Решение № 451 от 20.12.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Карлово, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320101280 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. І-во от ЗЗД.

Ищцата Е. М. Б. твърди, че имала сключени множество договори за парични заеми с ответното дружество. На 09.10.2023 г. заплатила сумата от 235 лева, чрез банковата си сметка. Твърди, че към датата на извършване на плащанията, нямала вече каквито и да било парични задължения към ответника, като въпреки това се претендирало заплащането на посочената сума. Ето защо извършените плащания били извършени без да има правно основание за това, което обуславя правния й интерес ми от предявяване на осъдителен иск.

В случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, твърди, че същият е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка за плащане:

„У.Б.“ АД, IBAN: ********************, титуляр на сметката К. К..

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди „К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № ************, представлявано от Н. П., да заплати на Е. М. Б., ЕГН **********, от с. А., общ. С., ул. *********, сумата от 235.00 (двеста тридесет и пет) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 30.07.2024 г. до окончателното й изплащане.

Претендираме разноски.

Ответникът „К.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва иска.

1

В случай че се твърдяла недействителност на конкретен договор между страните, такъв не бил индивидуализиран по никакъв начин, така че ищецът да може да изложи аргументи в защита действителността на същия.

Следвало да се отбележи, че ищецът не е изложил и никакви твърдения за конкретно съдържание на договор между страните, което да бъде ревизирано по отношение на действителността му.

Отделно от горното, претенциите на ищцовата страна били напълно необосновани и недоказани. По отношение на иска за неоснователно обогатяване, съдебната практика била константна по въпросите за доказателствената тежест и фактическият състав, че ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване фактът на плащане на сумата, която претендира да му се върне, а ответникът единствено основание за нейното получаване.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД е налице правоотношение с извъндоговорен характер, което не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти. Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание е безсрочно и може да се иска от кредитора веднага, доколкото възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо (т. 7 ППВС № 1/1979 г.).

От представеното по делото извлечение от банкова сметка на ищцата, неоспорено от ответната страна, се установява, че на 09.10.2023 г. ищцата е направила банков ревод в полза на ответното дружество на сумата в размер на 235 лева.

Други доказателства от значение за правилното решаване на правния спор не са ангажирани.

Съдът е сезиран с осъдителен иск за връщане на дадено при първоначална липса на основание. Трайната съдебна практика на ВКС приема, че при иск за основателно обогатяване в първата хипотеза на чл. 55 ал.1 пр. І-о от ЗЗД е достатъчно ищецът да твърди, че е дал, и да докаже твърдението си.

В случай, че ответникът оспори твърдението за първоначална липса на основание, следва да докаже основанието, на което е получил даденото. В настоящия случай ответникът оспорва както получаването на процесната сума и не въвежда наличие на твърдения за получаването й на някакво основание.

Ищцата, при условията на пълно и главно доказване установява плащането на сумата, представеното доказателство не е оспорено в процеса, не се нито твърди, нито установява сумата да е платена на законово или договорно основание, поради което искът следва да се уважи в пълния му предявен размер.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се дължат направените по делото разноски в размер на 50.00 лева за заплатена държавна такса.

2

От пълномощника на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв.

За да определи размера на дължимото възнаграждение, съдът съобрази, че с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. е постановено, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

Ето защо в конкретната ситуация, при сключен договор за правна защита при условията на чл. 38 ал.1 т.2 от закона за адвокатурата, съдът на основание чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС отказва да прилага чл.2 ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

Производството е приключило в едно съдебно заседание, не се отличава с фактическа и правна сложност, и понастоящем съдът намира за справедливо с оглед на броя на исковете, техния резултат и тяхната правна и фактическа сложност, и като отчита положения труд от пълномощника, че на адвокат адв. К. К. следва да бъде определено възнаграждение в общ размер на 300 лева за предоставена безплатна защита и съдействие на ищеца Е. М. Б. по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, която сума се определя общо за двата предявени иска и с оглед продължителността на производството и явяването й в съдебно заседание.

В същия смисъл е и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991/2024г. на ВКС, ІV г.о.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І-о от ЗЗД, „К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № ************, представлявано от Н. П. да заплати на Е. М. Б. с ЕГН ********** от село А., община С., област П., улица *********, сумата от 235.00 (двеста тридесет и пет) лева, платена на ответното дружество на 09.10.2023 г. при начална липса на основание, ведно със законната считано от предявяване на иска – 30.07.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, „К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № ************, представлявано от Н. П. да заплати на Е. М. Б. с ЕГН ********** от село А., община С., област П., улица ********* деловодни разноски в размер на 50.00 (петдесет) лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ал.1 от ЗА, „К.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Ш.“ № 3

************, представлявано от Н. П. да заплати на адв. К. Й. К. с адрес на упражняване на дейността – град П., ул. „Р.Д.“ № *** адвокатско възнаграждение за осъществено на Е. М. Б. безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 300.00 (триста) лева, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П., в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Й.А.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 4