Решение № 288 от 30.09.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. ХАСКОВО, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ГЕОРГИ М. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря Ж. М. Д. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20265600500334 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС“ ЕАД, с ЕИК: 204695366, със седалище и адрес на управление: гр.

Белоградчик, ул. „Алеко Константинов“ № 5, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Е. Ц. С., против Решение № 69 от 14.04.2026 г., постановено по гр.дело № 763/2025 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Обжалването е в частта, с която отхвърлени предявените от дружеството против Л. Б. Л., с ЕГН **********, специални установителни искове по чл. 422 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 268/2025 г. по описа на Районен съд – Мадан, както следва: сумата от 466.30 евро (912.00 лева), съставляваща разходи за извънсъдебно изземване и транспорт на лизинговото имущество; сумата от 61.35 евро (120.00 лева), представляваща платени такси на ЧСИ за връчване на уведомление за разваляне на договора; и сумата от 1726.02 евро (3375.80 1 лева), съставляваща начислен допълнителен данък върху добавената стойност (ДДС) за ползването на лизинговия автомобил до датата на развалянето.

Жалбоподателят оспорва решението и в частта му за разноските, които е осъден да заплати на адвокат Е. Г. М. сумата от 409,03 евро (800 лева) на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.

Във въззивната жалба се излагат подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон и превратно тълкуване на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят поддържа, че претендираните разходи за принудително изземване и транспорт на автомобила, извършени чрез частното дружество „Глобъл Груп София“ ООД, представляват реално претърпени вреди, пряка последица от виновното неизпълнение на лизингополучателя, който не е върнал вещта доброволно.

Твърди се, че клаузата на т. 16.8 от Общите условия е валидна, кореспондира с чл. 88 ал. 1 от ЗЗД и неправилно е квалифицирана като неравноправна по смисъла на ЗЗП. По отношение на начисления ДДС въззивникът поддържа, че след развалянето на финансовия лизинг сделката се трансформира за изтеклия период в облагаема услуга за наем по чл. 8 от ЗДДС, като поради липсата на марж по чл. 143 от ЗДДС данъкът не е бил събиран авансово и се дължи изцяло от ползвателя на вещта. Оспорва се и присъденото адвокатско възнаграждение, като се твърди, че липсват доказателства ответникът да е материално затруднено лице, а липсата на изцяло осъдителен диспозитив в негова полза изключвала приложението на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и уважаване на исковете.

В законоустановения срок по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Л. Б. Л., подаден чрез упълномощен адвокат Е.

М., с който се заема становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение. Поддържа се, че ответникът никога не е укривал автомобила, съдействал е незабавно при поискването му, а самото изземване е извършено преди договорът да бъде развален. По отношение на ДДС се изтъква изричната уговорена клауза в погасителния план, че вписаните вноски са крайни и включват ДДС, поради което повторното му начисляване е недопустимо. Изтъква се, че разноските по чл. 38 от ЗАдв се определят от съда по справедливост, на база фактическата сложност на делото, без наредбата да има задължителен характер съгласно практиката на 2

СЕС. Въззиваемият моли за потвърждаване на обжалваното решение. Пред настоящата инстанция депозира и писмено становище, с което претендира разноски по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв за въззивната инстанция, придружено със списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и е процесуално допустима.

В рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК, съдът извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което установи, че съдебният акт на първата инстанция е валиден и процесуално допустим в обжалваната му част.

При проверка на правилността на решението с оглед наведените в жалбата оплаквания и доводи, настоящият съдебен състав, след като прецени събрания по делото доказателствен материал, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно и се установява от събраните доказателства, че на 11.01.2022 г. между първоначалния лизингодател „АМИГО ЛИЗИНГ“ ЕАД (с настоящо наименование „И ЕЛ ДЖИ ФИНАНС“ ЕАД) и трети за настоящия спор лица е бил сключен Договор за финансов лизинг № 12006752/00003 с предмет предоставяне за ползване на лек автомобил марка и модел „Mercedes S 320 CDI“ с рег. № *** при договорен фиксиран лихвен процент от 31,90% и срок за изплащане от 51 месеца, съгласно погасителен план, в който изрично е вписано, че посочените суми на вноските са крайни и включват ДДС. На 04.10.2022 г. между лизингодателя, предходните съдоговорители и ответника Л. Б. Л. е било сключено тристранно споразумение, по силата на което ответникът е встъпил като нов лизингополучател, замествайки изцяло старите страни в техните права и задължения при остатъчна главница по договора в размер на 12 378.74 лева, като в изпълнение на споразумението автомобилът му е бил предаден, а същият е бил надлежно вписан като ползвател в свидетелството за регистрация на МПС. Впоследствие лизингополучателят Л. е изпаднал в 3 забава за плащането на текущите си задължения, като е преустановил редовното обслужване на вноските, формирайки неплатен остатък от 501.98 лева за месец октомври 2024 г. и изцяло неплатена вноска от 543.31 лева за месец ноември 2024 г. По повод на констатираното неизпълнение, лизингодателят е ангажирал частното дружество „Глобъл Груп София“ ООД за оказване на извънсъдебно съдействие, като на 21.11.2024 г. негови представители са се свързали по телефона с ответника, който незабавно се е явил на паркинга до стадион „***“ в ** и доброволно е предал превозното средство. Независимо от фактическото отнемане на автомобила на посочената дата, договорът за финансов лизинг е останал в сила между страните до 28.05.2025 г., когато на ответника е било връчено лично чрез ЧСИ Николета Кавакова писмено уведомление, съдържащо изявление на лизингодателя за едностранно разваляне на лизинговото правоотношение поради виновно неизпълнение, считано от минал период (29.11.2024 г.). Тъй като падежиралите суми за вноските и начислените мораторни неустойки не са били заплатени доброволно, лизинговото дружество е инициирало заповедно производство, подавайки на 01.07.2025 г. заявление по чл. 410 от ГПК пред Районен съд – Мадан, по което е издадена Заповед за изпълнение № 121/17.07.2025 г. по ч.гр.д. № 268/2025 г. за сумите от 1045.29 лева вноски, 96.52 лева договорна неустойка за забава, 912.00 лева разходи за принудително изземване, 120.00 лева разходи за ЧСИ и 3375.80 лева допълнително начислен ДДС след развалянето. Поради депозирано своевременно възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК, за лизингодателя е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК.

