Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 894 от 18.07.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1474/2025
Вид
Решение № 894
Подписан
18.07.2025
В сила
06.11.2025
Състав
Милена Трифонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183 ал.4 т.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 894 гр. Варна, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. М.а като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110201474 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на В. С. К. против Н П № 250819-000695/06.03.2025г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което му е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50 лева, на основание чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи, че при съставяне на акта и издаване на постановлението са допуснати съществени нарушения на порцесуалните правила, като не били отразени правилно обстоятелствата, при които било извършено нарушението. Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. Б., който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Пледира за отмяна на постановлението.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки, с които се оспорва въззивната жалба, изложено е становище за потвърждаване на наказателното постановление, моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.01.2025г., в гр. Варна, по бул. „*”, до кръстовището с бул.

1

„Сливница“, посока бул. „*“, въззивникът управлявал товарен автомобил „Нисан“, с рег. № *, собственост на В. К., като не използвал обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила. Полицейските служители забелязали автомобила, чийто водач не си е поставил обезопасителен колан и го спрели за проверка. За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въззивникът е депозирал писмени възражения срещу акта.

Въз основа на така съставения акт против възз. К. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушението. На въззивника било наложено наказание „Глоба” в размер на 50лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни доказателствени средства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетелите С. и Н.. Техните показания изцяло кореспондират помежду си, допълват се взаимно и се подкрепят от останалите писмени доказателства, кредитирани от съда. Няма нито едно доказателство, което да породи съмнение в безпристрастността на органите на реда по конкретния казус. Същите последователно и непротиворечиво изложиха своите възприятия за развилата се ситуация в процесния ден.

Двамата свидетели са категорични, че са възприели управлението на автомобила от въззивника без да използва обезопасителен колан. В тази връзка, те посочиха както позицията, от която са наблюдавали управлението на автомобила и неговия водач, така и бяха категорични по отношение на нарушението. Поради всичко гореизложено показанията им се ценят с доверие от настоящия съд.

Съдът не кредитира показанията на св. Михайлов, познат на въззивника сочещ, че водача е бил с обезопасителен колан. Съдът оцени показанията на свидетелят като недостоверни по отношение на носенето на предпазен колан от страна на въззивника при извършване на проверката, същите противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Показанията му следва да се ценят и с оглед познанството му с въззивника.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от процесуално 2 легитимиран субект, поради което е процесуално допустима.

АУАН е издаден от компетентен орган - длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП.

Наказателното постановление № 25-0819-000695/06.03.2025г. е издадено от компетентен орган - от началник на група в сектор ПП при ОД-МВР Варна, съгласно заповед № 8121з 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон, като е констатирал нарушение по чл. 137А ал.1 от ЗДП и е съотнесъл нарушението към административнонаказателната отговорност по чл. 183 ал.4 т.7 от ЗДП, като е наложил наказание "Глоба".

В този смисъл съдът намира, че правилно АНО е определил и размера на наказанието, който е императивно определен от законодателя.

Съдът, противно на изразената позиция на въззивника, намери, че както в АУАН , така и в НП са описани всички признаци на състава на нарушението, което не затруднява правото на защита на обвиненото лице: посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, както и факта на управление на превозното средство от въззивника без обезопасителен колан, с което се изчерпват елементите от състава на нарушението.

В настоящият случай по безспорен начин бе доказана вината на въззивника и извършеното нарушение - управление на автомобила без да използва обезопасителен колан. Това обстоятелство не е оборено по никакъв начин. Автомобилът е бил спрян за проверка в светлата част на денонощието и свидетелите са имали възможност да възприемат категорично липсата на поставен обезопасителен колан. Поради това и съдът приема, че възведеното нарушение е безспорно установено.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.

Предвид изхода на спора разноски се следват на учреждението, чийто орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН. С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и представянето само на писмени бележки по делото от въззиваемата страна съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по 80,00 лв., което следва да бъде заплатено по сметка на ОДМВР – Варна, чийто директор е второстепенен разпоредител с бюджет.

3

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление №

25-0819000695/06.03.2025 г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с което на В. С. К., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН **********, адрес гр. Варна, ул. „*“ № 11, вх.

2, ет. 3, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съдВарна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4