Определение № 217 от 11.05.2022, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 217 гр. Враца, 11.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. П.

Камелия Пл. Колева като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20221400500108 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба на Р. Г. Б.-К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, чрез адв.

В. Ч., срещу определение № 159/23.02.2022 г., постановено по гр. д. № 191/2022 г. по описа на Районен съд - Мездра, с което на основание чл. 17 от Регламент ЕО/2201/03 на Съвета е прогласена липсата на международна компетентност на българския съд – Районен съд – Мездра, за разглеждане и произнасяне по иска, с който е сезиран – за възстановяване на родителски права на ищцата Р.Б. по отношение на малолетното дете П. П. П., производството по образуваното гражданско дело е прекратено и е указано, че компетентният съд, който следва да разгледа и реши спора е съответният съд на компетентната държава членка на ЕС – в случая Федерална Република Германия.

В жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.

Съображенията на жалбоподателя да счита съдебния акт за порочен са, че съдът не е обсъдил, че обичайното местопребиваване на детето е Република България, гр. Роман, а не Федерална Република Германия. В жалбата се изведено тълкуване на понятието „обичайно местопребиваване“ според практиката на СЕС по дела С-523/07 и С-497/2010, като пребиваване, съответстващо на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда. За определянето му се посочва, че следва да бъдат съобразени продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава членка, както и причините за преместване на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, както и семейните и социалните отношения, поддържани от детето в посочената държава. Според жалбоподателя 1 от приложените доказателства се установявало, че от месец август 2016 г. детето П. пребивава в Република България, а от месец декември 2017 г. до момента е настанено в КСУДУ ЦНСТДБУ 1 гр. Роман. Посочва се, че действително пред СГС е било образувано дело за връщане на детето П. във Федерална Република Германия, но от постановяването на това решение са изминали повече от четири години и не са били предприети действия за връщане на детето. Твърди се, че детето П. е ученичка в гр. Роман, успешно се е адаптирало в средата, в която живее, както и в общността в институцията, поради което мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда е гр. Роман. Затова жалбоподателят счита, че обичайното местопребиваване на детето е в Република България, гр. Роман, което според него обуславя подведомствеността на делото на български съд – в случая Районен съд – Мездра.

При тези доводи се иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав, след като съобрази данните по делото и изложените от районния съд мотиви относно подсъдността на делото, намира следното:

Районният съд в гр. Мездра е бил сезиран с искова молба с вх. № 676/17.02.2022 г., уточнена с молба с вх. № 748/22.02.2022г., от Р. Г. Б.-К. от гр. Мездра срещу детето П. П. П., представлявано от настойника И. С. – директор на КСУДС ЦНСТДМ без увреждания 1 – гр.

Роман, искане да й бъдат възстановени родителските права над малолетното й дете П. П. П., родена на 16.03.2013 г. в гр. Есен, Германия, поради отпадане на основанията за лишаването й от такива права.

В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е посочила, че е майка на детето П.

П., родено на 16.02.2013 г. в гр. Есен, а негов баща е П. И. П.. С решение на Районен съд гр.

Есен, постановено на 20.02.2015 г., признато в Република България на основание чл. 21 от Регламент ЕО/2201/2003, тя и бащата на детето били лишени от родителски права с основанието, че нямат необходимия родителски капацитет и са неглижирали неговото възпитание, като им бил определен режим на лични отношения с детето един път на шест месеца. За настойник на детето била назначена Служба за деца и юноши в гр. Есен и същото било настанено в приемно семейство. На 13.05.2015 г. бащата взел детето и го отвел в България. Със заповед на ДСП-Благоевград и след това с решение на Районен съд – Мездра детето било настанено в КСУДС ЦНСТДМ без увреждания 1 – гр. Роман и за негов настойник бил определен И. С. – директор на центъра. Изложени са твърдения, че от момента на лишаването на родителите и в частност на майката, е изминал дълъг период от време, през който е отпаднало основанието за лишаването и от тези права. Основанието било отпаднало, защото майката постоянно се интересувала от детето, обаждала се в центъра, където то било настанено, през два дни, за да я чуе, но след забележка на служителите, че звъни често, започнала да се обажда на 2-3 седмици. Твърди се, че всеки разговор с дете бил емоционален, детето й разказвало с подробности какво прави, какво яде, как се чувства и повтаряло, че иска да бъде с нея. Посочва се, че майката се е установила трайно в Германия, от много години живее и работи там и получавала доходи на месец от 2 около 1500 евро, имала голямо жилище, в което имало обособена самостоятелна стая за детето и всички необходими условия за отглеждането му, а също така там имала помощ и подкрепа, включително за отглеждането му, от нейните майка, брат и снаха. Заявява се, че майката не е посещавала детето в гр. Роман, тъй като работи на постоянна работа в Германия и нямало как да отсъства от нея. Посочва се, че пречка за посещенията й на детето била и забраната за напускане на страната по време на пандемията, но въпреки това е поддържала постоянен контакт с детето по телефон, а също била изпращала колети с дрехи, играчки и лакомства. Релевира се, че тази година – на 14.02.2022 г., се прибрала в България за рождения й ден, за да я види и през цялото време на срещата им детето не спирало да я прегръща и целува и да й повтаря колкото й липсва и колко я обича. С оглед на това майката счита, че разполага с нужния родителски капацитет, за да може да отглежда и възпитава детето си, което да стане един стойностен и добър човек, а самото то с оглед възрастта му, имало и нужда от нея. Твърди се, че майката е подала молба за възстановяване на родителските права и в гр. Есен, Германия.

