Решение № 1275 от 04.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1275 гр. Пловдив, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330207127 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0441-000707/20.11.2025 год., издадено от Началник 04 РУ към ОДМВР гр. Пловдив, с което на Г. Т. М., с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 500 лева /255,65 евро/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Г. Т. М., редовно призована, се явява лично в съдебно заседание и с адвоката си Н. Д., като признава вината си и моли случаят да бъде приет за маловажен.

Въззиваемата страна с-р „Пътна полиция” към ОДМВР гр.Пловдив – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

Атакуваното Наказателно постановление е било издадено против Г. Т.

М. за това, че на 22.09.2025г. той е управлявал лек автомобил „***“, с рег.№ ***** в гр. Пловдив, като на кръстовището с бул. „Източен“ и ул. „Богомил“ около 10:31 часа e бил спрян за проверка от автопатрулен екипаж при 04 РУ – Пловдив, в състава на който бил и св. С. Д. К.. В хода на проверката 1 контролните органи констатирали, че процесното МПС не било регистрирано по надлежния ред. Служителите на 04 РУ – Пловдив при ОДМВР Пловдив установили, че регистрацията на автомобила била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП на 09.06.2025г., тъй като автомобилът не бил регистриран от собственика му в двумесечен срок от придобиването му. Лек автомобил „***“, с рег.№ ***** бил закупен още на 09.04.2025г. с договор за покупко-продажба като от тогава до датата на процесната проверка автомобилът не бил пререгистриран от новия му собственик.

За тези констатации срещу жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 3521666/22.09.2025г., който бил прекратен по реда на чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН, а случаят бил докладван на Районна прокуратура Пловдив.

С Постановление от 10.11.2025г. на РП Пловдив било отказано образуването на досъдебно производство, а материалите по преписка № 13905/2025 г. били върнати на 04 РУ – Пловдив при ОДМВР Пловдив, за преценка за извършване на нарушение по ЗДвП.

След връщане на материалите в 04 РУ – Пловдив било издадено обжалваното наказателно постановление.

Разпитан като свидетел С. Д. К. – старши полицай в 04 РУ при ОДМВРПловдив потвърждава, че той е писал и подписал предявения на жалбоподателя АУАН като в допълнение обяснява, че на процесната дата и място жалбоподателят е бил проверен на случаен принцип като е било установено, че регистрацията на автомобила му е била прекратена.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел е била разпитана и Й.Н. М.а – съпруга на жалбоподателя от чийто разпит се установява, че поради остра дископатия проявила се около юни месец 2025г. жалбоподателят е изпитвал много силни болки, заради които с месеци не е можел да управлява ***“, с рег.№ ***** и дори да стои седнал, поради което не успял да пререгистрира автомобила в законовоопределния срок. В момента, в който се почуствал по-добре се заел с този ангажимент, но на път към КАТ бил спрян и санкциониран.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, и непротиворечащи на събраните писмени доказателства.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Постановление от 10.11.2025г. на РП Пловдив, АУАН, свидетелство за регистрация, свидетелство за управление на МПС, епикризи, решение на ТЕЛК, справка за нарушител/водач. Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от страна на Г. Т. М. формално е осъществен по безспорен и категоричен начин съставът на вмененото му административно 2 нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 22.09.2025г. в гр. Пловдив, на кръстовището с бул. „Източен“ и ул. „Богомил“ около 10:31 часа той е управлявал лек автомобил „***“, с рег.№ ***** без същият да е бил регистриран по определения ред, като така констатираното нарушение не се оспорва и от самия жалбоподател.

Нарушената разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП изрично вменява на водачите задължение да управляват регистрирани МПС и като не се е съобразил с това правило за поведение, жалбоподателят е осъществил чрез действията си по управление на посоченото МПС състава на вмененото нарушение. На 09.04.2025г. Г. М. е закупил л.а. „***“, с рег.№ *****, а на 09.06.2025 г. регистрацията на лекия автомобил е била прекратена служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система. Това е станало на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като собственикът на лек автомобил „***“, с рег.№ ***** не е заявил в двумесечен срок придобиването на собствеността върху него чрез промяна на регистрацията в КАТ. Според законовата уредба, прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав без да е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика, за разлика от хипотезата на чл.