По предявения установителен иск за сумата от 466.30 евро (912.00 лева), представляваща разходи за извънсъдебно изземване и транспорт на лизинговия обект: За да обоснове правото си да събере тази сума от потребителя, ищецът-лизингодател се позовава на разпоредбата на т. 16.8 от Общите условия към договора за финансов лизинг, предвиждаща префактуриране на всички разходи, сторени от специализирани фирми по преустановяване ползването и транспортирането на автомобила при неизпълнение. Въззивният съд намира извода на РС-Свиленград за неоснователност на тази претенция за правилен и съобразен с фактите.

Събраните пред първата инстанция гласни доказателства чрез разпита на 4 свидетелите Б. Л. и Г. Х. М. опровергават твърдението на ищеца, че се е наложило „издирване“ или „принудително отнемане“ на вещта поради недобросъвестно поведение на длъжника. Свидетелите установяват, че ответникът е получил едно-единствено телефонно обаждане от представители на лизингодателя, след което в рамките на два часа се е явил лично на паркинга в град ***, оказал е пълно съдействие, помогнал е за подаването на ток към изтощения акумулатор на автомобила и е предал фактическото държане на вещта без всякаква съпротива.

На следващо място, от събраните писмени доказателства е видно, че фактическото изземване на автомобила е реализирано на 21.11.2024 г., а разходите към третото лице „Глобъл Груп София“ ООД са фактурирани и платени от ищеца на 10.12.2024 г. Към тези дати, обаче, договорът за финансов лизинг между страните не е бил развален. Официалното изявление на лизингодателя за едностранно разваляне на облигационната връзка поради виновна забава е обективирано в уведомление, връчено лично на ответника чрез ЧСИ Николета Кавакова едва на 28.05.2025 г. Съгласно общите правила на облигационното право и изричната уредба на чл. 12 от самия процесен договор, правото на лизингодателя да изиска обратно вещта и да задължи длъжника да я върне в 3-дневен срок възниква едва след (или едновременно) с развалянето на договора. Тъй като договорът за финансов лизинг е договор с периодично изпълнение, неговото разваляне има действие занапред по аргумент от чл. 88 ал. 1 предл. второ от ЗЗД. Преди датата на връчване на изявлението (28.05.2025 г.), договорът е бил действащ и е съставлявал законно правно основание ответникът да държи автомобила. Изземването му на 21.11.2024 г. без писмено предизвестие за разваляне е лишено от договорна опора, поради което направените за това разходи от лизингодателя не могат да се вменят във вина на длъжника като вреда по чл. 88 ал. 1 от ЗЗД.

Въззивният съд споделя и извода на районния съд за нищожност на клаузата на т. 16.8 от Общите условия на основание чл. 146 ал. 1 вр. чл. 143 ал.

2 т. 19 от ЗЗП. Визираната клауза е неравноправна, тъй като е бланкетна и въвежда право на търговеца да ангажира трети лица по своя преценка и да вменява заплащането на техните услуги в тежест на потребителя в абсолютно неограничен и непредвидим размер, без последният да може да прецени икономическите последици от нея към момента на сключване на договора.

Поради това искът за сумата от 466.30 евро правилно е отхвърлен. По същите 5 съображения е неоснователен и искът за таксата към ЧСИ в размер на 61.35 евро (120.00 лева) за връчване на уведомлението, за която ищецът не е представил банково бордеро, удостоверяващо реалното заплащане.

По предявения установителен иск за сумата от 1726.02 евро (3375.80 лева), представляваща допълнително начислен ДДС върху сумите до датата на развалянето: Въззивникът поддържа тезата, че след развалянето на финансовия лизинг, ползването на автомобила за минал период се трансформирало в чисто наемно правоотношение (услуга по чл. 8 от ЗДДС) и тъй като сделката била с режим на облагане на маржа по чл. 143 от ЗДДС, върху данъчната основа следвало допълнително да се внесе 20% ДДС, който ищецът бил платил на НАП и сега го претендира от получателя на услугата.

Този довод е в пряко противоречие с договорената между страните воля. В самия текст на договора за финансов лизинг (т. 14), както и в приложения погасителен план, съставляващ неразделна част от него, изрично е вписана следната клауза: „Всички стойности, посочени в договора са крайни, с включен ДДС, ако такъв е дължим“. Размерът на лизинговата вноска за месец ноември 2024 г. в размер на 543.31 лева, за която исковата претенция е уважена, изцяло съвпада със сумата, посочена в този погасителен план.