Решение № 61 от 28.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Бургас, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Михаела К. П. като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Търговско дело № 20232100900104 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по исковата молба на С. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** лично и в качеството му на ЕТ „ЕТ Савини -С. П.”, ЕИК 206477409, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий” № 102, ет. 5, ап. 15, действащ със съгласието на попечителя си Р. Л. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:

***, със съдебен адрес за връчване на книжа и за призоваване: гр. Пазарджик, ул. ”Петко Машев”, № 9, Офис център 1, ет. 2, офис 11, адвокат Продан Проданов срещу „ЛЕНО“ АД, с ЕИК 203217465, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет. 7.

Видно от твърденията в исковата молба, ищецът, в лично качество и като едноличен търговец, е сключил договор за бизнес кредит с клиентски номер 6998 от дата 26.04.2021 г. и по силата на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, вписан в Служба по вписванията - Бургас под акт № 11, том 3, дело № 2871, вх. рег. № 5313/26.04.2021г. е ипотекирал свой недвижим имот.

Твърди се, че при регистрирането на едноличния търговец от страна на С. Д. П., ЕГН **********, така и при сключване на двете сделки в лично 1 качество и в качеството му на едноличен търговец, ищецът не е могъл да разбира и ръководи действията си. С оглед на което се иска унищожаването на сделките сключени от ищеца.

По делото е депозиран отговор на исковата молба, в който се счита, че предявената претенция е неоснователна. Ответникът счита, че от поведението на ищеца е видно, че същият е наясно с действията, които предприема, тъй като лицето е рефинансирало кредити с последователни и целенасочени действия, учредил е договорна ипотека, което изисква снабдяването с множество документи, което ищецът е сторил съзнателно. Отделно от това ответникът счита, че е налице нотариална заверка на договора за кредит и договора за учредяване на договорна ипотека, при която процедура нотариусът е спазил изцяло нотариалното производство, включително и да се убеди, че лицата, участващи като страни по сделката, са съгласни с това, което подписват. Ответникът коментира, че поставянето на ищеца под ограничено запрещение е след сключване на атакуване на процесните сделки.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно установена е фактологията по делото, че на 26.04.2021г. ищецът, в лично качество и в качеството си на едноличен търговец, сключва с ответното дружество два договора-първият е договор за бизнес кредит с клиентски номер 6998, а вторият е за учредяване на договорна ипотека върху негов недвижим имот, с който се обезпечава договора за бизнес кредит. От представената по делото медицинска документация, от разпита на свидетелите Р. Г. и Й.Х. и от изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза, се установява по безспорен начин, че ищецът страда от психичното заболяване параноидна шизофрения. Не е спорно по делото, че ищецът е бил поставен под ограничено запрещение, но това е станало след сключените от него два договора или към момента на сключването им, ищецът е бил дееспособно лице.

Предявените по делото претенции са с правно основание чл. 31, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, а именно за унищожаване на договор за бизнес кредит с клиентски номер 6998 от дата 26.04.2021 г. и договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в нотариален акт за 2 учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, вписан в Служба по вписванията - Бургас под акт № 11, том 3, дело № 2871, вх. рег. № 5313/26.04.2021г., като сключени от лице, което към момента на подписването им е било дееспособно, но не е могло да разбира или да ръководи действията си.

Съдът намира, че ищецът, в лично качество и в качеството си на едноличен търговец успя да докаже по делото, че са налице основанията на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на процесните два договора, като изводите на съда в тази насока се базират на следното:

Видно от заключението на експерта по съдебно-психиатричната експертиза, което съдът кредитира като професионално и обосновано изготвено, ищецът С. Д. П., ЕГН ********** страда от психичното заболяване параноидна шизофрения. Заболяването на ищеца се характеризира с когнитивен дефицит, изразяващ се в дефицит във вниманието, концентрацията, краткосрочната памет, мотивацията, планирането, вземането на решения, капацитет на емпатия, поддържане на фокусирано поведение. Въпросното заболяване не подлежи на лечение, а се използват медикаменти за ограничаване на негативните му симптоми и за подпомагане на болния да води нормален живот въпреки заболяването. Отделно от това, по-ранната проява на болестта, води до по честа и по-засилена симптоматика.

От разпита на свидетелите по делото е видно, че симптоматиката на заболяването при ищеца се е появила още в ученическа възраст, като съобразно информацията от психиатричната експертизата, при такова ранно дебютиране на болестта, негативните симптоми нарастват особено бързо през първите пет години на болестта. С оглед на тази ранна проява на болестта при ищеца и възрастта му към настоящия момент, е видно, че ищецът е навлязъл в периода на засилена симптоматика на заболяването, което е видно и от зачестилото му болнично лечение, установяващо се от представените по делото епикризи от 30.11.2018г., 16.11.2020г., 12.02.2021г., 17.09.2021г., 26.10.2021г. и 12.05.2022г. С експертно решение на ТЕЛК от 16.12.2021г., ищецът е освидетелстван с 60 % трайно намалена трудоспособност за период от една година именно заради заболяването, което има.

За да е основателно искането за унищожаване на сключените от ищеца две сделки, следва да бъде установено, че към момента на сключването им, 3 ищецът не е разбирал действията си или не е могъл да ги ръководи.

