относно процедурата по сключване на договора и предоставяне на кредита на ищеца. Оспорва изложените от ищеца твърдения във връзка с клаузата за неустойка, като навежда доводи за съответствието на клаузата със закона, позовава се на съдебна практика.

Излага съображения за недобросъвестни действия от страна на ищеца при сключване на договора и нарушаване на чл. 12 от ЗЗД, при знание у ищеца, че е в невъзможност да осигури поръчител в посочения срок. Навежда подробни съображения. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора, с което се моли съда да отхвърли предявените искови претенции, претендират се направените по делото разноски, прави се възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 21 и чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство заверен препис от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ... от 23.11.2022 г. се установява, че същия е сключен между „....“ АД и К. Л. К., по силата на който ответното дружество предоставило на ищцата кредит в размер на 650 лв. за срок от 8 месеца, при договорен фиксиран лихвен процент от 25,2 % и годишен процент на разходите от 28,32 %, с приложен към договора погасителен план, като договорът е сключен при общи условия. На ищцата е бил предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити преди сключване на договора, с включена информация по чл. 8 от ЗПФУР, както и е съставен погасителен план, включващ броя, размера и падежа на 3 вноските.

Като доказателство по делото е приета Тарифа за лихвен процент, обезпечения, лихва за забава и за таксите, дължими при извършени действия по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения към „....“ АД относно потребителски кредити, отпуснати от дружеството.

От представените от ответника писмени доказателства, част от които идентични с представените от ищеца, се установява, че със Заповед № БНБ-61374 от 06.07.2016 г. на подуправителя на БНБ, ръководещ Управление „Банков надзор“, „....“ АД е вписано в Регистъра на финансовите институции. От представения заверен препис от разписка от 23.11.2022 г. се установява, че ответникът е наредил чрез „Изипей“ на ищцата сумата от 650 лв. с основание: „усвоен кредит № ...“.

Като доказателство по делото са приети общите условия на ответника, както и постъпила справка от „Изипей“ АД.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че с включена договорна лихва и неустойка спрямо погасителния план, ГПР е в размер на 318,50 %. Вещото лице също така установява, че изплатената сума от ищцата по процесния договор е в общ размер на 682,76 лв., платена на 05.12.2022 г., като същата е разпределена по следния начин: погасена главница в размер на 650 лв., погасена договорна лихва в размер на 5,46 лв. и погасена неустойка в размер на 27,30 лв.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото се претендира нищожност на договора, поради противоречие със закона.

От представения по делото договор се установява, че същият е сключен от разстояние, при спазване на изискванията на закона за сключване на договор от разстояние, като предварителна информация е била предоставена на ищеца по смисъла на чл. 5 ал. 10 от ЗПК. Не се спори, че екземпляр от договора е бил предоставен на ищеца по смисъла на чл. 5, ал. 13 от ЗПК. Тогава, когато договорът се сключва в присъствие на страните, формата е писмена. В случаите, при които договорът се сключва от разстояние, посредством интернет платформа, подписът на страните се полага във форма и вид, предвидени в ЗПФУР. По аргумент от противното на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, за да е нищожен договорът по смисъла на чл. 22 от ЗПК, се изисква липса и на трите кумулативно предвидени предпоставки по отношение на елементите на договора, които трябва да бъдат представени с еднакъв вид, формат и размер на шрифта, последният не по-малък от 12. В конкретния случай видът и форматът на използвания шрифт са едни и същи, което се установява и с просто око. По отношение на размера на шрифта в конкретния случай по делото не е било изслушано вещо лице специалист, което да даде заключение дали използваният размер на шрифта е по-малък от 12, но същевременно липсват и наведени твърдения от страна на ищцата за наличие на заболявания на очите, което да представлява затруднение да се 4 запознае със съдържанието на договора. От друга страна изпълнението на договорното задължение от страна на ответника е индиция, че същият се е запознал с подписания от него договор от разстояние. Ето защо съдът приема, че процесният договор е сключен в изискуемата от закона форма.

По отношение на предвиденото в чл. 22 от ЗПК основание неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съдът намира следното:

В чл. 1, т. 3 от процесния договор страните са договорили фиксиран лихвен процент по заема от 25,2 %, а в т. 4 от същия член – ГПР в размер на 28,32 %. Съдът намира, че в случая не е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в договора е посочен годишният процент на разходите. Ето защо съдът намира направеното възражение за неоснователно.

По отношение на предявеното основание за нищожност на клаузата, като противоречаща на чл. 19 от ЗПК, съдът намира следното:

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. За периода на договора от 23.11.2022 г. до 16.12.2022 г. основният лихвен процент на БНБ е, както следва: от 01.11.2022 г. - 0,59 на сто, от 01.12.2022 г. – 1,30 на сто, от 01.01.2023 г. – 1,42 на сто, от 01.02.2023 г. – 1,82 на сто, от 01.03.2023 г. – 2,17 на сто, от 01.04.2023 г. – 2,47 на сто, от 01.05.2023 г. – 2,77 на сто, от 01.06.2023 г. – 2,96 на сто, и от 01.07.2023 г. – 3,12 на сто. Следователно уговореният в договора годишен процент на разходите от 28,32 % към момента на сключване на договора е под предвидения в закона петкратен размер на законната лихва. Ето защо съдът приема, че договореният лихвен процент по договора не противоречи на закона, поради което и договореното между страните възнаграждение е в размер на 69,80 лв. Съдът намира за неоснователен предявения иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.