Определение № 11 от 10.01.2023, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. Враца, 10.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Частно наказателно дело № 20221420200573 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 и сл. НПК. Образувано е по жалба на С. И. А. от гр.Враца против постановление за прекратяване на наказателното производство на ВРП от 23.03.2022 г. по ДП №1496/21 г. по описа на ВРП. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление само в частта на правните изводи за липса на престъпление, но без последваща конкретика и изложение на доводи, обосноваващи тези твърдения.

След като взе предвид доводите и съображенията изложени в жалбата и след проверка и анализ на материалите по горецитираното досъдебно производство, съдът намери следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.243, ал.3 НПК-от активно легитимирано Л. в законния седемдневен срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:

Наказателното производство по ДП № 1496/21 г. по описа на ВРП е било инициирано от жалба на настоящия жалбоподател С.А. и последваща предварителна проверка, като е образувано и водено за престъпление по чл.323, ал.1 НК за това, че на неустановена дата през 2019 г., самоволно, не по установения от закона ред е осъществено едно оспорвано от другиго свое предполагаемо право. В хода на разследването са извършени процесуално-следствени действия за събиране на доказателства чрез разпити на свидетели и приобщаване на писмени доказателства.

Няма привлечено обвиняемо Л.. Последвало е прекратяване на наказателното производство с обжалваното постановление от 23.03.22 г., като за да постанови този резултат, прокурорът при ВРП е приел наличие на предпоставките по чл.243, ал.1,т.1, 1 вр.чл.24, ал.1, т.1 НПК- липса на престъпление.

Съдът намира изводите за напълно правилни и обосновани, като резултат от проведено обективно разследване. Понастоящем са събрани всички необходими доказателства, имащи значение за правилното решаване на случая от една страна, а от друга събраните доказателства са обсъдени от прокурора в процесното постановление задълбочено, в тяхната взаимовръзка и съвкупност. Възприетите на тяхна база фактически обстоятелства са изложени подробно в постановлението и напълно се възприемат от съда.От друга страна и според съдържанието на жалбата, тези фактически констатации не само не се оспорват от жалбоподателя, но е изразено и изрично съгласие с тях. Не се оспорва и наличния обем доказателствен материал, който в случая също е еднопосочен и безпротиворечив относно съществените факти от предмета на доказване. При това положение съдът намира за ненужно да преповтаря изложените в постановлението фактически обстоятелства и доказателствен анализ и за процесуална икономия препраща изцяло към тях.

При горното състояние на разследването и на наличния доказателствен материал, възприетият от прокурора извод за наличие на хипотезата на чл.243, ал.1,т.1, вр.чл.24, ал.1,т.1 НПК е напълно законосъобразен и обоснован: Характеристиките на престъплението по чл.323, ал.1 НК от обективна страна, са отдавна изяснени, утвърдени и последователно подържани в наказателноправната теория и практика и най-общо се свеждат до това, че за да е наЛ. самоуправство следва на първо място да е наЛ. конкретен правен спор за вещно, облигационно или друго имуществено право между две страни.Правото следва да е оспорвано не от самия деец, а от „другиго”, т.е. не субектът, а „другото Л.” да е оспорило имущественото право. Не е необходимо условие спорът да бъде отнесен за решаване пред съд или друг орган, достатъчно е насрещната страна да изрази несъгласие било със самото осъществяване на правото, било с избраният от дееца начин за неговото осъществяване по разбираем /чрез думи и/или действия/ за него начин.

В конкретния случай, по делото се касае до установено между двете заинтересовани страни -св.С.А. и св. Ив.М. дългогодишно /около 10 години/, трайно и безконфликтно ползване на общи части /таванско и избено помещение/ на съсобствения им имот по определен и избран от тях начин.За този период по делото няма никакви доказателства за налични спорни и конфликтни отношения между двамата заинтересовани свидетели и техните семейства.Доказателствата по делото сочат, че доколкото е възникнал спор относно това ползване на общите таванско и избено помещение в съсобствения имот /след смъртта на бащата на св.И.М./, то този спор е заявен и провокиран именно от настоящия жалбоподател, а не от „другото Л.“св.И.М.. Същевременно, макар и несъгласно с претенциите на ответната страна, това „друго Л.“ за момента бездейства и се придържа към установеното досегашно 2 фактическо положение на ползване на общите съсобствени помещения.С други думи, в случая няма никакви активно предприети действия по осъществяване на оспорваното и претендирано чуждо предполагаемо право от страна на св.М., още по-малко такива, които да са неправомерни и „не по установения в закона ред“ и които действия да могат да бъдат квалифицирани като „самоуправни“, съгласно чл.323, ал.1 НК.

В случая възникналия спор между страните остава изцяло на плоскостта на гражданското право и следва да бъде разрешен именно по този ред, а не чрез инструментариума на НПК и НК.

При горните съображения, изложените в жалбата бланкетни доводи за необоснованост на обжалваното постановление се явяват неоснователни, а същото като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.243, ал.5, т.1 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 23.03.22 г. на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП№ 1496/21 г. по описа на ВРП, образувано и водено за престъпление по чл.323, ал.1 НК.

Определението подлежи на въззивно обжалване или протестиране пред ВОС в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и ВРП.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

3