Решение № 172 от 31.12.2021, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Административно наказателно дело 1136/2021
- Вид
- Решение № 172
- Подписан
- 31.12.2021
- В сила
- 16.02.2022
- Състав
- ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.119 · Закон за движението по пътищата
- чл.119 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183 ал.5 т.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 172 гр. гр.Монтана, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211630201136 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-0996-000662/ 29.03.2021г. на Началник сектор към ОД МВР Монтана, Сектор Пътна полиция на Г. Й. И. от град Монтана е наложено административно наказание - глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Г. Й. И., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. Редовно призован за участие в съдебно заседание не се явява. Процесуалния му представител доразвива доводите изложени в жалбата и представя писмено становище.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
1
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Г. Й. И. е санкциониран за това, че на 22.01.2021г. в 10.30 часа в гр.Монтана на бул.Трети март, с посока на движение от ул.Св.Кл.Охридски към булевард Парта, управлява лек автомобил Нисан Алмера с регистрационен номер XXXX и срещу номер 75 при сигнализира с пътен знак Д17 пешеходна пътека тип ЗЕБРА М8.1 не спира, за да пропусне пешеходците, при което блъска преминаващия отдясно на ляво към номер 75 пешеходец И. Б. Н., ЕГН xxxx , от град Монтана. Реализирано е ПТП. Алкохол не.
Алкотест Дрегер 7510 ARNA0155, е извършил:
В съставеният АУАН е вписано като нарушена разпоредба чл.119 ал.1 от ЗДвП - не пропуска преминаващите пешеходци. ПТП
В атакуваното НП е вписано основен тази норма като нарушена и друга - чл.53 от ЗАНН във връзка с чл.179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП.
При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът установи съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на атакуваното НП.
На първо място, в обстоятелствената част на НП са посочени две съвсем различни по своя характер норми, които уреждат и различни по вид обществени отношения.
В АУАН и в НП е вписано като нарушена разпоредбата на чл.119 ал.1 от ЗДвП. Тази норма визира, че „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре...".
В същата обстоятелствена част малко по-надолу е вписано, като нарушена норма и санкционната такава - чл.179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП, коато визира, че „ Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.".
При така изложеното не е ясно коя от двете норми АНО е имал предвид като нарушена.
Безспорно е, че неточности в АУАН могат да бъдат отстранявани с издаване на НП, но вместо това е допълнена още една норма, тоест порокът на АУАН не е остранен, а е допуснат още един такъв. Ако АНО е имал предвид нарушение на чл.119 от ЗДвП, то вероятно би следвало да накаже жалбоподателя с глоба по чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП, която визира наказание глоба в размер на 100 лв. на водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека.
Ако е имал предвид настъпило ПТП и поради това е приел нормата на чл.179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП, то това не проличава по никакъв начин нито от текстовата част на изложеното в НП, нито от посочената нарушена норма.
Посочването на нарушена норма както в АУАН, така и в НП е задължителен реквизит по смисъла на ЗАНН и не подлежи на приложение по предположение или вероятност.
2
Нарушената норма следва да бъде точно и ясно посочена, тъй като това е смисълът и на всяко административнонаказателно обвинение. Няма как в един и същ акт да са дадени две възможности „за избор на съда" коя е нарушената норма.
Нещо повече, за §6 т.30 от ДР към ЗДвП дава легално определение кактов е ПТП „Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети".
Видно от събраните в хода на производството писмени доказателства - арг.л.33-34 от делото на лицето И. Н. са направени съответните изследвания, при което е възприето, че няма фрактури, няма свободно предвиждаща се течност в корема, няма основания за хоспитализация и е освободен.
От тук следва извода, че не се установява в процеса по несъмнен начин, че лицето Н. е имало нараняване, което е част от определението за настъпило ПТП. Разпитания по делото свидетел Кръстев не е очевидец на случая, а и такива няма по делото.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че в конкретния случай атакуваното НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила - неправилно посочване на нарушена разпоредба и при липса на изясняване на фактическата обстановка.
Ето защо съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63 от ЗАНН следва въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя направените по водене на делото разноски в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 21-0996-000662/ 29.03.2021г. на Началник сектор към ОД МВР Монтана, Сектор Пътна полиция на Г. Й. И. от град Монтана е наложено административно наказание - глоба в размер на 200.00 лева на основание чл.179 ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР Монтана, Сектор Пътна полиция -Монтана да ЗАПЛАТИ на Г. Й. И. от град Монтана, ул. xxxx , с ЕГН xxxx на основание чл.63 от ЗАНН направените по водене на делото разноски в размер на 300.00 лева за юристконсултско възнаграждение, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на РС-Монтана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС- Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
3
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4