Решение № 6048 от 11.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6048 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100512272 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „П.К.Т.“ООД срещу решение № 20050772/29.07.2022г. постановено по гр.д. № 54124/2018г. по описа на Софийски районен съд, III г.о., 155 състав, с което са отхвърлени предявените от него срешу „ИНВЕСТБАНК“АД искове, както следва:

- с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 20 723 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в резултат на извършени от ответника „ИНВЕСТБАНК“АД действия като взискател по изп.д. № 278/2017 г. по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781, действащ в района на СГС, изразяващи се в искане за принудително изпълнение върху движими вещи собственост на длъжника , но находящи се в имот на трето лице и лишаване на ищеца от ползване върху имота за периода от 24.04.2017 г. до 11.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата 5 000 лв., считано от 14.08.2018 г. до окончателното плащане на сумата, и законната лихва върху главницата за разликата от главницата над 5 000 лв. до 20 723 лв., считано от 30.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата,

-с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 20 723 лв. представляваща обезщетение за ползване от ответника без основание на магазин със застроена площ от 217,77 кв.м., находящ се адрес: София, район Красно село, ж.к. ****, партер за периода от 24.04.2017г. 1 11.08.2017 г., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва върху главницата 5 000 лв., считано от 14.08.2018 г. до окончателното плащане на сумата, и законната лихва върху главницата за разликата от главницата над 5 000 лв. до 20 723 лв., считано от 30.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционото решение е постановено в противоречие с материалния и процесуален закон, същото е необосновано и неправилно.

Въззивникът твърди, че от фактическата обстановка по делото несъмнено се установява противоправното поведение на ответника изразяващо се в непредприемане на действия по чл.469 и чл.470 от ГПК, въпреки направените уведомления от ищеца, че договора за наем между длъжника и ищеца е прекратен, обективната невъзможност на ищеца да ползва помещението, предмет на прекратения договор за наем и размера на вредите –средната пазарна цена при отдаване на процесното помещение под наем. Посочва, че несъмнена е и причинната връзка между поведението на ответника и настъпилите пропуснати ползи за имущественото състояние на ищеца. Счита, че неправилно районният съд, въпреки че е констатирал горепосочения фактически състав на непозволеното увреждане е счел, че ответникът не е упражнявал недобросъвестно процесуалните си права т.е. в нарушение на чл.3 от ГПК, което също е източник на деликтна отговорност и е отхвърлил иска.

Излага подробни съображения и срещу решението в частта, с което е отхвърлен предявения от него иск при условията на евентуалност за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, доколкото ответникът е спестил разходи по смисъла на чл.472 от ГПК, респективно ищецът е обеднял с невъзможността да увеличи имуществото си от ползването на имота.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи ако не главния иск, то евентуалния. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответникът „ИНВЕСТБАНК“АД депозира писмен отговор, с който оспорва наведените във въззивната жалба пороци на решението, счита, че същото е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, намира го за обосновано и правилно, моли да бъде потвърдено.

Излага подробно становище за неоснователност на всеки един от двата иска – главен и евентуален. По отношение на главния иск – счита, че липсват елементите от фактическия състав на деликта, тъй като поведението на ответника като взискател изп.д. № 278/2017 г. по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781, действащ в района на СГС е в съответствие с процесуалния закон, при стриктно спазване на реда и начина за осъществяване на принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането си срещу „С.Т.“ЕООД, поради което и не може да се ангажира отговорността му за обезщетение за вреди. Счита, че именно „С.Т.“ЕООД, а не ответника, е препядствал ползването на имота от ищеца. Посочва, че дори и да се приеме, че ответника като взискател по изпълнителното дело е спестил разноски, като не е внесъл 2 предварително същите, то те са за сметка на имуществото на длъжника, поради което и не е налице обогатяване.

Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността на обжалваното решение и страните доводи, настоящият състав счита следното: във връзка с наведените от

Софийски районен съд е сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ал. 1 ЗЗД, доколкото се твърди причиняване на имуществени вреди от виновното противоправно деяние на служители при ответника, изразяващо се неизпълнение на задължения в хода на изпълнително производство изп.д. № 278/2017 г. по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781, действащ в района на СГС и в резултат на което е препядствано ползването на описания в исковата молба недвижим имот от страна на ищеца и същия е претърпял вреди - пропуснати ползи в размер на пазарния наем за помещението за периода 24.04.2017г. - 11.08.2017г.

За да възникне притезателното право на увредения да претендира обезщетение за обезвреждане на имуществените вреди, е необходимо при пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на следните кумулативни предпоставки: виновно противоправно поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на определена работа/респективно бездействието им и причинени при или по повод изпълнението на възложената работи /бездействието в правната сфера на ищеца вреди, наличието на причинна връзка между действието/бездействието и причинените вреди.

За уважаването на претенцията не е необходимо установяване на конкретните служители, виновното поведение на които при умисъл или непредпазливост, е станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при неизпълнение на възложената работа. За възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа – в този 3 смисъл Постановление 9/1966г. на ВС. Юридическото лице носи гаранционно-обезпечителна отговорност, като не може да се експулпира от същата с възражението, че не е установено конкретното физическо лице извършило/допуснало противоправното действие/бездействие.

Във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания, настоящият състав намира за необходимо да посочи следното:

Страните не спорят, а и се установява безпротиворечиво от писмени и гласни доказателства по делото, че

-ищецът „П.К.Т.“ООД въз основа на нотариален акт № 15, том II, рег. № 5225, дело № 213/2004 г. на нотариус с рег. № 274, действащ в района на СРС, придобива и безсрочно възмездно вещно право на ползване върху недвижим имот, представляващ магазин, находящ се в партерното помещение на блок 29,жк. Бели Брези, гр. София, подробно индивидуализиран в нотариалния акт, за цена в размер от 16 000 лв.;

- на 04.02.2016г. е сключен договор за наем с нотариална заверка на подписите, съгласно който ищецът като наемодател, от една страна, и от друга страна – „С.Т.“ЕООД в качеството си на наемател, а като страна по договора участва и „П.“ЕАД като предходен наемател, по силата на който договор наемодателят отдава на наемателя недвижим имот, представляващ магазин, находящ се в УПИ-I за ОЖК, кв. 43, местност бул. България по план ан агр. София, район Красно село, с адрес: ж.к. Белите брези, **, район Красно село, ведно с прилежащите към магазина помещения и находящи се в тях движими вещи, срещу заплащането на наемна цена в размер и срок, посочени в раздел III от договора, като договора е за срок от 5 тгодини;

-на 08.02.2016г. е сключен анекс към договора за наем, с нотариална заверка на подписите, съгласно който страните са предоговорили отдавания под наем обект, ведно с принадлежностите към него и находящите се в него движими вещи, както и състоянието, в което имотът се намира, като са постигнали съгласие и относно възможността за извършване на ремонти в обекта, както и отстъпки в цената при изпълнение на падежа на задължението за плащане на наемната цена;

- с нотариална покана от 23.02.1017г. ищецът уведомява наемателя „С.Т.“ЕООД за неплатени задължения по договора на наем и прави изявление за прекратяване на договора, считано от 22.03.2017г., като в същата покана се съдържа и покана наемателя да освободи имота и да го предаде на наемодателя на 10.04.2017г., като поканата е връчена при отказ на служители на адреса на управление на дружесвото наемател удостоверено от нотариауса, като нотариуса е залепил и уведомление по чл.50 ал.4 от ГПК и до изтичане на срока за получаване на книжата представител на дружеството не се е явило за получаване на поканата. Настоящият състав счита, че поканата е редовно връчена предвид правомощията по чл.50 от ЗННД още на 11.04.2017г. при отказ за получаване, поради което и считано от 22.03.2017г. договора за наем следва да се счита за развален;

4

- с протокол от 10.04.2017г. на нотариус Р.Д. е констатирано, че пред процесния обект – магазин в ** в ж.к Белите брези не се е явил представител на „С.Т.“ЕООД за предаване държането на магазина на ищеца;

- изп.д. № 20177810400278 по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781, действащ в района на СГС, е образувано на 30.03.2017г. по молба на ответника „ИНВЕСТБАНК“АД за вземания спрямо длъжника „С.Т.“ЕООД въз основа на договор за особен залог от 14.05.2015г., по което дело изпълнението е насочено срещу заложеното имущество в полза на взискателя – оборудване, находящо се в магазин предмет на договор за наем от 04.02.2016г., което имущество е описано и запорирано от съдебния изпълнител;

-на 24.04.2017г. по изп.д.№ 20177810400278 е извършен опис на движимите вещи, находящи се в магазин **, ж.к. Белите брези - протокол за опис на движимо имущество – л.33-35 от делото на СРС и назначен за пазач Г.Д.С. – служител при взискателя и разпитан като свидетел по делото и който посочва, че ключ от помещението му бил предаден от служител на длъжника „С.Т.“ЕООД;

- ищецът „П.К.Т.“ООД с нотариална покана от 24.04.2017 г., връчена на 28.04.2017г на ответника „ИНВЕСТБАНК“АД е поканил ответника, като взискател и пазач на движимите вещи, описани по изп.д. № 20177810400278 да предприеме действия по опразването на помещението и предаване държането на недвижимия имот на 02.05.2017г. л.36-38 от делото на СРС, като на дата 02.05.2017г. не е явил представител на ответното дружество – протокол от 02.05.2017г. на нотариус Р.Д.;

-въз основа на издаден в полза на ищеца изпълнителен лист от 30.06.2017г. по заповед за незабавно изпълнение за предаване на вещ от 02.06.2017 г. по гр.д. № 34557/2017 г. по описа на СРС, 157 състав, срещу „С.Т.“ЕООД е образувано изп.д. № 20178580401370 по описа на ЧСИ, с рег. № 858, действаща в района на СГС, като с протокол за въвод във владение от 11.08.2017 г. владението върху описания в протокола магазин /предмет на прекратения договор за наем от 04.02.2016г./ е предадено на ищеца.