Определение № 405 от 23.01.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 405 гр. Варна, 23.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500088 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 87405/20.10.2025г. от Р. П. Н., ЕГН:

**********, адрес: гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена, ул. „57-ма“ № 6, вх. Б, ет. 2, срещу Определение № 13289/01.10.2025г., постановено по гр.д.

№ 20253110110964 по описа за 2025 г. на ВРС, с което съдът:

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещи осъдителни искове, предявими от И. В. Т. ЛНЧ **********, постоянно пребиваващ в България, чужденец, чрез пълномощник - адв. Ц. З., с адрес за призоваване и съобщения: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, 55, ет. 3, офис 302, които молителят възнамерява да предяви против Р. П. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, к.к. „Св. Св.

Константин и Елена, ул. „57-ма“ № 6, вх. Б, ет. 2, за заплащане на следните суми: - 3193,55 лева - обезщетение за лишаване на молителя от ползването на собствената му ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. Варна, к.к „Св.св. Константин и Елена“, вх. Б, ет. 2, ап. 24, с площ от 86.94 кв. м, ведно с прилежащите ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, при съседи: СОС №№ ***,

***,

***,

***, за периода от 21.05.2025 г. до 31.08.2025 г., включващо следните суми: 193,55 лв. – за м. май 2025 г.; 1000 лв. – за м. юни 2025 г.; 1000 1 лв. - за месец юли 2025 г. и 1000 лв. - за м. месец август 2025 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане, на основание чл.31, ал.2 ЗС и - 319,36 лева обезщетение за лишаване на молителя от ползването на собствената му ½ ид.ч. от 18,82 кв. м ид.ч. от СОС ***, находящ се в същата сграда на етаж -1, тип гараж, бр. нива 1, целият с площ по документ 672.59 кв. м, ведно със съответните идеални части от части на сградата, маневрена площ и правото на строеж върху терена, функционално обособени като паркомясто № 15, при граници: паркомясто № 14, маневрена площ и паркомясто № 16, за периода от 21.05.2025 г. до 31.08.2025 г., включващо следните суми: 19,36 лв.

– за м. май 2025 г.; 100 лв. – за м. юни 2025 г.; 100 лв. - за месец юли 2025 г. и 100 лв. - за м. месец август 2025 г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане, на основание чл.31, ал.2 ЗС, ПРИ УСЛОВИЕ на внесена парична гаранция в размер на 352 лева, като НАЛАГА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА „ЗАПОР” върху банковите сметки на ответника Р. П. Н., ЕГН **********, адрес: гр.

Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена, ул. „57-ма“ № 6, вх. Б, ет. 2 - IBAN BG92BPBI79451460138701 и IBAN BG13BPBI79451060138701, при последователно преминаване от сметка в сметка, до достигане на общия размер от 3512,91 лева.

В частната жалба се излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като между страните се водят няколко съдебни дела и отношенията между тях са влошени. Навежда доводи относно неоснователността на обезпечените бъдещи искове. Сочи, че липсва индивидуализация на бъдещите искове, липсва надлежен петитум, липсва посочена правна квалификация, не е налице обезпечителна нужда, както и че посочената и допусна от съда обезпечителна мярка не е надлежно индивидуализирана, тъй като липсва посочване на третото задължено лице - банкова институция.

Моли за отмяна на определението и за отхвърляне на искането за допускане на обезпечение, както и за обезсилване на издадената обезпечителна заповед.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

2

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима за разглеждане.

По същество съдът намира следното:

За да бъде допуснато обезпечение на предявен или бъдещ иск, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: искът да е процесуално допустим, същият да е вероятно основателен според представените доказателства или да бъде представена гаранция съгласно двете алтернативи на чл.391, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, да се установи наличието на обезпечителна нужда, както и предложената обезпечителна мярка да съответства на обезпечителната нужда.

