Решение № 127 от 04.06.2024, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 259/2023
- Вид
- Решение № 127
- Подписан
- 04.06.2024
- Състав
- Ани Борисова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал.1 предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 127 гр. Тетевен, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ани Б. Георгиева при участието на секретаря Виолета Й. Монова като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело № 20234330100259 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от С. Т. Н. от сЧ.В. чрез пълномощника си, адв.Б. З. , САК, срещу И.А.М." АД с цена на осъдителния иск : 50,00 лева частичен иск от общо 350 лева
В исковата молба се твърди ,че на 25.01.2018г. С. Н. е сключила договор за паричен заем № хххх с „ИАМ" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 600.00 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и д.р. В ал. 2 от чл. 4 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 350 лв. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.
На ищцата е начислена неустойка в общ размер на 350 лева, тъй като същата не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, С. Н. е погасила изцяло сумата по сключения договор преди завеждането на исковата молба.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за 1 потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).Прави възражение за нищожност на целия договор.
Моли съдът да осъди на основание чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД ответника „ИАМ" АД с ЕИК: ХХХХХ, да заплати на С. Т. Н. с ЕГН **********, сумата в размер на 50 лева, като частичен иск от 350 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем хххх, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
В законово установеният срок е постъпил отговор от „ИАМ" АД . Прави възражение за изтекла давност премет на претенцията . Позовава се на т.7 от Постановление №1/1979г. на пленума на ВС на р.България , както и на ТР № 3 от 22.04.2019г..
Твърди ,че в настоящия случай разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не намира приложение и не е налице нарушение на нейните изисквания.
Претендираната неустойка за неизпълнение касаела едно допълнително задължение за предоставяне на обезпечение като поради непредоставянето му е начислена същата. Периодът, за който е начислена неустойка е от изтичането на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а претендираната законна лихва е за период от настъпването на падежа на договора до изплащане на задължението, тоест за периода, за който се начислява неустойка за неизпълнение на договорно задължение, не се претендира обезщетение за забава. Излага мотиви в тази насока .
Твърди ,че ако заемополучателят добросъвестно бил изпълнил поетото договорно задължение и бил предоставил такава гаранция, то кредиторът щеше да е събрал вземането си и нямало да търпи посочените по-горе вреди, тъй като съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор, включва следните елементи: наличие на валидно договорно задължение; неизпълнение на задължението; неустойката да е уговорена. Счита ,че неустойката сама по себе си не е била част от печалбата на Кредитора, а е договорено между страните обезщетение за неспазване на договорното от страна на заемателя. Претендирай ата неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава.
Позовава се на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително 2 неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя - по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. I ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, поради окето счита ,че за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл.
146, ал, 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Твърди ,че в договора между страните са защитени правата и на двете страни. Правото на заемополучателя да получи заемната сума, да се откаже от договора, да извърши предсрочно погасяване са реципрочни на правото на кредитора до получи плащането, разсрочено на ежемесечни вноски. Счита ,че договор за паричен заем № хххх/25.01.2018 г. е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т, 7 - 12 и 20 и ал. 2. Договорът е сключен валидно и излага мотиви в тази насока .Моли искът да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание страните не се явяват , всички искания са направени в писмен вид .
Предявен е иск с правно основание чл. чл.55 ал.1 ЗЗД вр. с чл.24 от ЗПК .
Съдът след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Предявен е иск от С. Н. срещу „ИАМ“ АД с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.24 от ЗПК в размер на 50лева частичен от 350лв.представляваща недължимо платени суми, за неустойка , тъй като в мотивната част на исковата претенция е направено възражение за нищожност на договор за паричен заем.
От представените по делото писмени доказателства се установява ,че на 25.01.2018г. С. Н. е сключила договор за паричен заем № хххх с „ИАМ" АД.
Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 600лв , с фиксиран годишен лихвен процент 35,00% приложим на годишната основа към сумата по усвоения кредит,лихвен процент на ден приложим при отказ от договора 0,10%, срок на заема 6месеца , брой вноски 6, размер на вноска 110,45 лв.,обща сума дължима по заема 662,70лв., посочени са датите на погасяване на вноските по кредита ,ГРП 41,68%, като при изчислението му са взети предвид следните допускания : Договорът ще е валиден за посочения в него срок , всяко от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си , съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране , лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някои от задълженията по договора , както и 3 др. разходи освен посочените в договора . С договора е рефинансиран договор за азем №ХХХХ в размер на 314,08лв.
В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следва да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и д.р. В ал. 2 от чл. 4 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 301,38 лв. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски и е в размер на 50,23лв.
По делото е изготвена и съдебно счетоводна експертиза видно от която ищцата е заплатила : сума по заема е 600лв за главница , договорна лихва 56,91лв, , неустойка301,38 лв.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Съответствието на договора с добросъвестното упражняване правата на ответника-кредитор , а оттам и с добрите нрави се включва в основанията за нищожността му предвидени и по специалния закон като общо къч частно основание за нищожност.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните за сметка на другата.Трайна и непротиворечива е съдебната практика за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави и тя приема , че „добри нрави“по смисъла на 4 чл.26, ал.1предл.3 то ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие , свързано с относително определени правни норми, при положението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата . Във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“ злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода.
В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез които може да се установи неравноправния характер на клаузата в договор, сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са:1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, 2/ клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите и 3/ клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В съответствие с разпоредбата на чл.4 пар.1 от Директива93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори при преценка за неравноправност на дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е сключен договора и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му към момента на неговото сключване.
Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ce70ba6-00ce-4482-9e66-63b924fb83fb