Решение № 26 от 31.01.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Шумен, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20243630202137 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №22-0869-004115/16.10.2023 год. на Началник група към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, Шумен, с което на Т. И. Л., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.182, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. В пледоарията си и в представени по делото писмени бележки излага конкретни правни съображения.

Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли издаденият електронен фиш да бъде потвърден изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Лек автомобил марка „Мерцедес Е 220“ с рег.№ВТ4854КС, собственост на жалбоподателя Т. И. Л., с ЕГН********** на 04.07.2022 год. в 16.39 часа се движел в Община Шумен, по път I-4 в посока към гр.Търговище, като в района на км.257+227 при ограничение на скоростта на движение, въведено с пътен знак В-26 до 60 км/час., съгласно Заповед №РД-11-37/20.01.2022 год. на АПИ, автомобилът се движел със скорост от 91 км/ч.

Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – радарна система за контрол на скоростта на МПС тип „ARHCAM S1”, с №11743с3. Впоследствие, след установяване собствеността на автомобила и след като жалбоподателят Т. И. Л. подал писмена Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП на 02.11.2022 год., в която декларирал, че на 04.07.2021 год. около 16.39 часа посочения автомобил марка „Мерцедес Е 220“ с рег.

№ВТ4854КС е бил управляван от него. По този повод на същата дата на последния била връчена покана, с която бил поканен да се яви в двуседмичен срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Тъй като в посочения двумесечен срок жалбоподателят не се явил на 30.11.20223 год. в негово отсъствие му бил съставен акт за установяване на административно нарушение №4115/30.11.2022 год., с бланков номер 158191, като актосъставителят е посочил, като нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Съставеният акт е бил изпратен на Началника на Районно управление – Велико Търново за връчване на лицето. На 20.12.2022 год. до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Шумен били изпратени Докладни записки, изготвени на 13.12.2022 год. и 21.12.2022 год. от служители на РУ-Велико Търново, в които било посочено, че с лицето е бил осъществен телефонен разговор и е бил търсен в продължение на два дни -19 и 20.12.2022 год. в различни времеви интервали, но лицето не било установено на известните по делото и посочени от него адреси. Върху придружителното писмо на 29.12.2022 год. е нанесена ръчно резолюция с текст: „Ще се търси пак! Да се спре производството в АИС АНД.“ На 23.08.2023 год. с придружително писмо рег.№869р-6261 до Началника на РУ-Велико Търново бил изпратен отново за връчване съставения на лицето актът за установяване на административно нарушение. Същият е бил връчен на жалбоподателя на 20.08.2023 год. и подписан от него, като изрично е посочил, че няма възражения по акта. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление№22-0869-004115/16.10.2023 год. на Началник група към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, Шумен, с което на Т. И. Л., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** са наложени административни 2 наказания “глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца на основание чл.182, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на свидетелите И. П. С., С. К. Г. и Й. Ж. Ж., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че показанията на свидетелите И. П. С., С. К. Г. и Й. Ж. Ж. следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите имат преки впечатления относно начина на установяване на нарушението и съставяне на акта. Същите са еднопосочни, последователни и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение извън населени места е 90 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – 04.07.2022 год. в 16.39 часа лек автомобил „Мерцедес Е 220“ с рег.№ВТ4854КС, се движел в Община Шумен, по път I-4 в посока към гр.Търговище, като в района на км.257+227 при ограничение на скоростта на движение, въведено с пътен знак В-26 до 60 км/час., съгласно Заповед №РД-11-37/20.01.2022 год. на АПИ, автомобилът се движел със скорост от 91 км/ч.

Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство – радарна система тип „ARHCAM S1”, с №11743с3.

Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 94 км/ч., като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 91 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 04.07.2022 год. в 16.39 часа, както и че регистрационния номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е ВТ4854КС. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представените като писмени доказателства по делото Протокол от проверка №50-СГ-ИСИС/03.11.2021 год., системата за видеоконтрол е одобрена и проверена в периода от 29.10.2021 год. - 03.11.2021 год. и същата е регистрирала грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.

3

В тази връзка съдът не кредитира твърдението на процесуалният представител на жалбоподателя, изложено в писмените бележки, че в Протокола от проверката липсва посочена дата и не се установява дали използваното техническо средство е било годно.

Видно от представения протокол от проверка №50-СГ-ИСИС/03.11.2021 год., в същият по ясен и категоричен начин е посочено, че същият е издаден на датата 03.11.2021 год., периодът, в който е била извършен проверката на техническото средство и резултатите от изпитването. В същото време в представеното писмо вх.№04-00-8-1/30.11.2021 год. от Български институт по метрология по категоричен начин е посочено, че периодичността на проверката на лазерни скоростомери е една година. С оглед на изложеното се налага извода, че към момента на констатиране на нарушението – 04.07.2022 год. средството за измерване е било валидно.

Съдът намира, че при установяване на нарушението и съставяне на акта за установяване на административно нарушение е била спазена предвидената в ЗДвП процедура, като техническото средство, с което е извършено заснемането и засичането на скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год., като за използването му е бил съставен Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег.

№869р-4210/06.07.2022 год.

В тази връзка съдът не кредитира и твърденията на процесуалният представител на жалбоподателя, изложени в писмените бележки, че протокола за използване на автоматизираното техническо средство не съдържа необходимите реквизити. Видно от текста на последния по ясен и категоричен начин е било посочено местото, на което е било монтирано използваното техническо средство, като са били посочени точните координати, въведеното ограничение на скоростта, часът на започване и спиране на работа на техническото средство и всички необходими реквизити, имащи отношение към начина и способа на установяване на нарушението и заснемането на съответното моторно превозно средство.

С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, собственост на жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 91 км/ч. и то в рамките на ограничението, въведено с пътен знак В-26, при което следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП.

При преценка на обжалваното наказателно постановление и наведените от страна на процесуалният представител на жалбоподателя доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство съдът установи, че действително в съставения на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение не е било посочено, че деянието е извършено в условията на „системност“, респективно не са били посочени и самите електронни фишове, които обосновават признака 4

„системност“. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Посочените обстоятелства се изясняват по безспорен начин от описаните в акта за установяване на административно нарушение факти и обстоятелства, поради което законосъобразно наказващият орган е съставил обжалваното наказателно постановление. С последното нередовностите в акта са били изправени, като са били посочени всички обстоятелства, свързани с нарушението и признака „системност", включително и чрез посочване на конкретни електронни фишове, въз основа на които наказващият орган е направил извод, обуславящ този признак. С оглед на изложеното съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено, като същият е могъл да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил, кога и при какви условия го е извършил, като е могъл да организира защитата си по един адекватен начин.