Решение № 573 от 01.06.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4206/2020
- Вид
- Решение № 573
- Подписан
- 01.06.2021
- Състав
- Нели Куцкова, Яна Вълдобрева, Мария Яначкова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.343, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 573 гр. София , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Нели Куцкова
Яна Вълдобрева
Мария Яначкова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000504206 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 5026 от 17.08.2020г., постановено по гр.дело №12425/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 30 състав, Застрахователно дружество „Бул Инс” АД е осъдено да плати на С. Г. Х. сумата 25 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2019г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 25 000 лева до претендираните 45 000 лева; ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да плати на С. Г. Х. и сумата 1 544, 44 лева – разноски по делото и по сметка на СГС да заплати държавна такса за първоинстанционното производство в размер 550 лева, а С. Г. Х. е осъден да плати на ЗД Бул Инс АД сумата 1 200 лева разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Въззивна жалба срещу решението на СГС в отхвърлителната му част е подадена от ищеца С. Г. Х., чрез пълномощника адв. С.Н. с оплаквания за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че при определяне размера на обезщетението съдът е нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил в пълна степен характера и броя на причинените при ПТП телесни увреди, вида и продължителността на проведеното лечение, продължителността на възстановителния период, установения по делото интензитет на търпените във връзка с уврежданията болки и страдания, негативната промяна в психическото състояние на пострадалия след инцидента. Смята, че определеното от състава на СГС обезщетение е несправедливо, тъй като не е съобразено с обществено1 икономическите условия в страната и с лимитите на застрахователните покрития към релевантния период, както и със съдебната практика за подобни случаи.
Предвид изложеното жалбоподателят иска да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго ,с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер.
Подадена е въззивна жалба и от ЗД „Бул Инс” АД, чрез пълномощника адв.
М. Г., срещу решението на СГС в осъдителните му части. Жалбоподателят смята, че по делото не са установени всички елементи на непозволеното увреждане.
Поддържа, че определеното от съда обезщетение е силно завишено по размер и противоречи на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, както и на трайната съдебна практика за подобни случаи. Предвид това този жалбоподател иска да бъде отменено решението в атакуваната от него част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК страните не са взели становище по въззивната жалба на насрещната страна.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. Г. Х. с искова молба с която против ЗД „Бул Инс” АД са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл.
86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 45 000 лева, причинени при ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 30.4.2019г. около 17,30 часа на път между селата Драговищица и Голянци е настъпило ПТП с участието на л.а. „Рено Меган”, управляван от Б. З. и л.а. „Джип Чероки”, управляван от С.Х., при което на ищеца са причинени телесни увреждания. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента има водачът на л.а. „Рено Меган”, който в нарушение на правилата за движение, управлявал автомобила си с несъобразена скорост, поради което изгубил контрол върху него и внезапно навлязъл в насрещната пътна лента и се ударил в движещия се по нея автомобил, управляван от ищеца.
Ищецът твърди, че при ПТП получил тежки телесни увреждания-фрактура и луксация на лявото ходило в областта на 3 и 4 метатарзални кости и полифрагментна фрактура на кубовидната кост на лявото ходило; че спешна помощ му била оказана в УМБАЛСМ „Пирогов”, където бил опериран два пъти.
Твърди, че изпитвал силни болки, не можел да стъпва на оперирания долен крайник, бил обездвижен и непрекъснато се нуждаел от чужда помощ. Сочи, че на 20.06.2019г. била извършена и трета операция за отстраняване на имплантите от лявото ходило. Ищецът твърди, че и към момента продължава да изпитва болки и 2 страдания във връзка с травмите, причинени при ПТП, че е нарушена двигателната му активност и има загрозяващ белег на левия крак.
В исковата молба се твърди също, че към 30.04.2019г. за л.а. „Рено Меган“ е имало валидно сключена с ответника застраховка ГО, поради което сочи, че следва да бъде ангажирана отговорността на дружеството и същото да бъде осъдено да му плати претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП до окончателното плащане, както и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД „Бул Инс” АД оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, валидно към датата на ПТП, но оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на инцидента, твърденията, че причината за ПТП е виновното поведение на застрахования водач, настъпването на описаните телесни увреди и наличието на причинна връзка между тях и инцидента. Ответникът прави евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че ищецът е управлявал автомобила си с превишена и несъобразена скорост, като смята, че приносът на пострадалия следва да бъде определен на 90%. Според ответника претендираното обезщетение е силно завишено по размер и не отговаря на принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че на 30.04.2019г. около 17,30 часа на пътя между с.
Голяновци и с. Драговищица е настъпило ПТП между л.а. „Рено Меган” с рег. № ********, управляван от Б. Х. З. и л.а. „Джип Чероки” с рег. № *******, управляван от С. Г. Х., при което на последния са причинени телесни увреждания.
Установява се, че образуваното във връзка с инцидента от 30.04.2019г. досъдебно производство № 620/2020г. по описа на ОСл при ОП-София, пр.пр.
399/2019г. по описа на РП-Костинброд е прекратено с постановление от 25.03.2020г. на прокурор при РП-Костинброд, на основание чл.343, ал.2 НПК.
Обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът също не са спорни пред тази съдебна инстанция. В първоинстанционното производство са приети констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, събрани са гласни доказателства и е изслушано заключение на САТЕ, въз основа на които САС намира за установен следния механизъм на ПТП: на 30.04.2019г. около 17,30 часа на път SF02404 с посока от с. Голяновци към с. Драговищица с движи със скорост около 60 км/час л.а. „Рено Меган”, управляван от Б. З.. В същото време по същия път, но в противоположна посока със скорост около 65 км/час се движи л.а. „Джип Чероки”, управляван от С.Х.. При навлизане в десен завой водачът З. отклонява л.а. „Рено Меган“ надясно, автомобилът навлиза с десните колела в банкета, водачът прави опит за връщане то му на пътното платно, като при рязката маневра вляво, автомобилът се приплъзва по асфалта и водачът З. губи контрол над управлението му, навлиза в лентата за насрещно движение и се удря челно-косо в 3 движещия се там л.а. „Джип Чероки”, управляван от ищеца. Вещото лице, изготвило приетата в първоинстанционното производство САТЕ, инж. А. М. е установило, че след удара л.а. „Рено Меган“ е изместен в дясно и се е установил в покой в края на пътното платно по ширина, а л.а. „Джип Чероки” е изхвърлен от пътното платно и се е установил в покой на 3,44м от него. Експертът е посочил, че по ширината на пътното платно ударът е настъпил на 3 метра вляво от десния му край, тоест в лентата за движение на л.а. „Джип Чероки”. Изчислил е, че към момента на удара и двата автомобила са се движели със скорост около 60 км/час, като ищецът е предприел аварийно спиране, което се установява от оставената спирачна следа с размер 2,05 метра. Вещото лице е посочило, че участъкът от пътя е с двупосочно движение, с по една лента във всяка посока, без поставена вертикална сигнализация или хоризонтална маркировка; че ширината на платното е общо 4,50 метра, всяка лента по 2,25 метра и неоформени банкети от грунд с трева с ширина 0,80 метра, с лек завой. Според вещото лице, причината за настъпване на ПТП е високата скорост на движение на л.а. „Рено Меган“, при която автомобилът се отклонил първо надясно и излязъл с десните си колела върху банкета, където се плъзнал, водачът му рязко навил волана наляво и автомобилът преминал в лентата за насрещно движение. Според експерта, за да бъде избегнато настъпването на ПТП водачът на л.а. „Рено Меган“ е следвало да управлява автомобила със скорост 46 км/час.
В първоинстанционното производство е изслушана и приета СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Б. Б.-хирург, ортопед-травматолог, от чието заключение се установява, че при ПТП на 30.04.2019г. С. Г. Х. е получил закрити фрактури на 3та и 4-та метатарзални кости на лявото ходило; многофрагментарна фрактура на кубовдната кост на лявото ходило; изкълчване на тарзо-метатарзалните стави на ляво ходило и лява глезенна става. Лекарят е обяснил, че механизмът на получаването на описани увреди е внезапен удар и изкривяване на ходилото от педалите на автомобила с последващи фрактури и изкълчване и този механизъм е специфичен и типичен за водачите на автомобили, претърпели ПТП. Посочил е, че по своя медико-биологичен характер, получените увреждания са довели до трайно затруднение на движението на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни – в случая около 3 месеца; че спешна медицинска помощ е оказана на пострадалия в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където след проведени изследвания и диагностика, ищецът е бил опериран-първоначално, на 01.05.2019г. - наместване и фиксиране на счупените кости с метални синтези и поставяне на гипсова имобилизация; в периода от 08.05. до 14.05.2019г. ищецът отново е провел болнично лечение по повод „изкълчване на лява глезенна става“ и на 09.05.2019г. е било извършено закрито наместване на ставата и стабилизирането й с метална плака и винтове; проведена била антибиотична и обезболяваща терапия и на 14.05.2019г. пострадалият бил изписан. Установено е, че след около 2 месеца – в периода от 20.06. до 23.06.2019г. ищецът отново е бил в болница по повод „състояние след метални синтези по повод фрактури и изкълчване на ляво ходило и глезен“, като на 21.06.2019г. оперативно били премахнати металните остеосинтези от зарасналите вече кости, а след това ищецът е провел рехабилитация за възвръщане движенията на лява глезенна става и ходило.
Експертът д-р Б. е посочил, че общият лечебен и възстановителен период е приключил в рамките на 3 месеца, като през целия период ищецът е търпял болки и страдания, особено интензивни през първите 3-4 седмици след злополуката и 4 извършените операции, което е наложило използването на седативни и обезболяващи средства; през останалите периоди е търпял периодично появяващи се болки при обща преумора и при рязка промяна във времето, като през първите 45 дни пострадалият не е можел да се придвижва свободно, което е наложило използването на патерици. Лекарят е посочил, че около година след ПТП, ищецът продължава да изпитва болки в ходилото при по-продължително натоварване и промяна на времето. Установил е, че счупените кости са зараснали към момента, металните остеосинтези са извадени, като обемът и силата на движение на ходилото са възстановени, в резултат на проведените лечение и рехабилитация.
Разпечатката съдържа 34 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ceb3203-55b7-4071-8964-49aed43d25e2