При тези доводи е поискано да й бъдат възстановени родителските права върху детето поради отпадане на основанието за лишаването й от тях.

Към исковата молба са представени удостоверение за раждане на П. П. П., от което е видно, че детето е родено на 16.02.2013 г. в гр. Есен, Германия, с майка Р. Г. Б. и баща П. И.

П.. Представено е и съдебно решение № 5518 от 25.07.2017 г., постановено по гр.д. № 3099/2017 г. по описа на Софийски градски съд, влязло в сила на 25.08.2017 г., с което по молба на Служба за деца и юноши гр. Есен, Германия, определен за настойник на детето с немско съдебно решение, и на основание чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца е разпоредено връщане на детето П. П. П. в държавата по обичайното й местопребиваване – Федерална Република Германия, и предаването й на Служба за деца и юноши на гр. Есен, Германия, от С. Н. И. и М. Д. З., двамата с адрес гр. ***.

При извършена служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК относно редовността на исковата молба и допустимостта на предявения иск, районният съд е констатирал, че производството е недопустимо на основание чл. 17 във връзка с чл. 8 от Регламент ЕО/2201/2003 поради липса на международна компетентност /в смисъл международна подведомственост/ на българския съд – в частност Районен съд – Мездра, сезиран с иска по чл. 135, ал. 2 във връзка с чл. 122 СК за възстановяване на родителските права на майката върху детето, поради което с обжалваното определение е прекратил производството по делото и е указал компетентния според него съд да разгледа иска. За да постанови този резултат, районният съд е приел от фактическа страна, че от изложените в исковата молба обстоятелства е изводима търсената защита, а от доказателствата по делото /приложеното решение на СГС/ е ясен международният елемент – обичайното местопребиваване на детето във Федерална Република Германия, включително и към момента, който бил известен служебно и заради постановеното от Районен съд – Мездра решение по гр.д. № 144/2018 г. по описа на същия съд с правно основание чл. 28 ЗЗДет. Изяснявайки основанието за 3 прилагане на правото на ЕС, съотв. наличието на трансграничен елемент, понятието обичайно местопребиваване и вземайки предвид установената фактическа обстановка от доказателствата по делото, решаващият състав е обосновал от правна страна крайния си извод с мотивите, че по арг. на чл. 9 и чл. 10 във връзка с чл. 8 от Регламент ЕО/2201/2003 не може да бъде обоснована компетентността на българския съд, защото детето не е правомерно преместено от една в друга държава члена, поради което не може да се приеме, че обичайното му местопребиваване е в Република България. Крайният извод решаващият състав е мотивирал и с позоваване на чл. 16 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане, според който след получаване на съобщението за незаконно прехвърляне или задържане на детето по смисъла на чл. 3, съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето е било прехвърлено или е било задържано, не разглеждат по същество правото на упражняване на родителските права, освен ако се установи, че детето не следва да бъде върнато по силата на тази конвенция, или че не е подадена молба в разумен срок след получаване на съобщението и на чл. 10 от Конвенцията, който провъзгласява принципа на запазване компетентността на съдията в държавата, в която детето е пребивавало постоянно преди неговото отвличане. В допълнение, районният съд се е мотивирал и с текста на чл. 85 КМЧП, според който отношенията между родителите и детето се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното обичайно местопребиваване, а ако нямат такова – от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на детето. При тези мотиви решаващият състав е постановил обжалвания съдебен акт за прекратяване на производството по образуваното пред него гражданско дело.

Въззивният съд с определение № 166 от 05.04.2022 г., постановено по настоящото дело, е оставил без движение частната жалба и е указал на жалбоподателката Р. Г. Б.-К. да уточни кога, как, с какъв предмет и кой съд е сезирала в гр. Есен, Федерална Република Германия, като представи и доказателства за сезирането, ако има такова, както и за движението на производството пред този съд, ако такова е образувано. Със същия съдебен акт Комплекс за социални услуги за деца с увреждания гр. Роман, с адрес гр. ***, представлявано от директора Р. Г. Д. е задължено да представи информация за обстоятелството настанено ли е детето П. П. П. в този център, от кога и на какво основание.

В изпълнение на дадените указания по делото е постъпила молба с вх. № 2504/27.04.2022 г. от адв. В. Ч. като пълномощник на Р. Г. Б.-К., с която се прави уточнение, че към момента все още не е сезиран съд в друга държава-членка за решаването на идентичен с настоящия иск.

Постъпило е и писмо от директора на КСУДС-Роман, в което се уточнява, че детето П.

П. е настанено в ЦНСТДБУ-1 към КСУДС-Роман, като в очакване да бъде разпоредено и извършено предаване на детето, екипът на центъра полага необходимите грижи. Към писмото са приложени копия на съдебни решения, въз основа на които детето е настанено в този център; копие на заповеди на директора на ДСП гр. Мездра за настаняване на детето; копие на международен паспорт.

4

Врачанският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становището на страната, намери за установено от правна страна следното: