Решение № 271 от 21.10.2026, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Сливен, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20262200500433 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба срещу Решение № 601/23.06.2026 г. по гр.д.

№ 944/ 2025 г. на Районен съд Сливен, с което са отхвърлени предявените искове от К. В. К., ЕГН ********** и Р. Р. Г., ЕГН ********** против Н. И. Б., ЕГН ********** от гр. *******, със съдебен адрес: гр. *******, чрез адв. Р. К. от АК-С., за признаване за установено, че ищците са собственици на ид.ч. от недвижим имот с идент. №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри но С., местн. „**“, с площ 259 кв.м. при равни дялове, както и свързаните с тях искови притенции за отмяна на нот. акт с №190, том XXII, нот. дело № 3845/2023 г. по описа на Службата по вписванията, като неоснователни и недоказани.

Поддадена е въззивна жалба от ищците, чрез представител по пълномощие, в която се поддържа, че решението е постановено в нарушение на процесуални правила, необосновано и противоречащо на материалния закон. Съдът е преразказал, при това неточно, показанията на свидетелите, но не е направил 1 анализ и съпоставка между техните показания, в резултат на което е допуснал противоречиви констатации по някои от фактите. През целия период откакто ответницата е закупила своя имот, достъп до процесния имот имало единствено от имота на ответницата, тъй като в северната му част е имало пътека, от която се е достигало до имота. Поради съчетаното постоянно присъствие на ответницата в своя имот и трайното отсъствие на ищците от Сливен, у свидетелите се е формирало убеждение, че ответницата упражнява постоянно владение спрямо имота, като го почиства и се грижи за него. В същото време ищците не могат да разчитат на свидетели, които биха опровергали тези твърдения. Но от новооткритото доказателствено средство изображение от Google Eart от 21.07.2023 г. - е видно, че към тази дата имотът е без видима поддръжка и носи белезите на запустялост. Този факт опровергава твърдението за наличие на постоянни грижи за имота от страна на ответницата. Съдът не е дал оценка на значението на фактите, доказани с писмени доказателства, относими към субективния елемент на владението, а именно на факта, че ответницата през целия претендиран период на владение, а и след снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка, не е декларирала имота като свой нито за данъчни цели, нито в кадастралните регистри. В нарушение на задължението за обсъждане на всички доводи на страните, в мотивите съдът не е дал отговор на нито един от доводите на ищцовата страна за липса на намерение за своене, на субективния елемент на владението, както и за липсата на демонстриране на такова владение спрямо собствениците - ищци. Ищците твърдят, че са собственици по наследство на имота и доказват по несъмнен начин твърдението си. Те не са длъжни да доказват владение, още повече отговарящо на характеристиката на владението като придобивен способ. Предметът на доказване на придобивката давност е свързан с легитимацията на ответницата, а не на ищците. В противоречие с материалния закон е правният извод, че ответницата е осъществила всички елементи от фактическия състав на владението, годно да се превърне в придобивен способ. Излага аргументи за да обоснове, че владението не е било явно по смисъла на това понятие в общата характеристика от фактическия състав, както и несъмнено. В обобщение иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се уважат претенциите. Прави искане на основание чл. 266 ал. 2 от ГПК да се приеме като новооткрито доказателство констативен протокол с превод и снимки от Google Е art, установяващи 2 състоянието на имота към 21.07.2023 г.

В законовия срок подаден писмен отговор на въззивната жалба, чрез представител по пълномощие, в който се поддържа, че е неоснователна. В първоинстанционното решение съдът е обсъдил абсолютно всички доводи и на двете страни, направил е анализ на всички събрани доказателства както по отношение на тяхната самостоятелност, така и в тяхната съвкупност. В конкретния случай се доказало по несъмнен начин наличието на елементите на фактическия състав на владението по отношение на въззиваемата - особено изтеклия период, включително и чрез наследяване на владението от нейния баща. Но дори и без приобщаване на владението по наследство от своя баща, тя на собствено основание установила както самият факт на владение, така и на изтеклия в нейно полза период. Това се потвърдило и от свидетелските показания на свидетеля на въззивника - свид. М.. За конкретния имот, задължението за данък върху недвижимите имоти е платено за 5-годишен период назад преди съставянето на констативния нотариален акт на 19.10.2023г. Без надлежно съставен документ за собственост не можело да се извърши плащане на данък, а въз основа на вече съставения и именно с оглед факта на установяване на собственост се задължава плащането на данък за имота 5 години назад, тъй като това е законоустановения давност срок за търсене на такова задължение. В допълнение, съдебната практика не приема като елемент от фактическия състав на владението заплащането на данъци.

Така съдът е направил собствен, пълен и правилен анализ на всички събрани по делото доказателства, не е допуснал нарушение на производствените правилата и напълно правилно е приложил материалния закон. Възразява срещу представянето и приемането като доказателство в тази инстанция на констативния протокол с превод, придружен със снимките от Гуъл Земя (Google Earth). Същите не отговаряли на изискването на чл.266, ал.2 от ГПК не са новооткрити или новонастъпили, т.е. за представянето им в тази инстанция е налице законовата преклузия, а и са неотносими към спора.

Излага аргументи. В обобщение иска да се потвърди решението.

В с.з. за въззивниците се явява представител по пълномощие, който поддържа жалбата. Развива съображения, че в контекста на всички доказателства, събрани в първата инстанция, счита, че не може да се твърди, че претендентката е собственик по давностно владение и е упражнявала това владение добросъвестно и непрекъснато. Обстоятелството, че ясно се 3 виждало, че този имот не е обгрижван, не са полагани никакви грижи за него през определена дата, ясно сочело, че в определени периоди това владение е било прекъсвано. Поддържам тезата, че ответницата не е имала намерение за своене на този имот, не го е демонстрирала спрямо въззивниците по начин, който да им стане известен и не е упражнявала и други фактически и технически действия, които биха могли да доведат до извод, че тя е имала намерение за своене. Самият факт, че през 2025 година, когато е образувано това делото Удостоверението за данъчна оценка все още е на името на ищците и скиците в кадастъра също сочат за собственик наследодателя им означава, че нейното намерение за своене най-малкото не е демонстрирано и независимо от обстоятелството, че тя не е била длъжна да декларира имота като свой след сдобиването с нотариален акт по обстоятелствена проверка, това не променя знанието за нейното отношение и намерение за имота.

Въззиваемата се явява лично и с представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба. В писмена защита развива съображения, че че в хода на първоинстанционното производство категорично и по напълно безусловен начин се доказало, че по отношение на ответницата е налице пълно осъществяване на фактическия състав на придобиваната давност в светлината на недобросъвестното владение. Фактът, че свидетелят на другата страна – М., заявила, че не е ходила в имота отдавна, повече от 15 години, показвал, че същата няма преки впечатления от имота, но не опровергава факта, че Н. Б., а преди това и баща й, го владеят, полагат грижи и стопанисват като свой. Последният извод не се разколебава и от представената снимка от Гугъл земя. Макар и същата да не следва да се цени като годно доказателство по делото, същата представлява само една дневна извадка от един изключително продължителен период от време. Последиците от липсата на апостил е, че документът не следва да се ползва с материалната доказателствена сила на чуждестранен документ. Владението не можело да бъде скрито или инцидентно, владелецът трябва да си служи с имота, да извършва явни действия по стопанисването му - посещения, ограждане, обработване, и др. В конкретния случай, владението е явно – процесният имот е почистван и е ограден от всички страни и единственият достъп е през имот пл. № 9301 (с идентиф.***) - закупен от ответницата и от баща й.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на 4 изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена, макар и хаотично, в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Не е спорно, че през целия период откакто ответницата е закупила своя имот, достъп до процесния имот имало единствено от имота на ответницата, тъй като в северната му част е имало пътека, от която се е достигало до имота.

За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години.

Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика.

Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика.

За да е годно владението да породи правните последици на придобивната давност е необходимо същото да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Владението, като елемент от фактическия състав на 5 придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Следователно при наличието на спор съдът следва да изследва чрез какви действия е упражнявана фактическата власт и да формира изводи дали извършените действия по упражняване на фактическа власт са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер.

Основателно е възражението, че в отговора на исковата молба въззиваемата излага твърдение, че е започнала да почиства имота не с намерение да го свои, а за да защити, да предпази своя имот от наводнение и за да не „стане развъдник на животни , които да застрашат нейния имот. Самата грижа за имота се е състояла в почистването му от прораснала растителност, но не и в някаква обработка, засаждане или други дейности, които биха дали възможност за узнаване от страна на ищците на намерението за своене.