Решение № 163 от 28.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Пловдив, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Голчев при участието на секретаря Ваня Казакова като разгледа докладваното от Николай Голчев Търговско дело № 20255300900738 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от „Лайт Констръкшън“ ООД, ЕИК 204974896 срещу „Алфа Ел Систем“ ЕООД, ЕИК 207583543, с която е предявен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 854, 49 евро (равняваща се на 40 787, 83 лева), представляваща незаплатена цена за продадени от ищеца на ответника, в рамките на установените между страните трайни търговски отношения, материали и електрически компоненти за изграждане на електрически мрежи и за която сума са издадени фактури, както следва: Фактура № 1000052610/27.05.2025 г. на стойност 7 982,48 лв.;

Фактура № 1000052620/27.05.2025 г. на стойност 3 861,07 лв.; Фактура № 1000052696/28.05.2025 г. на стойност 3 497,09 лв.; Фактура № 1000052725/28.05.2025 г. на стойност 4 113,80 лв.; Фактура № 1000052800/30.05.2025 г. на стойност 1 302,00 лв.;

Фактура № 1000052824/30.05.2025 г. на стойност 13 632, 40 лв.; Фактура № 1000052836/02.06.2025 г. на стойност 204, 84 лв.; Фактура № 1000052985/05.06.2025 г. на стойност 460, 20 лв.; Фактура № 1000053083/09.06.2025 г. на стойност 1 701,74 лв.;

Фактура № **********/09.06.2025 г. на стойност 2 406,96 лв.; Фактура № 1000053135/10.06.2025 г. на стойност 133, 92 лв.; Фактура № 1000053150/10.06.2025 г. на стойност 747, 27 лв.; Фактура № 1000053246/12.06.2025 г. на стойност 144, 69 лв.;

Фактура № 1000053253/12.06.2025 г. на стойност 120, 08 лв.; Фактура № 1000053261/12.06.2025 г. на стойност 12,67 лв.; Фактура № 1000053353/16.06.2025 г. на стойност 270,12 лв.; Фактура № 1000054084/04.07.2025 г. на стойност 29,30 лв.;

Фактура № 1000054239/09.07.2025 г. на стойност 59, 06 лв.; Фактура № 1

1000054295/10.07.2025 г. на стойност 108, 14 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /10.12.2025г./, до окончателното й изплащане.

Ищецът поддържа, че осъществява търговска дейност на едро с материали и компоненти за изграждане на електрически мрежи. Ответното дружество „АЛФА ЕЛ СИСТЕМ" ЕООД изгражда електрически мрежи на строителни обекти в цялата страна.

Поддържа се, че между двете дружества съществуват трайни търговски отношения, като „ЛАЙТ КОНСТРЪКШЪН" ООД продава на „АЛФА ЕЛ СИСТЕМ" ЕООД материали за изграждане на електрически мрежи, а последното дружество ги заплаща в рамките на 15 дни от издаване на фактурата. За процесните доставки са издадени горепосочените фактури като в същите са отразени доставените материали на ответника, тяхното количество, единичната цена и общата стойност, която следва да се заплати от ответника за съответната доставка (фактурите са описани подробно в исковата молба с индивидуализиране на доставените материали). Ищецът акцентира върху обстоятелството, че всяка една от отделните доставки на материали е приета от ответника без забележки, за което още в деня на издаване на всяка една от фактурите е съставен и приемо- предавателен протокол. Въпреки приетата стока, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати продажната цена и към момента на подаване на исковата молба в съда. Предвид гореизложеното, моли се предявеният осъдителен иск за сумата от 20 854, 49 евро (равняваща се на 40 787, 83 лева) да бъде уважен. Моли се върху главницата да бъде присъдена и законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба в съда /10.12.2025г./ до окончателното й погашение. Претендират се сторените в процеса разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени по реда на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК по седалище и адрес на управление на ответното дружество вписан в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията, а именно: гр. Бургас, ул.

„Цар Калоян“ № 142А, ет. 2. В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.

С молба вх. № 14381/ 17.04.2026г., докладвана в открито съдебно заседание проведено на 23.04.2026г., процесуалният представител на ищеца изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна.

Ответникът, макар и редовно призован за откритото съдебно заседание проведено на 23.04.2026г., не е изпратил законен или процесуален представител (съобщението за датата и часа на откритото съдебно заседание е редовно връчено на ответника по седалище и адрес на управление, на осн. чл. 50, ал. 4, изр. „последно“ ГПК на дата 16.03.2026г.- призовка на л. 61 от делото). Ответникът не е отправил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията 2 на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Както вече бе посочено, с молба вх. № 14381/ 17.04.2026г. процесуалният представител на ищеца отправя искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника по седалище и адрес на управление вписан в ТРРЮЛНЦ на осн. чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1, вр. ал. 5 ГПК на 03.02.2026г. (видно от съобщение на л.

55- 57 от делото). С това съобщение ответникът е уведомен и за последиците по чл.

238 и чл. 239 ГПК, а именно: възможност ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ако последният не подаде отговор на исковата молба, не се яви в първото по делото открито съдебно заседание (в случая не изпрати представител) и не поиска делото да се разгледа в негово отсъствие.

С цел призоваване за датата и часа на откритото съдебно заседание насрочено за 23.04.2026г., ответникът е търсен отново на обявеното седалище и адрес на управление в ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията, а именно: гр. Бургас, ул. „Цар Калоян“ № 142А, ет. 2. На дата 16.03.2026г. съобщението е връчено на ответника по реда на чл. 50, ал. 4, изр. „последно“ ГПК. От дата 16.03.2026г. до датата на провеждане на първото открито съдебно заседание по делото (23.04.2026г.) е изтекъл период по- дълъг от една седмица, поради което е изпълнено и особеното изискване на чл. 56, ал. 3 ГПК. Предвид гореизложеното съдът приема, че ответникът е редовно уведомен за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание, със следващите се от това процесуални последици.

Макар и редовно призован за първото по делото открито съдебно заседание и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК (със самото съобщение, с което се връчва препис от исковата молба и приложенията към нея, както и с постановеното по делото Определение № 267/ 18.02.2026г.), ответникът не е проявил процесуална активност под каквато и да било форма. Същевременно, ищецът чрез процесуалния си представител, е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Предвид гореизложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, разписани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 367 ГПК, уведомен 3 е за последиците на чл. 238 ГПК, макар и редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител за първото по делото открито съдебно заседание, и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства се извежда заключение за вероятната основателност на предявения осъдителен иск.

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 854, 49 евро (равняваща се на 40 787, 83 лева), представляваща незаплатена цена за продадени от ищеца на ответника, в рамките на установените между страните трайни търговски отношения, материали и електрически компоненти за изграждане на електрически мрежи и за която сума са издадени фактури, както следва: Фактура № 1000052610/27.05.2025 г. на стойност 7 982,48 лв.; Фактура № 1000052620/27.05.2025 г. на стойност 3 861,07 лв.;

Фактура № 1000052696/28.05.2025 г. на стойност 3 497,09 лв.; Фактура № 1000052725/28.05.2025 г. на стойност 4 113,80 лв.; Фактура № 1000052800/30.05.2025 г. на стойност 1 302,00 лв.; Фактура № 1000052824/30.05.2025 г. на стойност 13 632, 40 лв.; Фактура № 1000052836/02.06.2025 г. на стойност 204, 84 лв.; Фактура № 1000052985/05.06.2025 г. на стойност 460, 20 лв.; Фактура № 1000053083/09.06.2025 г. на стойност 1 701,74 лв.; Фактура № **********/09.06.2025 г. на стойност 2 406,96 лв.;

Фактура № 1000053135/10.06.2025 г. на стойност 133, 92 лв.; Фактура № 1000053150/10.06.2025 г. на стойност 747, 27 лв.; Фактура № 1000053246/12.06.2025 г. на стойност 144, 69 лв.; Фактура № 1000053253/12.06.2025 г. на стойност 120, 08 лв.;

Фактура № 1000053261/12.06.2025 г. на стойност 12,67 лв.; Фактура № 1000053353/16.06.2025 г. на стойност 270,12 лв.; Фактура № 1000054084/04.07.2025 г. на стойност 29,30 лв.; Фактура № 1000054239/09.07.2025 г. на стойност 59, 06 лв.;

Фактура № 1000054295/10.07.2025 г. на стойност 108, 14 лв., да бъде уважен изцяло.

Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /10.12.2025г./ до окончателното й погашение.

Предвид разпоредбите на Закон за въвеждане на еврото в Република България и Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всички суми присъдени с настоящото решение са посочени в евро.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна.

4

Представени са доказателства за сторени разноски, както следва: 834, 18 евро – заплатена държавна такса за образуване на исковото производство; 2004, 26 еврозаплатен адвокатски хонорар за исковото производство; 20, 45 евро- заплатена държавна такса за образуване на производство по обезпечение на иска (ч.т.д. № 672/ 2025г., по описа на Окръжен съд- Пловдив, XIII- ти с-в); 2, 56 евро- държавна такса за издаване на обезпечителна заповед по посоченото ч.т.д.; 1145, 29 евро- адвокатско възнаграждение в рамките на обезпечителното производство; 27, 61 евро- дължима такса по ЗЧСИ за образуване на изпълнително дело. Съобразно разясненията дадени в т. 5 от ТР от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.

Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски сторени в процеса в общ размер от 4034, 35 евро.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Алфа Ел Систем“ ЕООД, ЕИК 207583543, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Цар Калоян“ № 142А, ет. 2 да заплати на „Лайт Констръкшън“ ООД, ЕИК 204974896, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, ул. „Парк отдих и култура“, ет. 1, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ сума в размер от 20 854, 49 евро (равняваща се на 40 787, 83 лева), представляваща незаплатена цена за продадени от ищеца на ответника, в рамките на установените между страните трайни търговски отношения, материали и електрически компоненти за изграждане на електрически мрежи и за която сума са издадени фактури, както следва: Фактура № 1000052610/27.05.2025 г. на стойност 7 982,48 лв.;