Определение № 619 от 21.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 619 гр. Благоевград, 21.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20261200500237 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. И. К., ЕГН **********, подадена чрез адв. М. М., в качеството му на управител на Еднолично адвокатско дружество М., БУЛСТАТ 180814656, срещу Определение № 22 от 07.01.2026 г. по гр. д.

№ 2028/2025 г. по описа на Районен съд Благоевград. С обжалвания съдебен акт е оставена без уважение подадена от жалбоподателя молба с вх. № 30746/17.12.2025 г. за изменение на Решение № 983 от 08.12.2025 г. по гр. д.

№ 2028/2025 г. на РС Благоевград в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 551,45 лв. с ДДС.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че адвокатската помощ е оказвана по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Жалбоподателят излага съображения, че е следвало в полза на Еднолично адвокатско дружество М., БУЛСТАТ 180814656, да се присъди адвокатско възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в чл. 7, ал. 2 от Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Счита, че той се явява в размер на сумата от 551,45 лв. с вкл. ДДС с еврова равностойността от 281,95 евро. В условията на евентуалност /ако съдът прецени, че възнаграждението не се дължи в пълен размер/ моли то да се присъди в размер на 480 лв. с ДДС или 245,42 евро. Жалбоподателят не оспорва, че съдът не е обвързан от размера на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, но счита, че съдилищата продължават да я използват за ориентир относно техния размер. Позовава се на съдебна практика, според която ограничението по чл. 78, ал. 5 ГПК не се прилага, само ако се установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Сочи, че според съдебната практика възнаграждението се определя по реда на чл. 2, ал. 5 от наредбата. Жалбоподателят счита, че неправилно съдът е приел, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, което е обусловило извода му, че трябва да се присъди възнаграждение в размер, който е повече от два пъти по-малък от претендирания. Навежда, че е налице 1 съдебна практика, при която по идентични казуси са присъждани по-високи възнаграждения. Излага доводи, че възнаграждението не е прекомерно с оглед на дължимите върху него данъци и осигуровки, разходите на адвоката, осъществената адвокатска работа, фактическата и правна сложност на делото.

Оспорва извода на районния съд, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като навежда доводи, че съдът не е изложил мотиви за нейната липса. Счита, че относно предявените искове са били изложени множество съображения, била е цитирана съдебна практика, поради което намира, че делото има сравнително висока фактическа и правна сложност.

Навежда аргументи, че броят на делата, които са като настоящото и съдебна практика по тях не са аргумент за липса на фактическа и правна сложност по тях. Относно размера на възнаграждението се позовава на съдебна практика на ОС Благоевград. Моли да се отмени обжалваното определение и съдебното решение да се измени в частта за разноските, като се определи адв. възнаграждение в полза на едноличното адвокатско дружество в общ размер на 551,45 лв. с ДДС /281,95 евро/. В евентуалност моли определението да се отмени и решението да се измени в частта за разноските, като в минималния размер по наредбата от 480 лв. с ДДС /245,42 евро/. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на частна жалба на "МАКРОАДВАНС" АД, ЕИК 201127485, подаден чрез юрк. К. Г., в който се изразява становище за неоснователно на жалбата и за правилност на обжалваното определение.

Ответникът по жалбата излага доводи за справедливост на размера на определеното адв. възнаграждение. Сочи, че делото е разгледано в едно съдебно заседание, без сложни доказателствени искания, свидетели, експертизи или процесуални усложнения, при признание на иска от страна на ответника. Счита, че разноските на процесуалния представител не са основание за изменение на решението в частта за разноските. Намира, че подадената искова молба е бланкетна. Навежда доводи, че ответникът не е давал повод за завеждане на иска, поради което счита, че е приложим чл. 78, ал. 2 ГПК, както и че на това основание е трябвало разноските да се възложат в тежест на ищеца. Поддържа, че признанието на иска рефлектира над размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Намира, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, както и че е малка цената на исковете. Моли частната жалба да се остави без уважение.

Частната жалба е допустима – депозирана е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Редовен е и постъпилия отговор.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, приема следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Д.

К., подадена срещу "МАКРОАДВАНС" АД. Според районния съд с нея са били предявени обективно съединени в условията на евентуалност три иска: главен с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП; два евентуални по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. с чл. 146 от ЗЗП вр. с чл. 143, ал.

2, т. 5 ЗЗП вр. с чл. 68д от ЗЗП вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С главният иск ищецът е искал да се прогласи недействителността на договор за потребителски кредит, а с евентуалните искове той е искал да се прогласи 2 нищожността на две клаузи от договора.

