Решение № 2192 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2192 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110126246 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Ц. В. и Н. Ц. В., както следва: иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сума в размер на 960.02 лева – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за период 01.05.2023г. – 31.10.2024г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2025г., до окончателното плащане, които услуги са предоставяна за топлоснабден имот – апартамент № ...., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок ...., вх..., ет. ..., с абонатен номер ......,; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сума от 129.50 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г. – 29.04.2025г.

Сумите се претендират от ответниците при равни части спрямо всеки от тях, т.е. по ½ част от сумите, посочени по-горе.

Ищецът твърди, че ответниците имат качеството на потребители на топлинна енергия през процесния период като собственик на топлоснабдения имот по реда на наследствено правоприемство от Ц. В. В., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца на потребители в гр. София по чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия до топлоснабден имот апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок ...., вх. ..., ет. ..., с абонатен номер 1

....., като ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, което не е сторил. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10. 07.2016г., ответниците имали задължение за заплащане на дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения, ответниците изпаднали в забава. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания и искане за привличане на трето лицепомагач. Претендира разноски.

Ответника В. Ц. В. редовно уведомен за исковата молба чрез получаването лично на препис от нея на 08.07.2025г. видно от съобщение л. 59 от делото, в срока по чл. 131 ГПК не подават писмен отговор.

Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ищеца представя исканите документи.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от 03.09.2002г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.

„Л.“ блок ...., вх. ..., на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Извежда се, че ищецът е сключила договор с „Директ“ ЕООД от 03.06.2020г. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.

Със заповед № А-0-08-3070 от 18.10.1979г. на председателя на ИК на СОНС е определено обезщетение в блок ..... ж.к. Л., 9 микрорайон, на В. В. К. – ап. ...., на етаж..., вход .....

Според представените удостоверения л. 16 и л. 17 – съществува идентичност между ап.

...-..., ж.к. Л., блок ..., вход ... по нотариален акт и ап. ....-... ж.к. Л., блок...., вх. .... в базата данни на „Топлофикация София“ ЕАД.

Установява се, че В. В. К., вдовец, е починал на 12.05.2016г. и е оставил за свои наследници децата си – Ц. В. В. и Й. В. Р.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот № ...., том I, рег. № ....., дело № .../2017г. Ц. В. В. е признат за собственик на процесния имот – апартамент № ...., с предназначение жилище, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........ по КККР на гр. София, одобрени от ИД на АГКК, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок ..., вход ..., ет.

2

.....

От Ц. В. В. е подадено заявление до ищеца за откриване на партида на негово име за апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. Л., блок ...., вх. ..., ет......

Извежда се, че Ц. В. е починал на 11.02.2024г. и е оставил за свои наследници децата си – ответниците В. Ц. В. и Н. Ц. В..

От представените документи от третото лице-помагач на страната на ищеца се извежда, че за посочения по-горе топлоснабден имот е извършван отчет в присъствието на потребителя на 24.04.2024г., 15.05.2025г.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното 3 дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.

Същият принцип е залегнал в нормата на чл.156 ЗЕ, където е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Директ“ ЕООД. Страните не спорят, че за процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово разпределение. Поради това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение не представлява недопустимо предявяване на чужди права. В този смисъл са и постановките на цитираното по-горе тълкувателно решение, в мотивите на което е разгледан въпроса за възникване на облигационното правоотношение по двете услуги, като е посочено, че потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

Изложеното по-горе дава основание да се заключи, че ищецът се легитимира като субект, който има право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „Топлофикация София” ЕАД – в качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание. Релевираното възражение, че няма облигационна обвързаност между ФДР и ответника не се споделят, защото е налице решение на ОС на ЕС, което обвързва индивидуалния потребител щом няма отказ от услугата, какъвто не се твърди и няма доказателства да е направен. Освен това, стойността се дължи щом услугата е извершена.

Съдебният състав приема, че монтирания в етажната собственост топломер е годен и е преминал е метрологична проверка. По делото са представени документите от извършените проверки и сертификати, поради което и се приема, че устройството е преминавало нужния технически преглед, а количеството енергия е отчетено съобразно Наредбата.

Обстоятелството не е спорно между страните, както и не е спорно, че имотът е 4 топлоснабден.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.