Решение № 149 от 28.02.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Добрич, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20213230102184 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното :

Постъпила е искова молба от "ПОЛАРИС" ЕООД, вписано в ТР при АВп с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** *** *** ***, представлявано от Х.М.Х. , с която срещу П.. М. К. с ЕГН ********** от *** ***“ ***, е предявен иск за признаване установено в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца сумите за които е издадена заповед № 130/01.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 20213230101002 по описа на Районен съд - *** както следва :

-450 лева, представляваща получена сума на отпаднало основаниедоговор за наем на земеделска земя, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 31.03.2021г. до окончателното П.ащане на главното задължение;

-60.13 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 450 лева, дължимо за периода от 05.12.2019г. до 29.03.2021г.;

ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:

-Страните били обвързани с договор за наем на земеделска земя находяща се в землището на ****, местността „***“ с П.ощ от 9. 000 дка, представляваща имот с идентификатор ***;

-С нот.акт № 34, том X X , дело № 3661/2018г., вх.рег.№

8029/27.09.2018г. на СВп Добрич, П.. М. К. продала притежаваната от нея земеделска земя, като запазила правото да получи наемното П.ащане само за текущата 2017-2018г.;

- На 04.12.2019г.ищцовото дружество превело по банковата сметка на ответника сумата от 450 лева, представляваща рента за стопанската 2018/2019г.;

1

- Към датата на получаване на сумата - 04.12.2019г., ответникът не е собственик на имота, нито е имал право да получава наемното П.ащане за стопанската 2018/2019г., респ. следвало е да върне получената на отпаднало основание сума в размер на 450 лева. Ответницата не е върнала получената сума.

- Предвид настъпилата забава при изпълнение на задължението за връщане на сумата от 450 лева, ответникът дължи на „Поларис“ЕООД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума в размер на 60.13 лева, считано от 05.12.2019г. до 30.03.21г.- деня, предхождащ подаване на заявлението, включително.

Ответникът П.. М. К. е упражнила правата си по чл.64, ал.2 ГПК и чл.63 от ГПК, но в срока по чл.131 ГПК не депозира отговор на исковата молба.

В депозираното възражение в заповедното производство по чл.414 от ГПК ответницата К. оспорва вземането с доводи, че „Поларис” ЕООД има задължения към нея в качеството и на наемодател на земя. С допълнително възражение г-жа К. твърди, че освен процесните девет дка, отдавала под наем и 2дка, идеална част от наследническа нива с П.ощ от 36дка. Така „Поларис” ЕООД и дължал рента за останалите 2 дка за 2015, 2016,2017,2018, 2019г. лично и като наследник на К.Д..М..

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен нот.акт № 34, том X X , дело №

3661/27.09.2018г., вх.рег.№ 8029/27.09.2018г. на СВп Добрич, с който П.. М.

К. продава земеделски имот, находящ се в землището на ***, местността „***“ с П.ощ от 9. 000 дка, представляващ имот с идентификатор ***.

Съгласно сключения договор –т.2 продавачката декларира, че имота се обработва въз основа на едногодишни договори за наем , като си запазва правото да получи наемното П.ащане за текущата 2017-2018г.

По делото е представено неоспорено извлечение от сметка на ответницата, съгласно което, на 04.12.2019г.ищцовото дружество превело по банковата сметка на ответника сумата от 450 лева, представляваща рента за стопанската 2018/2019г.

Въз основа на заявление по реда на чл.410 от ГПК "ПОЛАРИС" ЕООД се снабдило със заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 1002/2021г. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът депозира възражение-формуляр в заповедното производство по чл.414 от ГПК, като оспорва вземането с доводи, че „Поларис” ЕООД има задължения към нея в качеството и на наемодател на земя. С допълнително възражение г-жа К. твърди, че освен процесните девет дка, отдавала под наем и 2дка, идеална част от наследническа нива с П.ощ от 36дка. Така „Поларис” ЕООД и дължал рента за останалите 2 дка за 2015, 2016,2017,2018, 2019г. лично и като наследник на К.Д..М..

