Определение № 317 от 22.08.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317 гр. К., 22.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска

Членове:

Невена К. Калинова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно гражданско дело № 20235100500204 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. М. М. от АК - П., против определение № 203 от 06.06.2023 г., постановено по гр. д. № 22/2023 г. по описа на Районен съд-М., с което е изменено решение № 114 от 26.04.2023 г. в частта за разноските, като е постановено „А.Т.Е.Г.“ АД да заплати 462 лева на адв. М. В. М. от АК - П., а на М. М. С. да заплати сумата в размер на 64,83 лева, представляваща държавна такса по делото.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, в частта с която първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за присъждане на ДДС върху размера на определения адвокатски хонорар. Сочи, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат регистриран по ЗЗДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. следва да включва и ДДС. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика. Моли обжалваното определение да бъде отменено, като ответната страна бъде осъдена да му заплати адв. възнаграждение в размер на 554.40 лева, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, както и да заплати на доверителката му М. М. С. разноски за настоящото производство в размер на 15 лева, представляващи заплатена държавна такса за депозираната частна жалба.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от насрещната страна.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, приема следното:

1

Производството по гр. д. № 22/2023 г. по описа на Районен съд – М. е образувано по искова молба, подадена от М. М. С., чрез пълномощника й адв. М. М. от АК – П., с която против „А.Т.Е.Г." АД е предявен иск, с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, с цена на иска 1 620.60 лева за обявяване за нищожна клаузата на чл.5.6 от Договор за потребителски кредит № 442643/22.11.2021 г., сключен между страните.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 23.12.2022 г., с който е договорено на ищцата М. М. С. да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. Във връзка с оказаната й безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, пълномощникът на ищцата – адв. М. М. от АК – П. е направил искане за присъждане на възнаграждение, съгласно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 554.40 лева с ДДС.

С постановеното по делото решение предявеният от ищцата иск е уважен, като е обявена за нищожна клаузата на чл.5.6 от Договор за потребителски кредит № 442643 от 22.11.2021 г., а ответникът „А.Т.Е.Г." АД е осъден да заплати на М. М. С., чрез пълномощник адв. М. М. от АК-П., сумата от 526.83 лева, представляваща адвокатско възнаграждение и платена държавна такса.

С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, подадена от адв. М. М. от АК – П., е направено искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, като му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 554.40 лева с ДДС. С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 203/25.05.2023 г., първоинстанционният съд е изменил решение № 114 от 26.04.2023 г. в частта за разноските, като е постановил „А.Т.Е.Г.“ АД да заплати 462 лева на адв. М. М. от АК – П., а сумата от 64.83 лева, представляваща държавна такса, да заплати на М. М. С..

От гореизложеното се установява, че с обжалваното определение, постановено в производството по чл. 248 от ГПК, първоинстанционният съд не се е произнесъл по цялото искане на адв. М. М. от АК - П. за присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение, като е изменил решението в частта за разноските и се е произнесъл единствено за сумата от 462 лева – адвокатското възнаграждение, без ДДС. При това положение, доколкото липсва произнасяне по останалото искане и предвид съдържащото се в частната жалба искане за присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение в размер на 462 лева, настоящият състав намира, че в частната жалба е инкорпорирано искане за допълване на постановеното определение.

Ето защо, следва производството по настоящото дело да се прекрати, като делото се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата на адв. М. М. от АК - П. за 2 допълване на определението по чл. 248 от ГПК, инкорпорирана в подадената от него частна жалба. След произнасяне по молбата, делото следва да се върне отново на Окръжен съд - К. за произнасяне по процесната частна жалба.

Водим от изложеното, Окръжен съд – К.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д. № 204/2023 г. по описа на Окръжен съд - К..

Връща делото на Районен съд - М. за произнасяне по молба на адв. М. В. М. от АК П., обективирана в частна жалба с вх. № 1597/26.06.2023 г. от регистъра на Районен съд М., за допълване на определение № 203 от 06.06.2023 г., постановено в производство по чл.

248 от ГПК по гр. д. № 22/2023 г. по описа на Районен съд - М., относно цялото искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение с ДДС, след което делото следва да се изпрати отново на Окръжен съд - К. за произнасяне по подадената от адв. М. В. М. от АК П. частна жалба.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3