Решение № 2276 от 07.11.2025, Административен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2276

Добрич, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - , в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

При секретар СТОЙКА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА административно дело № 20247100700191 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от А. Д. И., гражданин на Великобритания, Е. Е., Е. С., Г. Ю., Г. В. (допусната е поправка на техническа грешка в малкото име на ищеца в съдебно заседание на 16.09.2025 г.), Г. Ю., всичките граждани на Република Турция, Н. И. З. от [населено място], общ. Добричка и О. И. М. от [населено място], подадена чрез адв. Е. Ф. - САК против Община Добрич, представлявана от кмета за заплащане на:

1. обезщетение за имуществените вреди на основание чл.2в от ЗОДОВ за нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС, изразяващи се в отнемането на собствеността върху имота и непредоставянето на обезщетение за това, съизмерващо се с пазарната цена на отнетия имот, респ. на непредоставения в обезщетение имот, както следва:

1.1. на А. И., Е. Ерер и Е. Сокмен - в размер на по 8 333,33 лева на всеки; 1.2. на Г. Юндер - в размер на 1000 лева; 1.3. на Г. Вардар и Г. Юндер - в размер на по 5 750 лева на всеки; 1.4. на О. М. и Н. З. - в размер на по 16 250 лева на всеки, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумата;

2. в условията на евентуалност на исковете по т.1, се претендира да се заплати обезщетение за имуществените вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, изразяващи се в отнемането на собствеността върху имота и непредоставянето на обезщетение за това, съизмерващи се с пазарната цена на отнетия имот, респ. на непредоставения в обезщетение имот, в същите размери, лихви и на същите лица, като посочените в т. 1.1- 1.4.

3. да се заплати обезщетение за имуществените вреди на основание чл.2в от ЗОДОВ от нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС за лишаването на ищците от ползването на отчуждения имот, евентуално от ползването на имота, който е следвал да бъде предоставен като имотно обезщетение, в размер на пазарния наем за отчуждения имот, респ. непредоставения в обезщетение имот, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2021г. в общ размер от 18 000 лева, разпределени както следва: 3.1.на А. И., Е. Ерер и Е. Сокмен - в размер на по 2142,86 лева на всеки; 3.2. на Г. Юндер - в размер на 257,14 лева; 3.3. на Г. Вардар и Г. Юндер - в размер на по 1478,57 лева на всеки; 3.4. на О. М. и Н. З. - в размер на по 4178,57 лева на всеки, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумата;

4.в условията на евентуалност на исковете по т.3, се претендира да се заплати обезщетение за имуществените вреди на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, изразяващи се в лишаването на ищците от ползването на отчуждения имот, евентуално от ползването на имота, който е следвал да бъде предоставен като имотно обезщетение, в размер на пазарния наем за отчуждения имот, респ. непредоставения в обезщетение имот, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2021г. в общ размер от 18 000 лева, в същите размери, лихви и на същите лица, като посочените в т. 3.1-3.4;

5.да се заплати на всеки от ищците обезщетение за неимуществените вреди на основание чл.2в от ЗОДОВ от нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС, в условията на евентуалност на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, изразяващи се в душевните болки и страдания от отнемането на собствеността и ползването на имота и непредоставянето на обезщетение за това, в размер на по 1500 лева за всеки ищец, ведно със законната лихва, до окончателното изплащане на сумата, като част от пълния размер обезщетение за неимуществени вреди за всеки от по 5 000 лева.

С определение в закрито съдебно заседание от 10.11.2021 г. производството по делото е прекратено спрямо ищеца О. И. М..

В открито съдебно заседание на 16.09.2025 г. е допуснато увеличение на исковете за заплащане на обезщетение за имуществените вреди на основание чл.2в от ЗОДОВ за нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС, изразяващи се в отнемането на собствеността върху имота и непредоставянето на обезщетение за това, съизмерващо се с пазарната цена на отнетия имот, респ. на непредоставения в обезщетение имот, както и на евентуалните искове за заплащане на обезщетение за имуществените вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, изразяващи се в отнемането на собствеността върху имота и непредоставянето на обезщетение за това, съизмерващи се с пазарната цена на отнетия имот, респ. на непредоставения в обезщетение имот, както следва:

1. за А. И., Е. Е. и Е. С. - от по 8 571,43 лева на по 11 279,76, лева за всеки, ведно със законната лихва върху горницата (разликата на увеличението) от 2 708,33 лева от 16.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата;

2. за Г. Ю. - от 1 028,57 лева на 1 353,57 лева, ведно със законната лихва върху горницата (разликата на увеличението) от 325 лева от 16.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата;

3. за Г. В. и Г. Ю. - от по 5 914,29 лева на по 7 783,04 лева за всеки, ведно със законната лихва върху горницата (разликата на увеличението) от 1 868,75 лева от 16.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата;

4. за Н. З. - от 16 714,29 лева на 21 995,54 лева, ведно със законната лихва върху горницата (разликата на увеличението) от 5 281, 25 лева от 16.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Настоящото дело е образувано след връщането от Върховен административен съд на адм.д. № 466/2021 г. по описа на Административен съд-Добрич с указания по прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на съдебен акт на .

Ответникът по делото – Община [населено място] възразява срещу редовността на исковата молба, допустимостта на исковете и тяхната основателност.