Фактическият състав на чл.55 , ал.1 от ЗЗД изисква да има предаване, съответно получаване на нещо, като получаващата страна неоснователно се обогатява. Който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В тежест на ищеца е да докаже П.ащането, а задължението на ответника е да установи, че е налице основание за получаването, респективно - задържане на полученото от него.

Трайната съдебна практика приема, че правата и задълженията на наемодателя произтичат не от правото му на собственост върху вещта, а от наемния договор, включително и в хипотезата на чл. 237 ЗЗД. В този случай 2 новият собственик на вещта придобива права спрямо наемателя в качеството си на наемодател, встъпил в наемното правоотношение по силата на закона, който с посочената норма установява правило за запазване действието на наемния договор спрямо приобретателя.

Поради това наемните вноски след прехвърлителната сделка принадлежат на приобретателя, а преди нея само ако са цедирани. Такава хипотеза в разглеждания казус, видно от приобщения като даказателство по делото НА за покупкоо-продажба не е налице. Приобретателят на наетия имот става негов собственик, респективно в патримониума му се учредява ограничено вещно право, считано от датата на сключване на транслативната или учредителната сделка. Именно от посоченият момент приобретателят придобива вещни права върху имот, който е обект на договор за наем, и замества досегашния собственик, ставайки страна по вече съществуващо наемно правоотношение. Именно от този момент новият наемодател има право да получи наемните и други предвидени в договора за наемни П.ащания. Съответно за стария наемодател отпада основанието за получаване на наемното П.ащане.

С оглед представеното доказателство за превод, неоспорено от ответника, се налага извода, че ищцовото дружество е извършило превод на сумата от 450лв. на ответницата на 04.12.2019г. за стопанската 2018/2019г.

Ответницата не представя доказателства за наличие на правно основание за задържане на сумата, въпреки твърденията си.

С оглед на това следва да се приеме, че искът е основателен и подлежи в неговата цялост за сумата от 450лв.

По отношение на акцесорната претенция: Претендира се обезщетение за забава в размер на 60,13лв., начислено върху главното вземане в размер на законната лихва за периода 05.12.2019г. до 29.03.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заП.ащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според чл.84, ал.2 ЗЗД. Тъй като доказателства, за отправена в поранен момент покана за изпълнение, не са ангажирани от ищеца, то предявеният иск за присъждане на обезщетение за забава за изследвания минал период от време е изцяло неоснователен. Лихвата за забава се от подаване на заявлението в заповедното производство до окончателонто П.ащане на задължението.

На основание чл. 78 , ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски по делото съразмерно на уважената част от исковите претенции, или в размер на 66,16лева- държавна такса, 264,64 лева адвокатско възнаграждение.

При горните доводи, районния съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.. М. К. с ЕГН ********** от *** ***“ **, дължи на "ПОЛАРИС" ЕООД, вписано в ТР при АВп с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** *** № *** сумата, за която е издадена заповед № 130/01.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 20213230101002 по описа на Районен съд 3 *** както следва :

-450 лева, представляваща получена сума на отпаднало основаниедоговор за наем на земеделска земя, находяща се в землището на ***, местността „***“ с П.ощ от 9. 000 дка, представляваща имот с идентификатор ***, за стопанската 2018/2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 31.03.2021г. до окончателното П.ащане на главното задължение;

ОТХВЪРЛЯ предявения от "ПОЛАРИС" ЕООД, вписано в ТР при АВп с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** *** № ***, срещу П.. М.

К. с ЕГН ********** от *** ***“№11, иск за установяване дължимост на сумата от 60.13 лева, представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 450 лева, дължимо за периода от 05.12.2019г. до 29.03.2021г., за която е издадена заповед № 130/01.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 20213230101002 по описа на Районен съд - град Добрич.

ОСЪЖДА П.. М. К. с ЕГН ********** от *** ***“ ** да заП.ати на "ПОЛАРИС" ЕООД, вписано в ТР при АВп с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** ***, № ***, разноски по делото съразмерно на уважената част от исковите претенции в размер на 66,16лева- държавна такса и 264,64 лева адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4