Настоящата инстанция намира, че бъдещите искови претенции са допустими и редовни. Наведени са от бъдещия ищец всички необходими твърдения, както и надлежен петитум, от които се установява и правната квалификация на иска - чл. 31 ал. 2 от ЗС. Поставянето на правна квалификация е задължение на съда, а не на бъдещия ищец. Ищецът е изпълнил задължението си да наведе твърдения и петитум, отговарящ на твърденията му - посочено е, че двете страни са съсобственици в конкретен имот, като само една от тях /бъдещата ответница/ ползва имота; посочен е период, за който се претендира обезщетението, както и размерът на претендираното обезщетение. Петитумът е надлежен, точен и подробен.

При преценката на съда по повод допускане на обезпечението не е необходимо искът да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване.

Доказването при обезпечението е до степен на вероятност, доколкото преценката се прави само въз основа на твърденията и представените писмени доказателства от едната от страните. В случай, че съдът прецени, че искът не е доказан до степен на вероятната му основателност, обезпечението следва да бъде допуснато при гаранция, чийто размер съдът определя на база вероятните бъдещи вреди за ответника.

В конкретния случай основателността на иска се доказва не чрез писмени доказателства /писмено е доказателството единствено относно съсобствеността/, а чрез изслушване на свидетели и експертиза. Поради това само на база писмени доказателства, искът може да се приеме за вероятно основателен. Друга преценка към настоящия момент преди провеждане на 3 състезателен процес не би могла да се прави. Поради това и доводите във въззивната частна жалба относно неоснователността на бъдещия иск не биха могли да бъдат обсъждани, тъй като са ирелевантни към преценката на съда относно допускане на обезпечението. Дори и да се приеме, че бъдещата искова претенция в настоящия случай не се явява вероятно основателна въз основа на представените писмени доказателства от бъдещия ищец, то обезпечението следва да бъде допуснато при гаранция. Именно това е сторил и пъвроинстанционният съд.

По отношение на обезпечителната нужда, съгласно трайната практика на ВКС, при липса на данни или на ангажирани от насрещната страна доказателства, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага и не подлежи на доказване от молителя - ищец. В конкретния случай предвид влошените отношения между страните и водените между тях множество дела, може да се приеме, че е налице обезпечителна нужда.

Последната изискуема предпоставка за допускане на обезпечението се явява изискването обезпечителната мярка да е подходяща. Съобразно разпоредбата на чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК, запорът на вземанията на длъжника е една от предвидените обезпечителни мерки. В рамките на преценката за адекватност на обезпечителната мярка се включва и изискването същата да бъде достатъчно добре индивидуализирана, така че същата да може да бъде изпълнена /да е изпълняема/. В конкретния случай бъдещият ищец е посочил конкретни банков сметки, върху които е поискал да бъде наложен запор.

Действително не са посочени банките, в които са открити сметките, но в хипотезата, в която се посочват от ищеца конкретни банков сметки с индивидуален IBAN, това не е и необходимо. IBAN /съкращение на "International Bank Account Number" или Международен номер на банкова сметка/ е стандартен международен формат, използван за идентификация на банкови сметки. Той представлява уникален код, състоящ се от максимум 34 букви и цифри, който помага на банките да обработват преводи по целия свят.

IBAN съдържа информация за собственика на сметката, номера на сметката, информация за банката и кода на държавата. Поради това посочването на IBAN съдържа в себе си и посочване на банковата институция, в която е била разкрита сметката. В този смисъл с посочване на IBAN на банкова сметка е изпълнено изискването обезпечителната мярка да бъде достатъчно добре индивидуализирана. Същата не само, че може да бъде изпълнена /т.е. е 4 изпълняема/, но дори и де факто е била вече изпълнена от съдебния изпълнител, като е било изпратено запорно съобщение до Юробанк България АД.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, съдът намира, че Определение № 13289/01.10.2025г., постановено по гр.д. № 20253110110964 по описа за 2025 г. на ВРС, следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13289/01.10.2025г., постановено по гр.д. № 20253110110964 по описа за 2025 г. на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5