Решение № 3492 от 15.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3492 гр. Варна, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело № 20223110101465 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА” ООД, ЕИК103002253, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп” № 33 срещу А. М.

А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Д.П.“ ** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед № 1151/19.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5623/2021 г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от 323,07 лева, представляваща незаплатена главница за консумирана вода за периода от 13.04.2018 г. до 11.01.2021 г., по партида с абонатен № ******, за обект, находящ се в гр. Варна, ***********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.04.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 32,21 лева, представляваща лихва за забава, за периода от 15.08.2018 г. до 13.04.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП. Претендират се и направените по делото разноски.

Изложени са обстоятелства, че ищцовото дружество в качеството си на ВиК оператор съгласно чл.2, ал.1 от ЗРВКУ е предоставило на ответника ВиК услуги за имот, находящ се в гр. Варна, ***********, които се отчитат по партида с абонатен № ******. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за 1 предоставяне на ВиК услуги, потребителите са длъжни да заплащат услугите в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Ответникът не заплатил дължимите за услугите суми. Претендираната сума за главница представлявала служебно начислени кубици вода съгласно Общите условия на ВиК оператора и Наредба № 4 от 11.09.2004г. на МРРБ, като фактурата от 17.07.2019г. е начислена на основание чл.23, ал.3 от ОУ на ВиК оператора, а фактурите за периода от 19.09.2019г. до 12.01.2021г. са начислени на основание чл.23, ал.1, т.3 от ОУ.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК назначеният от съда особен представител на ответника е депозирал отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва се ответникът да е потребител на ВиК услуги.

Оспорва се реалната доставка на посочените услуги, както и техническата изправност на средството за измерване. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Процесуалният представител на ответника оспорва исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Представена от ищеца е справка за недобора на частен абонат от 02.02.2022 г., в която за описани задълженията за абонатен № ****** с титуляр А. М. А. за периода от 13.04.2018 г. до 11.01.2021 г.

Приети по делото са Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.

Представена от ищеца е справка по лице от Служба по вписванията – Варна, за вписвания по партидата на А. М. А., от която е видно че същият през 1999г. е придобил собствеността върху процесния имот с адрес гр.

Варна, ***********, по силата на договор за доброволна делба.

Представено е още уведомително писмо № 1000 444694 от 28.022022г. , с което А. М. А., аб. № ****** се уведомява за изтекла валидност на метрологична проверка на главния водомер. Писмото е подписано само от „проверител“.

2

Приети по делото са 3 броя протоколи от 16.07.2019г., от 20.08.2020г. и от 18.05.2021г. съставени и подписани от лицата Х.Я. на длъжност „инкасатор“, Г.Г. на длъжност „инкасатор“, М.Я. на длъжност „организатор инкасо“ и Д.И. на длъжност „инкасатор“, като по един от протоколите М.Я. се е подписала в качеството на свидетел., а Д.И. е подписала два от протоколите в качеството на свидетел. Протоколите са от посещение на обект, находящ се в гр. Варна, *********** относно неосигурен достъп до водомера повече от една година от последното отчитане.

Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, общият сбор на задълженията за ползване на ВиК услуги на клиент с абонатен номер ****** за периода от 13.04.2018 г. до 11.01.2021 г. възлиза на 323,07 лева по 6 броя фактури, а сумите за лихва за забава по всяка месечна фактура, считано от съответния им падеж до 13.04.2022 г. /с изключение на периода от 13.03.2020г. до 09.04.2020г./ са в общ размер от 32,27 лева. Не е налице плащане по фактурите за процесния период.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание по чл.422 вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Исковете са предявени след провеждане на производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете са основателни.

Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик/ползвател за процесния имот, че са налице твърдените основания за начисляване на служебно количество ВиК услуги за процесния период, както и размера на дължимите плащания за тях, обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава за посочения период в претендираните размери, а ответникът следва да докаже правопогасяващ факт (плащане, давност и пр.).

3

От ответника е оспорено качеството му на потребител на ВиК услуги.

Съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Варна.

Установи се от представената справка от Службата по вписванията, че ответникът е собственик на процесния имот. Той е вписан и като титуляр на партидата при ищеца. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът се явява потребител на ВиК услуги и е обвързан от Общите условия на ищцовото дружество.

