Решение № 6554 от 28.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6554 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. А. при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Мария В. А. Въззивно гражданско дело № 20231100510080 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 7377/10.05.2023 г., постановено по гр.д. № 34918/2022 г. на Софийски районен съд, 34 състав, са отхвърлени предявените от „О. – Ю. В. – София” ЕООД срещу С. В. А. обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 800 евро, представляваща главница по сключен между страните договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 10.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното плащане на вземането, сумата от 561 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 10 800 евро за периода от 23.12.2021 г. до 29.06.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба/, сумата от 10 800 евро, представляваща неустойка по чл. 7 от договора за посредничество при продажба на недвижим имот от 10.02.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2022 г.

/датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното плащане на вземането, сумата от 561 евро, представляваща обезщетение за забава върху неустойката от 10 800 евро за периода от 23.12.2021 г. до 29.06.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба/.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „О. – Ю. В. – София” ЕООД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно.

Поддържа се, че е налице валиден договор за извършване на посредническа дейност, като изводът на СРС, че въззивникът не е изпълнил задълженията си по договора за посредничество не кореспондира с доказателствата по делото. Твърди се, че е доказано, че въззиваемият е свързан със собственика на процесния имот именно от 1 въззивника. Поддържа се, че неправилно СРС е основал цялото си отхвърлително решение въз основа на писмени свидетелски показания в нарушение на чл. 163 ГПК.

Твърди се, че договорът за посредничество е неформален договор, при който посредникът е длъжен да осъществява фактически действия, изразяващи се в съдействие за сключване на определена сделка между съконтрахенти чрез осъществяване на връзката между тях и извършване на подготвителни действия за сключване на договора. Заявява се, че чрез разпита на свидетеля по делото е доказано изпълнението на всички задължения на възложителя по договора за посредничество.

Твърди се, че са налице всички предпоставки за реализиране на отговорността на въззиваемия. Предвид изложеното се моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените осъдителни искове. Претендират се разноски по делото.

Въззиваемият С. В. А. е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Поддържа се, че сам въззивникът в свое становище до СРС е признал, че не е свързвал въззиваемия и собственика на процесния имот, доколкото това не било поискано. Поддържа се, че признание в този смисъл се съдържало и в самата искова молба, в която се претендирало възнаграждение не за посредническа услуга, а за предлагането на имота. Твърди се, че фактът, че агенцията е предлагала имота, не означава, че потенциален купувач е длъжен да ползва посредническите й услуги. Твърди се, че е налице противоречие между посоченото в исковата молба и установеното от свидетеля, разпитан пред СРС.

Поддържа се, че въззиваемият се е свързал със собственика на имота чрез справка в публични регистри, като по делото не е доказано агенцията да е свързала страните по сключения договор. Предвид изложеното се моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

СРС е бил сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Първоинстанционното решение е валидно.

В Определение № 370/27.06.2018 г. по гр.д. № 350/2018 г. на II Г.О. на ВКС е посочено следното: „в постоянната си практика Върховния касационен съд приема, че недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на правото на иск или ненадлежното му упражняване, както и когато съдът е бил десезиран. Недопустимо е решението, постановено след оттегляне или отказ от иска, при липса на искане за възобновяване на производство, спряно по взаимно съгласие на страните. Липсата на положителна или наличието на отрицателно процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Когато 2 порокът се състои в нередовност на исковата молба, която не е била отстранена, след дадения за това срок, решението също е недопустимо. Недопустимо е решението, когато въззивната и касационната инстанция са постановили решение по същество, макар че жалбите е следвало да се оставят без разглеждане, като недопустими, напр. при просрочие на въззина жалба, когато това не е констатирано от съда. Решението е недопустимо, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск или е постановил решение плюс петитум. Изобщо, когато съдът е нарушил принципа на диспозитивното начало, решението се явява процесуално недопустимо”. Съгласно Решение № 60104/26.11.2021 г. по гр.д. № 272/2021 г. на II Г.О. на ВКС „процесуалната недопустимост на съдебното решение се свързва с липса на право на иск или с неговото ненадлежно упражняване; а правото на иск е ненадлежно упражнено когато липсват положителни процесуални предпоставки или са налице отрицателни такива”.

След служебно извършена проверка настоящият състав не намира да липсват положителни, респ. да са налице отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, което от своя страна да обуслови недопустимост на първоинстанционното решение. Твърденията в хода на откритото съдебно заседание пред въззивния съд, че първоинстанционното решение било недопустимо поради това, че се основавало на декларация на лице, което не е разпитано като свидетел, са несъстоятелни. Евентуалното допускане на соченото от въззивника нарушение при допускането, събирането и анализа на доказателствата не би могло да обуслови недопустимост, а единствено неправилност поради допуснато съществено процесуално нарушение. Предвид изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е допустимо и не подлежи на обезсилване.