Оспорва истинността на подписите, положени за упълномощител в пълномощните, приложени към исковата молба с изключение на Н. З., както и истинността на нотариално заверена декларация от 2002 г. за промяна на имената от Е.Ерер на А. И.. Прави възражение относно идентичността на имота, описан в исковата молба и имота, предмет на заповедта за отчуждаване и относно удостоверенията за наследници, като се твърди, че те съдържат неверни обстоятелства. Решенията, постановени от турските съдилища оспорва, като инвокира тяхното непризнаване по реда на КМЧП. Заявява, че Община [населено място] не е бездействала, а напротив - в рамките на определения от закона срок е изпълнила задължението си да обезщети заинтересованите лица, като им е заплатила определеното парично обезщетение. Относно претенцията за неимуществени вреди се сочи, че неимуществените вреди не се предполагат, те подлежат на главно и пълно доказване във всеки конкретен случай, което според страната не е осъществено в това производство, въз основа на което се извежда, че същите не са претърпели никакви неимуществени вреди, които оспорва по основание и по размер.

Като резултат иска отхвърляне на ищцовите претенции и присъждане на адвокатско възнаграждение и сторените по делото разноски. В условие на евентуалност се прави възражение относно заплащане на част от разноските от страна на ищците по делото като недоказани.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич намира, че исковата претенция е неоснователна поради недоказаност на причинно следствената връзка между твърдените вреди и бездействието на органа.

Административен съд-Добрич, втори състав, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 2в, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 1 и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Исковете са допустими. Предявени са от лица с правен интерес при редовна искова молба. Разгледани по същество, главните искове са частично основателни, поради което съдът не следва да разгледа евентуалните искове.

По делото се релевира, че наследодателят на ищците - А. А. А., е притежавал недвижими имоти в [населено място], [улица] (по семейните регистри [улица]) - къща от 9 стаи, двор от 263 кв.м, представляващ имот с пл. № 1420 кв. 117 по плана на [населено място], в които са изградени пристройка, подобрения и са засадени овошки. Правото на собственост се удостоверява с [нотариален акт], том 1с, дело 83/1976 г. на Толбухински районен съд. Твърди се, че имотите са отчуждени и завзети през 1976 г., изграденото върху дворното място е съборено, без собствениците да са уведомени за отчуждителната процедура, издаваните във връзка с нея актове, както и се излага, че страните не са получили дължимото обезщетение. Имотът е бил отчужден със Заповед № 151 от 04.03.1976 г. на председателя на изпълнителния комитет на градски народен съвет - Толбухин за построяването на булевард (бул. „9-ти септември", сега [улица]), в която е посочено овъзмездяване с парично обезщетяване с изплащане в брой на сумата от 5 741,73 лева. Впоследствие е издаден Акт от 12.07.1976 г. за завземане на отчужден в полза на държавата недвижим имот, в който е отбелязано, че паричната равностойност на имота е преведена по сметка в ДСК за жилищно строителство (изплатена на собствениците) с платежно нареждане от 12.03.1976 г. Според оценителния протокол от 14.01.1976 г. на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ (отм.) имотът е оценен на 5 741,73 лева. Впоследствие със Заповед № 908 от 14.12.1976 г. е изменен начина на обезщетяване на засегнатите лица, определен със Заповед № 151, от парично на имотно обезщетение – с двустаен апартамент в [жк]. Посочва се, че имотът се намира в днешната централна градска част, а съседите, чиито имоти на [улица]са отчуждени със същата заповед, са обезщетени с апартаменти на центъра на града - на площад „Тракийски“.

Ищците навеждат доводи за неприключила към момента отчуждителната процедура предвид отсъствието на получено обезщетение за отнетия през 1976 г. имот, т.е. преди 30 октомври 1998 г., с което според тях са изпълнени и двете кумулативно необходими предпоставки, предвидени в § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, пораждащи правни последици, а именно - приложението на чл. 102, ал. 9 (отм.) от ЗС - органът, извършил отчуждаването, отменя акта за отчуждаването на имота, което в случая е правно невъзможно предвид реализиране на мероприятието, или извършва нова оценка.

Счита се, че тъй като кметът на общината мълчаливо отказва да довърши процедурата за обезщетяване, назначената от него комисия за оценка на имота бездейства, а наличните правни средства за защита не са ефективни и ефикасни, защото не са годни да доведат до това отговорните институции да заплатят или да предоставят имотно обезщетение за отнетата собственост. Очевидно е, че след като имотът е отнет през 1976 г., разрушен е и превърнат в булевард и паркинг, а за 45 години не е платено равностойно обезщетение - нито в пари, нито в натура, както и не е индивидуализирано имотното обезщетение, то е налице сериозно нарушение на разпоредбата на чл. 17§1 от Хартата на основаните права на ЕС (ХОПЕС), защитаващи правото на собственост и на чл. 47 §1 от Хартата на основаните права на ЕС (ХОПЕС), свързано с правото на достъп до съд и правото на ефективни средства за правна защита. Посочва се, че съгласно чл. 52, ал. 3 от ХОПЕС правата по хартата, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, са със същия смисъл и обхват като дадените им в посочената Конвенция. Според разясненията на хартата член 17 от нея съответства на член 1 от Допълнителния протокол към ЕКПЧ, който е с аналогично съдържание : „Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Преходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.“ Съобразно указанията на ВАС в решение по адм.д. № 5555/2023 г. на преценка от съда по направеното възражение от ответника по делото подлежи надлежното упълномощаване на процесуалния представител адв. Е. Ф.. В тази връзка бе проведено съдебно заседание чрез видеоконференция, в която ищците, чийто подпис бе оспорен, потвърдиха упълномощаването на адв. Ф. за водене на делото. Идентичността на имената на лицето А. И. и Е. Ерер се установява от представената от него нотариално заверената декларация за промяна на имената от 28.11.2003 г.