Решение № 260335 от 24.09.2021, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 315/2021
- Вид
- Решение № 260335
- Подписан
- 24.09.2021
- Състав
- АТАНАСКА СТОЯНОВА ПАВЛОВА-СТОИМЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 2, предл. второ · Закон за потребителския кредит
- чл.10а,ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а ал. 3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.11,12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.1,т.11,12 · Закон за потребителския кредит
- чл.11,ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е №260335 гр.
Пещера, 24.09.2021 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,първи граждански състав в открито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА ПАВЛОВА
При секретаря Евгения Млячкова като разгледа докладваното от районния съдия Павлова гр.д.№ 315 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ТИ БИ АЙ
БАНК" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев" 52-54, с ЕИК: *********, представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров, в качеството им на изпълнителни директори, чрез юрк. С.Р., против И.И.Б.,
ЕГН: ********** основание: чл. 415, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Твърди ищецът „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, че е образувало ч.гр.дело № 1337/2020 г., по описа на Районен съд - гр. Пещера, ГК, по реда на чл. 417 от ГПК срещу И.И.Б., ЕГН: **********. Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист образували изпълнително дело № 26/2021 г.. Със свое разпореждане, получено от дружеството на 24.02.2021 г., съдът е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване на иск за установяване вземането. Във връзка с предоставената възможност, молят да се приеме за разглеждане настоящия иск.
Твърдят, че на 05.10.2019 г. „ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № ********** с И.И.Б., ЕГН: **********. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размерът на предоставения кредит - 10 000 лв., като към отпуснатия кредит се включвала еднократна такса за оценка на риска, в размер на 1 487,97 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането-декларация . Съгласно чл.7, ал.2 от Договора, средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***. Когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Твърдят, че в настоящия случай, чл. 7.1, потребителят е пожелал да сключи застраховка живот в размер на 1 188 лв., както и застраховка безработица в размер на 1 211,76 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлизало на 20 434,99 лв., която сума е разсрочена на 36 погасителни месечни вноски, 35 в размер от 567,64 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер от 567,59 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 27,09% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят се е задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.
Длъжникът е преустановил предвидените в
Договора плащания, като не е погасил три последователни месечни вноски, съгласно описания в него погасителен план, а именно вноски с падежи 05.10.2019 г., 05.11.2019 г., 05.12.2019 г. Предвид гореизложеното и съгласно чл.16, т.2 от Договора, са възникнали предвидените предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението.
В Договора е уредена автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това ищецът е направил опит да бъде уведомен ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл.
25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит сочели съгласие между страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен в договора. Това се явява постоянния и настоящ адрес на ответника. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведмоят за това в писмен вид.
Доказването, че писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото. Дружеството разполагало с писмен документ, според който уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен и настоящ, а именно: с. Брацигово 4579, ул. Божура Попова № 29. Като видно от приложената обратна разписка за доставка на пратка ИД PS 1421 006L5K 5, с бар код:
912009"500396 (Приложение 5), длъжникът е търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес, където на 05.10.2020 г. е получено волеизявлението на кредитора.
Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (30.11.2020г.), задължението на И.И.Б., ЕГН: ********** към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, по Договора, е било в размер на 7 940,68 лв. главница и 1 575,93 договорна лихва.
Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от 05.10.2019 г. до 16.11.2020 г. в размер на 1 062,70 лв.
Молят да се признае за установено, че И.И.Б., ЕГН: **********, в качеството си на кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № **********/05.10.2019 г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в качеството му на „Кредитор" по същия договор, в общ размер на 10 579,31 лв., от който неизплатена главница в размер на 7 940,68 лв., договорна лихва в размер на 1 575,93 лв. за периода от 05.10.2019 г. до -5.10.2020 г., обезщетение за забава в размер на 1 062,70 лв. за периода 05.10.2019 г. до 16.11.2020 г. ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК (30.11.2020г.) до окончателното изплащане на задължението.Правят доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника чрез адв. Е.А.-В.. Не оспорва иска като допустим, но го оспорва по основание. Твърди че сключеният договор за потребителски кредит с „ТИ БИ АЙ БАНК „ ЕАД не отговаря на изискванията съдържащи се в глава III, IV,V и VI от Закон за потребителския кредит /ЗПК/, накърнявал равноправието между страните и противоречал на добрите нрави и принципите на добросъвестност при договарянето поради, което е нищожен по смисъла и на ЗПК и чл.26,ал.1 от ЗЗД.