Процесните атакувани сделки са сключени от ищеца в лично качество и като едноличен търговец на 26.04.2021г., към който момент съдът преценя, че ищецът е вече с безспорна установеност на заболяването, което не му е позволявало, макар и дееспособен, да разбира действията си. Това следва както от заключението на експерта по съдебно-психиатричната експертиза, установяваща смущения в интелектуалната и волевата сфера на ищеца така и от представените епикризи, от които е видно, че малко преди сключването на сделките и малко след тяхното сключване, ищецът е пребивавал в болница заради заболяването си. Постъпването на ищеца в болница два месеца преди сключването на сделките и четири след тях, сочи на трайно задълбочаване на заболяването именно в периода, в който са сключени сделките. От значение за състоянието на ищеца, непозволяващо да разбира и да ръководи действията си при изповядване на процесните сделки е и обстоятелството, че при постъпването му за болнично лечение на 09.02.2021г., по отношение на него не е проведен нормалния курс на лечение, тъй като ищецът е напуснал по свое желание болницата на 12.02.2021г. Видно от изслушаното вещо лице, при постъпване на пациент с параноидна шизоферения с изразена симптоматика, обичайното стационарно лечение с медикаменти трае около 20-25 дни. Този средно посочен период на лечение дава възможност пациентът да се върне към нормален начин на живот. Видно е, че при постъпването на ищеца на 09.02.2021г., същият е изписан по негово искане на 12.02.2021г. или два дни след постъпването, което сочи, че същият е изписан без да е минал обичайния курс на лечение. Малко след изписването на ищеца от болницата, без проведен курс на лечение, са сключени процесните сделки, което сочи на нарушена способност на ищеца да разбира своите действия и последствията от това.

Невъзможността на ищеца да преценява действията си поради намален капацитет на волята и интелекта, следва и от установената фактология, чрез дадените свидетелски показания, че ищецът многократно е вземал кредити от кредитни институции, без да има нужда от такива средства и ползвайки средствата неразумно. Свидетелката Г., която е роднина на ищеца и негов попечител, е намерила случайно договора за ипотека, сключен от ищеца като обезпечение на тегления от него кредит, като на поисканите от нея обяснения за така тегления кредит и ипотекирането на имота, ищецът обяснява, че е 4 каран да го прави от негова приятелка. Твърди, че е бил заплашван от негови „приятели“ да им дава пари. Това, че теглените от ищеца пари чрез кредити са били изхарчени от него за други хора, като им е давал пари в заем, черпел ги е, изхранвал ги е, се споделя от ищеца, при изслушването му от психиатъра. Начинът на използване на парите от получените кредити от ищеца и липсата на трезва преценка у същия, че няма как да връща тези кредити, тъй като не работи, още веднъж потвърждава извода, че сключвайки процесните два договора, същият не бил в състояние да прецени разумно своите действия и последствията от от тях.

За такава липса на разбиране на действията по сключване на процесния договор за кредит свидетелства и обстоятелството, че ищецът сключва с ответника договор за бизнес кредит, без изобщо да се занимавал някога с търговска дейност. Малко преди сключването на договора за бизнес кредит с дата 26.04.2021г., на 14.04.2021г., ищецът се регистрира като едноличен търговец, като и в това си качество сключва процесните договори. Видно от събраните гласни доказателства, ищецът има музикално образование и е работил винаги само като музикант, докато не е бил принуден да напусне работата си поради заболяването, което има. Няма логично обяснение, освен вече изложеното, че ищецът поради заболяването си е с намален интелектуален и волеви капацитет, на факта, че ищецът се регистрира като едноличен търговец и тегли бизнес кредит, без изобщо да има идея и намерение да развива търговска дейност.

С оглед изложеното до тук съдът намира, че предявените искове са основателни, а атакуваните две сделки следва да бъдат унищожени на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените съдебно деловодни разноски в общ размер на 1 822,38 лева, съгласно представения списък на разноските.

При завеждане на делото ищецът в лично качество е освободен от заплащане на такси и разноски за производството, като с оглед основателността на исковете и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавната такса за освободената от такси и разноски страна, следва да се заплати от ответника или същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 1 408,18 лева.

5

Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

УНИЩОЖАВА по иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите сключения между С. Д. П., ЕГН ********** в лично качество и в качеството му на ЕТ „ЕТ Савини -С. П.”, ЕИК 206477409 и „ЛЕНО“ АД, с ЕИК 203217465, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет. 7 , договор за бизнес кредит с клиентски номер 6998 от дата 26.04.2021 г., нотариално заверен с рег. № 4998 от 26.04.2021г. относно подписите от нотариус регистриран под № 491 на НК.

УНИЩОЖАВА по иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите сключения между С. Д. П., ЕГН ********** в лично качество и в качеството му на ЕТ „ЕТ Савини -С. П.”, ЕИК 206477409 и „ЛЕНО“ АД, с ЕИК 203217465, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 96, ет. 7 , договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 55, том II, нотариално дело № 206/2021г. но нотариус регистриран под № 491 на НК , вписан в Служба по вписванията - Бургас под акт № 11, том 3, дело № 2871, вх. рег. № 5313/26.04.2021г.