От ответника е оспорена и реалната доставка на процесното количество ВиК услуги, но тук следва да се има предвид че исковата претенция не е за реална доставка, а за служебно начислено количество. Ищецът се е позовал най-общо на Наредба № 4 от 11.09.2004г. на МРРБ, без да посочи конкретни основание за служебното начисление, както и на разпоредбата на чл.23, ал.3 от ОУ на ВиК оператора по отношение на една от фактурите и на чл.23, ал.1, т.3 от ОУ по отношение на останалите. В разпоредбата на чл.23, ал.1 от ОУ е регламентирано на какви периоди се отчитат показанията на водомерите на водопроводните отклонения, а в ал.3 – как се отчитат в междинните периоди между два отчета. Посочените разпоредби не касаят основания за служебно начисляване на количества ВиК услуги. В становище, депозирано преди първото съдебно заседание ищецът се е позовал на чл.34 и чл.39, ал.5 от Наредба № 4 от 11.09.2004г. и чл.43 и чл.44, ал.4 от Закона за измерванията.

От горепосочените разпоредби може да се изведе извод, че служебното начисляване касае водомер на водопроводното отклонение, а не индивидуален водомер на обект в етажна собственост. Същият подлежи на задължителен метрологичен контрол, като отговорност на ВиК оператора е да осигури такъв контрол. В случая ищецът се позовава на неосигурения достъп от страна на абоната, поради което операторът е бил възпрепятстван да изпълни задълженията си. Сочи, че монтираните, но не отговарящи на изискванията на Закона за измерванията средства за измерване се приравняват на липсващо такива.

4

От всичко изложено вероятното основание за служебно начисляване е разпоредбата на чл.39, ал.5 от Наредба № 4 от 11.09.2004г., която се отнася за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери.

На първо място, следва да се посочи, че ищецът не е доказал обстоятелството, че процесният водомер не е преминал последваща метрологична проверка. В тази връзка е представено само уведомително писмо, което на първо място не е достигнало до абоната /липсва подпис/ и на второ място касае изтекла валидност на метрологична проверка на главния водомер. Посоченото доказателство съдът намира, че не е достатъчно при условията на пълно и главно доказване да установи твърдяното основание за начисление на служебно количество ВиК услуги.

На следващо място, дори и да се приеме за доказана изтеклата метрологична годност на водомера, като невъзможността да се извърши последващата метрологична проверка се вмени във вина на абоната /поради неосигурения достъп/ и това обстоятелство се приравни на липсващ водомер, липсват както твърдения, така и доказателства за конкретните количества, които е следвало да бъдат начислени съгласно чл.39, ал.5 от Наредбата.

Друго вероятно основание за начисляване на служебно количество ВиК услуги /макар и ненаведено изрично от ищеца/ е свързано с неосигуряването на достъп от страна на абоната за извършване отчет на водомера.

На осн. чл.5 и чл.24, ал.1 ОУ на ВиК и чл.43 от Наредба №4/14.09.2004г., потребителите са длъжни да осигуряват достъп до индивидуалните водомери, които се намират в границите на техните самостоятелни обекти, за целите на проверките. За целта е предвидено задължение на оператора за предварително известяване. Когато е налице невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването на отчитането, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане – чл.35, ал.4 от Наредба №4 от 14.09.2004г. Ако въпреки тази възможност и въпреки задължението да осигури достъп, потребителят бездейства системно, разходът на вода се изчислява при спазване на методиката по чл.35, ал.6 от Наредба №4 от 14.09.2004г. и чл.49 от ОУ на ВиК. Системният отказ от осигуряване на 5 достъп се доказва с констативен протокол при условията на чл.35, ал.5 от Наредба №4/14.09.2004г.

В настоящия случай са представени констативни протоколи за неосигурен достъп, но както се посочи същите са частни документи, които са оспорени от ответника. Същите не са подкрепени с други доказателствени средства – напр. свидетелски показания на извършилите проверката, нито от други писмени доказателства – напр. карнетен лист, в който да е вписано служебното начисляване.

По всички гореизложени съображения съдът намира, че не е доказано от страна на ищеца основание за служебно начисляване на процесните количества ВиК услуги, с оглед на което предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК103002253, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп” №33 срещу А. М. А., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.

„Д.П.“ ** искове с правно основание чл.422 вр. 415 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Стефка Димчева Кръстева, ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Велес“, бл.15, ап.4 дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК103002253, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп” №33 следните суми: сумата от 323,07 лева, представляваща незаплатена главница за консумирана вода за периода от 13.04.2018 г. до 11.01.2021 г., по партида с абонатен № ******, за обект, находящ се в гр. Варна, ***********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.04.2021 г. до окончателното изплащане, сумата от 32,21 лева, представляваща лихва за забава, за периода от 15.08.2018 г. до 13.04.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., съгласно чл. 6 ЗМДВИП и §5 ЗИД на ЗМДВИП, за които суми е издадена Заповед № 1151/19.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5623/2021 г. по описа на ВРС.