Въззивният съд приема, че крайните изводи на първоинстанциония съд за недължимост на претендираните вземания са правилни поради изложените по-долу аргументи.

От фактическа страна се установява следното:

По делото е представен Протокол за оглед на недвижим имот от 10.02.2021 г., 11.30 часа. Протоколът е подписан от И.В.Д., представител на „О. – Ю. В. – София” ЕООД, и С. В. А. във връзка с извършване на оглед на парцел в кв. „Драгалевци”, ул.

„Еловица”, с площ от 649 кв.м. и идентификационен номер ***.

Протоколът е бил оспорен в срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника С. А.

(настоящ въззиваем), във връзка с което е открито производство по реда на чл. 193 ГПК за проверка на автентичността на представеното писмено доказателство.

Видно от изготвената по делото съдебнографическа експертиза, която съдът кредитира като компетентно и задълбочено изготвена, подписът, положен за възложителя, е изпълнен от С. В. А., а вещото лице не е констатирало изтривания в текста или положените подписи. Експертът изрично е уточнил, че не е възможно да се отговори дали евентуално в протокола са извършвани впоследствие някакви дописвания.

Съгласно т. 1 от цитирания протокол С. А., в качеството на възложител, възлага на „О. – Ю. В. – София” ЕООД да извърши възмездно посредничество при сключването на договор за покупко-продажба на оглеждания имот.

Съгласно т. 2 оглежданият имот се предлага при офертна цена в размер на 300 000,00 евро.

По арг. от т. 3 възложителят се задължава да заплати на посредника за извършената посредническа услуга възнаграждение в размер на 3,6 % с включено ДДС от договорената продажна цена за оглеждания имот. На основание т. 4 комисинното 3 възнаграждение става изискуемо в деня на подписване на предварителния договор за покупко-продажба или ако няма такъв – при подписване на нотариалния акт за прехвърляне на имота.

В т. 5 от цитирания протокол са закрепени следните задължения на посредника: да организира огледи на имота според исканията и възможностите на възложителя и собственика на имота, да проучи правното положение на имота, да организира сключването на предварителен договор за покупко-продажба след постигане на договорки между страните, както и нотариалното изповядване на окончателната сделка.

В чл. 7 от протокола е предвидено, че ако възложителят сам, чрез представител или посредници или свързани с него лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ сключи сделка за имота, като заобиколи посредника, възложителят дължи да заплати освен уговореното възнаграждение и неустойка в същия размер.

Въззивният съд намира, че от представения протокол може да се заключи, че между страните по делото е сключен договор за посредничество по смисъла на чл. 49 и сл. ТЗ. Следва да се посочи, че този извод не се разколебава от представения от въззиваемия заверен препис от протокол за оглед, находящ се на л. 28 от делото на СРС. Самият въззиваем е признал, че е обсъждал с въззивника и други имоти, за които са му предоставяни копия от кадастралната карта. Тоест протоколът на л. 28 от делото на СРС касае други разглеждани имоти, а не процесния оглеждан имот, във връзка с посредничеството на който е образувано настоящото производство.

Към доказателствените материали е присъединен и Нотариален акт за покупкопродажба № 70, том III, рег. № 8360, дело № 335 от 22.12.2021 г. По силата на цитирания договор за покупко-продажба въззиваемият С. В. А. е придобил от третото за настоящия процес лице – А.И.П., правото на собственост върху предложения за оглед на 10.02.2021 г. недвижим имот в гр. София, район „Витоша”, ул. „Еловица”, с идентификатор ***. Представен е и предварителен договор за покупкопродажба на същия имот, сключен между А.П. и С. А. на 08.10.2021 г.

На л. 59 от делото на СРС е приложена декларация от А.И.П., в която е удостоверено от същия, че никога не е предоставял на „О. – Ю. В. – София” ЕООД да осъществява посредническа дейност за продажбата на имот с идентификатор ***, както и че имотът е продаден на С. А. без посредничеството на трети лица. Въззивният съд намира за необходимо да посочи, че не гради правните и фактически си изводи на посочената декларация. Правилно въззивникът е посочил, че по съществото си тази декларация представлява предоставяне на свидетелски показания в писмена форма. Последното е абсолютно недопустимо според действащото българско процесуално право, съгласно което свидетелските показания представляват гласно доказателствено средство.