Исковата молба е подадена чрез адв. М. М.. Ищецът е упълномощил Еднолично адвокатско дружество М., БУЛСТАТ 180814656. Съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 3 ЗАдв., когато адвокатското дружество е еднолично, с упълномощаването на дружеството се счита упълномощен и адвокатът, който го е образувал. В хода на делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адвокатското дружество, в който се посочва, че се оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на клиент, който е материално затруднено лице. С отговора на исковата молба ответникът е признал иска и е развил съображения относно чл. 78, ал. 2 ГПК.

Ищецът е депозирал молба са вх. № 28422/26.11.2025 г., с която е отправил искане да се постанови решение при признание на иска. Така се е стигнало до постановяването на Решение № 983 от 08.12.2025 г. по гр. д. № 2028/2025 г. на РС Благоевград, с което е прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № 225265 от 05.10.2023 г., сключен между "МАКРОАДВАНС" АД и Д.

И. К.. Уважен е главния иск и договорът за потребителски кредит е прогласен за нищожен. Затова съдът не се е произнесъл по евентуалните искове.

С решението си първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като: на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил "МАКРОАДВАНС" АД да заплати на Д. И. К. сумата от 50 лв., представляваща заплатена държавна такса; на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. е осъдил "МАКРОАДВАНС" АД да заплати на Еднолично адвокатско дружество М., БУЛСТАТ 180814656, сумата от 240 лв. с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение за адвокат. Районният съд е приел в мотивите на решението си, че ответникът е дал повод за завеждането на иска, поради което не е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

В хода на първоинстанционното производство процесуалният представител на ищеца е подал исковата молба. Той е депозирал молба с вх. № 28422/26.11.2025 г., с която е изразил становище, че няма пречки да се даде ход на делото, че няма възражения по доклада, изразил е доводи относно чл.

78, ал. 2 ГПК, отправил е искане да се постанови решение при признание на иска и е поискал да се присъдят разноски по делото. Процесуалният представител не се е явил на о.с.з. В него съдът е приел писмените доказателства, представени с исковата молба и с оглед на признанието на иска е прекратил съдебното дирене.

Според решение № 51 от 16.04.2015 г. по гр. д. № 5299/2014 г., Г. К., І г. о. на ВКС, когато ответникът признае иска, ищецът може да поиска съдът да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК. В този случай съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение като e достатъчно да укаже в мотивите, че решението се основава на признание на иска - чл. 237, ал.

2 ГПК. Това решение /за разлика от неприсъственото решение - чл. 239, ал. 4 ГПК/ е обжалваемо.

Затова и Решение № 983 от 08.12.2025 г. по гр. д. № 2028/2025 г. на РС Благоевград е подлежало на обжалване в срока по чл. 258, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Следователно в случая срокът за подаването на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК е изтекъл с изтичането на срока за обжалване.

3

Препис на решението е бил връчен на ищеца на 11.12.2025 г. В срок той е депозирал своето искане по чл. 248, ал. 1 ГПК на 17.12.2025 г., чрез подаването на молба с вх. № 30746/17.12.2025 г.

Препис на решението е бил връчен на ответника на 08.12.2025 г., затова за него срокът да подаде искане по чл. 248, ал. 1 ГПК е изтекъл на 22.12.2025 г. В рамките на този срок ответникът не е направил искане по чл. 248, ал. 1 ГПК. С такова искане той е можел да наведе своите доводи относно хипотезата на чл.

78, ал. 2 ГПК и да поиска решението да се измени в частта за разноските, като те се присъдят в тежест на ищеца. Той като ответникът не е подал в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК искане в такъв смисъл, окръжният съд няма правомощието да обсъжда дали е следвало да се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК. Следва да се посочи и че по настоящото производство частен жалбоподател е ищеца, поради което ако се уважат доводите на ответника относно чл. 78, ал. 2 ГПК би се стигнало до влошаване на положението на жалбоподателя, което би обусловило нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 271, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 278, ал. 4 ГПК).

По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който е изразил становище за неоснователност на подадената молба, като е навел и доводи относно чл. 78, ал. 2 ГПК. Този отговор обаче е подаден след 22.12.2025 г., поради което тази част от отговора не следва да се преквалифицира като насрещно искане по чл. 248, ал. 1 ГПК да се измени решението в частта за разноските, като се приложи чл. 78, ал. 2 ГПК.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на ищеца. Посочил е, че съдът е съобразил обема на реално извършената от адвоката работа, като е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение, макар и в минимален размер по наредба, се явява прекомерно предвид вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност.

Посочил е, че тя се изразявала в подаване на бланкетна искова молба, която е част от голям брой заведени еднотипни дела, както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото касае иск, по който има формирана трайна съдебна практика. Отчел е, че процесуалният представител не се е явил в откритото съдебно заседание, в което не са разпитвани свидетели и не са изслушвани експертизи, както и че адвокатът след това не е подавал писмена защита.

Определението не е правилно.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в приложимата му редакция от ДВ. бр. 97 от 07.12.2012 г., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.