143, ал. 10 от ЗДвП. В този случай автомобилът с прекратена регистрация се приравнява на такъв, който не е регистриран по надлежния ред. Предвид на това безспорно, с оглед установените обстоятелства и неоспорения факт, че жалбоподателят към момента на нарушението е притежавал качеството „водач“ по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, същият е осъществил от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, защото към датата на нарушението е управлявал по път отворен за обществено ползване МПС, което не е било регистрирано. Установените по делото факти и анализът на законовите разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновават извод, че жалбоподателят М. е осъществил вмененото му нарушение.

Въпреки установеното извършване на нарушението съдът намира, че са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН доколкото съгласно Решение № 4/30.04.2025 г. по конституционно дело № 29/2024 г. на Конституционния съд на Република България, обнародвано в ДВ, бр. 38 от 09.05.2025 г. е обявена за противоконституционна нормата на чл. 189з от ЗДвП, изключваща приложението на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП.

Тоест нормата на чл. 28 от ЗАНН се явява приложима и за нарушенията по ЗДвП, какъвто е конкретния случай - Решение № 540 от 23.02.2026 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 18/2026 г.

Съгласно § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение. Събраните по делото доказателства не установяват от процесното деяние да са настъпили каквито и 3 да било вредни последици. На следващо място от разпита на св. М.а, който е подкрепен с медицинска документация, се установява, че жалбоподателят е имал сериозни здравословни проблеми точно след като е изтекъл двумесечният срок за пререгистрация на МПС-то, които са продължили няколко месеца, а след като е бил спрян за проверка на 22.09.2025г. веднага е предприел действия за пререгисрацията му и още на следващия ден 23.09.2025 г. е извършил регистрация на МПС-то на свое име. Събраните по делото данни за личността на нарушителя също не го определят като такава със завишена степен на обществена опасност или която системно не спазва установения в страната правов ред. От справката за нарушител водач се установява, че за периода от 1983 г. /когато е станал правоспособен водач/ до момента е наказван за няколко нарушения, като същите не могат да го определят като системен нарушител.

Също така жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и въпреки, че цял живот е бил професионален шофьор има само шест наказателни постановления от 1983г. до сега. Отделно се касае за служебно дерегистриране на МПС. Освен това следва да се отбележи и че нотариусите при промяна на собствеността на МПС изпращат уведомление за това до Пътна полиция и в базата данни на този контролен орган се записва новият приобретател като предстоящ собственик. В този смисъл една от основните цели на регистрацията на МПС, а именно собственикът на МПС да не остане анонимен, се изпълнява по този начин и неуведомяването от новия приобретател на контролния орган за промяна на собствеността няма никаква реална обществена опасност, а се явява само едно формално нарушение на закона. Посочените обстоятелства определят процесния случай като такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения, поради което и обосновават същият да се счете за маловажен случай.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено, като нарушителят се предупреди, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в 4 евро. Ето защо, размерът на наложената глоба от 500 лева, следва да бъде с равностойност в евро, а именно – в размер от 255,66 евро, което само по себе си не представлява и изменение на наложеното административно наказание.

С оглед изхода на делото и основателността на жалбата право на разноски би имал единствено жалбоподателят, който обаче не е поискал овъзмездяване на сторени разноски в процеса, нито е доказал извършването на такива. По тези съображения разноски не следва да се присъждат в полза на никоя от страните по делото.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0441-000707/20.11.2025 год., издадено от Началник 04 РУ към ОДМВР гр. Пловдив, с което на Г. Т. М., с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 255,65 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

КАТО ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. Т. М., с ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 1275 гр. Пловдив, 04.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: