Решение № 210 от 25.04.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Кърджали, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20235140101693 по описа за 2023 година

Производството е по чл.50 във вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Ц. И. П. от гр.С. твърди, че на 08.11.2023 год. около 15.10-15.15 часа в гр.К. преминавал покрай ресторант „С. к.”, находящ се на ул.”Г. Б." № *, след като паркирал собственото си МПС, на кръстовището, образувано от ул.Т.Б." и ул.”Н. в.”. Вървейки към офиса на „***.” АД, внезапно бил нападнат от голяма черно безстопанствено куче без ушна марка, което го захапало в задната повърхност на дясната подбедрица, при което ищецът се развикал и започнал да се предпазва, като в този момент към него се насочил и Х. С. Л., който се намирал на входа на ресторант „С. к.” и лично възприел нападението. След инцидента черното куче с внушителни размери се позиционирало на тротоара срещу ресторант „С. к.”, пред застрахователен офис „М.”. Сочи, че непосредствено след нападението успял да се обади на ЕЕН *** в 15.26 часа и да уведоми, че е пострадал след ухапване от безстопанствено куче, като заявил, че ще изчака пристигането на полицейски патрул. След разговор с отзовалите се полицейски служители, със силни болки и кръвотечение от десния си долен крайник, успял да се придвижи до спешното отделение на МБАЛ „д-р А. Д.” АД, където му била оказана медицинска помощ, спешните медици обработили раните му и му направили стерилни превръзки, както и инжекция ТАП, а на 09.11.2023 год. бил освидетелстван и от съдебния лекар д-р Н. М., който в издаденото от него съдебномедицинско удостоверение №***/09.11.2023 год. констатирал, че са му били причинени разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на дясната подбедрица, на границата на средна-долна трета с размери 7/5 см. В централната й част се установява косо разположена 1 цепковидна рана с неправилни ръбове, розово- червено дъно и дължина 2.00 см., както и поради силните му болки и затрудненото му придвижване, посетил и личния си лекар д-р Л.

К.. След извършения преглед, било констатирано, че ищецът е временно неработоспособен, поради което му е бил издаден болничен лист, като му бил предписан 14-дневен домашен амбулаторен режим за времето от 09.11.2023 год. до 22.11.2023 год. Излага съображения, че от преживения стрес изпаднал и в шок, получил и получава и до днес психически и нервни кризи, което наложило да потърси специализирана психиатрична помощ и на 10.11.2023 год. посетил и бил прегледан от д-р Д. П., която установила, че след ухапването от куче, ищецът се чувства страхово- напрегнат, тревожен и напрегнат, страхува се да излиза на улицата, непрекъснато се оглежда, нарушен му е съня, не се храни, повишава стойностите на кръвното налягане и му било предписано лечение със „З.”, и „Р.” 30 мг., но предвид на всичко той все още не можел да се отърси от кошмара и се наложило отново да посети кабинета на д-р Д. П. на 27.11.2023 год., която констатирала, че въпреки приема на изписаните от предходния преглед медикаменти, оплакванията му продължавали. Той все още не можел да се концентрира и пълноценно да изпълнява задълженията си, тъй като непрекъснато интерпретирал психотравмата. Поради това д-р П. му предписала терапия с още едно допълнително лекарство Ф. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 8 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му на 08.11.2023 год. от ухапване от безстопанствено куче на територията на Общ. К. неимуществени вреди и сумата от размер на 94.20 лева с ДДС, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в закупуване на лекарствени средства и медицински консумативи, а именно : таблетки “А.”, “В.”, „З.” табл.;

„Р.” табл.; „С. Д.”; „И. у.”, „С. к. м. с.”, и др., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането 08.11.2023 год. до окончателното им изплащане, както и да му заплати направените по делото разноски. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адв. М. поддържа исковата молба.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск при възражения, относими към предмета на делото, че уврежданията, за които в исковата молба са изложени оплаквания, не са причинени от безстопанствени кучета, както и наличието на причинно-следствена връзка. Счита, че ответникът Общ. К. не носи отговорност за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, тъй като сам ответникът е положил дължима грижа по отношение на предотвратяване на инциденти с безстопанствени кучета, за което излага конкретни твърдения и съображения по отношение на приют за кучета и сключен договор в тази връзка за намаляване на популацията на бездомни кучета, и съответните свързани с това дейности, като счита и че по своя характер претендираните неимуществени вреди не са установени от представените от ищеца доказателства, претендира за отхвърляне на иска, а в случай, че същият е основателен, прави възражение за неговата прекомерност.

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът , за да се произнесе , съобрази следното:

2

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД.

/Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/. За да е основателна претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване.

/Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.

В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от виновното бездействие на Общ. - К. да упражни задълженията си по осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, които са ухапали ищеца.

В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ. Указано е и задължение за общината. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е пострадал ищецът, е налице задължение на общината да осъществява надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствено куче 3 към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Х. Л. и А. М., както и от неоспорените и приети писмени доказателства се установи верността на описаното в обстоятелствената част на исковата молба , а именно, че на 08.11.2023 год. около 15.1015.15 часа в гр.К. преминавал покрай ресторант „С. к.”, находящ се на ул.”Г. Б." № *, след като паркирал собственото си МПС, на кръстовището, образувано от ул.Т.Б." и ул.”Н. в.”.

Вървейки към офиса на „***” АД, внезапно бил нападнат от голяма черно безстопанствено куче без ушна марка, което го захапало в задната повърхност на дясната подбедрица, при което ищецът се развикал и започнал да се предпазва, като в този момент към него се насочил и Х. С. Л., който се намирал на входа на ресторант „С. к.” и лично възприел нападението. След инцидента черното куче с внушителни размери се позиционирало на тротоара срещу ресторант „С. к.”, пред застрахователен офис „М.”. Успял да се обади на ЕЕН *** в 15.26 часа и да уведоми, че е пострадал след ухапване от безстопанствено куче, като заявил, че ще изчака пристигането на полицейски патрул. След разговор с отзовалите се полицейски служители, със силни болки и кръвотечение от десния си долен крайник, успял да се придвижи до спешното отделение на МБАЛ „д-р А. Д.” АД, където му била оказана медицинска помощ, спешните медици обработили раните му и му направили стерилни превръзки, както и инжекция ТАП, а на 09.11.2023 год. бил освидетелстван и от съдебния лекар д-р Н. М., който в издаденото от него съдебномедицинско удостоверение №***/09.11.2023 год. констатирал, че са му били причинени разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на дясната подбедрица, на границата на средна-долна трета с размери 7/5 см.

В централната й част се установява косо разположена цепковидна рана с неправилни ръбове, розово- червено дъно и дължина 2.00 см.. Същите констатации се установяват от приетата СМЕ и разпита на вещото лице в о.с.з.. Установи се, че оздравителния период продължил три месеца, получил започнал да сънува кошмари, бил блед , страхувал се да излиза, престанал да ходи на лов. От заключението на вещото лице по назначената съдебнопсихиатрична експертиза се установи , че вследствие ухапването в ищеца се развил посттравматичен стрес, изразяващ се в повишена тревожност, подтиснато настроение, страхови изживявявания, нарушен сън, вегетативни симптоми – сърцебиене, завишаване стойността на кръвното налягане, което състояние наложило провеждане на атидепресивно лечение в продължение на около три месеца. Във връзка с преживяването и понастоящем при ищеца била налице тревожна, фобийна и поведенческа симптоматика в рамките на Специфична фобия/т.н. Страхова невроза/. Това състояние било временно и неопасно за живота, на този етап показвал подобрение и не се налагало медикаментозно лечение.

От показанията на свидетелите се установи, че кучето, нападнало и ухапало ищеца е 4 безстопанствено, познато в района и не е установен негов стопанин. От друга страна самото твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт, поради което съгласно правилото за разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК, ответника следваше да установи кой е собственика или под надзора конкретно на кое лице се намира животното. Такива доказателства Общ. К. не представи по делото. Фактът, че ищеца е била нападнат от куче на улицата, и за което е безспорно установено, че не е имало човек, който да показва признаци, че е собственик на кучето, води до извода, че кучето е безстопанствено. По отношение на тези животни общината носи отговорност, възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори чрез общинското предприятие „ОЧБ“ЕООД , като изпълнителен орган на общината. Касае се до фактически действия, възложени на общината със закон. Налице е доказано бездействие на посочените органи и длъжностни лица на Общ. К. във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места. Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за спазване както на изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата, откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява от общината независимо от това от кого се стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на улицата кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на територията на общината. В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Общ. К..