В чл.7,ал.1 от договора било предвидено заплащането на еднократна такса за оценка на риска в размер на 1487.97лв, която се финансирала от кредитора и трябвало да се възстанови от ищеца с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан на страница 2 от договора.Тази такса е включена в общата сума на кредита и е предвидено да се заплати едва след отпускането му , а не предварително, от което можело да се направи извода ,че същата по своя характер се явява такса за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, а е такса за разглеждането на искането за кредит. Законът допускал събирането на такси и комисионни,които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и които пряко касаели действия по разглеждане на договора,риск и други и същите безспорно са във връзка с усвояването и управлението на кредита.Освен това нямало данни как е формирана цената на тази услуга ,въз основа на какъв механизъм и на какво основание.Налице и явна нееквивалентност между предоставяната услуга и и размера на таксата за това. Определената цена на таксата за оценка на риска в размер на 1487.79 лева е прекомерна с оглед размера на отпуснатия ми кредит.
Противоречала този клауза и на чл.10а,ал.2 от ЗПК и се явява неравноправна ,респективно нищожна. Съгласно чл.143 от Закон за защита на потребителите неравноправна клауза в договор с потребител е всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Договорът бил недействителен и на основание чл.22 вр. чл.11,ал.1т.10 от ЗПК- поради непосочване начина на формиране на ГПР .В същия е необходимо да бъдат описани всички разходи ,които трябва да плати длъжника В сключения договор е посочено само, че ГПР е в размер на 42.22% . Горепосочената разпоредба сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В договора ,който е сключил ответника не са посочени взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение номер 1 начин.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В конкретния случай това не било извършено.
Клаузите на договорът,сключен от ответника са в противоречие и с чл.22 вр.чл.11,ал.1,т.11,12 от ЗПК тъй като в него липсва отразяване в погасителния план с изплащането на всяка вноска каква част от главницата, възнаградителната лихва и другите разходи се погасява.В договора предмет на делото се съдържа погасителен план ,който съдържа информация за размера, броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски съгласно чл.11т.11от ЗПК ,но не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска ,показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база лихвения процент ,таксата за оценка на риска и застраховките изчислена на базата на лихвения процент.
Договорът е сключен и в нарушение разпоредбата на чл.11,ал.2 от ЗПК, съгласно която неразделна част от договор за потребителски кредит са общите условия и всяка тяхна страници се подписва от страните по договора. ВВ настоящия случай такива липсват и не са ми представени .Не са приложени и към исковата молба.
Твърди че договорът бил недействителен и дължал само главница намалена с направените до момента вноски. Твърди че дължал единствено главница, а договорна лихва в размер на 1 575,93 лева за периода от 05.10.2019г. до 16.11.2020г. ведно със лихва за забава в размер на 1062,70 лева за периода от 05.10.2019г.до 16.112.020 да се отхвърли като неоснователен. Прави доказателствени искания и претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване на с разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК , съдът приема за установено следното :
Със заповед за изпълнение на парично задължение № 260103/30.11.2020 г. по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.1337/2020 г. на РС Пещера, е разпоредено длъжникът И.И.Б. с ЕГН-********** с адрес: *** да предаде на кредитора „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление :гр.София п.к.1421,област София ,,ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,представлявано от Николай Спасов и Александър Димитров –Изпълнителни директори ,чрез юрисконсулт Тодоров сумата от 7 940.68 лева –главница; договорена лихва в размер на 1 575.93 лева ,за периода от 05.10.2019 година до 05.10.2020 година;обезщетение за забава в размер от 1 062.70 лева ,за периода от 05.10.2019 година до 16.11.2020 година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 30.11.2020 година до окончателното й изплащане на главницата и разноски по делото в размер на д.т. от 211.59 лева и възнаграждение на юрисконсулт в размер на 150 лева.
Заповедта е връчена на длъжника и на основание чл. 414 от ГПК, е подадено възражение в срок, като на заявителя е указано че следва да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
От приетия по делото Договор за потребителски кредит № **********/01.02.2018г. сключен между ТИ БИ АЙ БАНК АД и ответника И.И.Б.. По силата на този договор ответника получава кредит в размер на 10 000 лева, който следва да върне в срок до 05.02.2021г. В договора е посочено , че към главницата се начислява 1 188,00 лева застрахователна премия Комбо Живот и сумата от 1 211,76 лева Застраховка Комбо Безработица. Предвидено и заплащането на еднократна такса за оценка на риска в размер на
Разпечатката съдържа 36 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ce539de-9921-4c1d-8e6a-78e6cc4d9530