Решение № 37 от 13.05.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Б.С., 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомир Ив. Вельовски при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова като разгледа докладваното от Тихомир Ив. Вельовски Административно наказателно дело № 20241410200050 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

“ФРЕСПО ВЕНДИНГ” ЕООД, с ЕИК 203331737, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Иван Сусанин“ № 44, вх.Б, ет.4, ап.14, представлявано от Б. В. С., е обжалвало НП № 735144-F704865/03.11.2023г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - В.Т. в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв., на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.3, ал.10 от Наредба № Н-18/2006 на МФ.

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 – 63 ЗАНН.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП и се иска неговата отмяна. Развиват се и съображения за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител – гл.юрисконсулт Д. М., оспорва жалбата и излага съображения същата да бъде оставена без уважение, а НП като законосъобразно да бъде потвърдено.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните от страните претенции, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59-60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество, тя е 1 неоснователна.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 17.02.2023 год., около 13.54 часа, в гр.Б.С., обл.В., била извършена проверка от служители на ЦУ на НАП - св.Х. К.

Д. и св.Д. Н. Д., на търговски обект – магазин „Т Маркет“, находящ се на ул.“Търнавска“ № 41А, стопанисван от “Максима България” ЕООД, с ЕИК 131324923. По време на проверката в обекта било установено, че на територията на обекта, след входа е разположен автомат на самообслужване, без електрическо захранване, върху който имало поставена табела, че е собственост на дружеството – жалбоподател, с посочени телефонни номера. Съгласно представен документ за собственост – договор за наем с тристранно споразумение, сключено на 11.03.2015г. От проверяващият екип е извършена контролна покупка от автомата за самообслужване, закупуване на временна татуировка на стойност 2.00 лв.

Сумата е била заплатена в брой от една монета от 2.00 лв. При поставяне на монетата в монетника на автомата и завъртане на устройството към същия, автоматът е предоставил временна татуировка, но за извършеното плащане не е била издадена фискална касова бележка от фискално устройство, поради липса на такова в обекта.

Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка от същата дата. Протоколът е подписан от проверяващите и представляващ дружеството. В същия протокол е посочено изрично, че представител следва да се яви за съставяне на АУАН.

При неявяване на лицето АУАН ще бъде съставен на осн. Чл.40, ал.2 от ЗАНН. Изпратена е и покана до дружеството за явяване на представител на дружеството за съставяне на АУАН.

При неявяване на лицето АУАН ще бъде съставен на осн. Чл.40, ал.2 от ЗАНН, връчена на представителя на 04.04.2023г.

На 08.05.2023г. бил съставен АУАН № F704865 срещу процесното дружество за констатираното по-горе нарушение - за нарушение по чл.3, ал.10 от Наредба № Н-18/2006 на МФ, в отсъствие на представител на дружеството, тъй като такъв не се явил на посочената дата в протокола за извършената проверка. Актът бил съставен от св. Х. К. Д. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, в присъствието на Д. Н. Д. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта. АУАН бил връчен на представител; подписан без възражения. Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства – заверени преписи от АУАН № F704865/08.05.2023г., НП № 735144F704865/03.11.2023г., разписка за връчване на наказателно постановление, Протокол за извършена проверка, Заповеди на Изпълнителен директор на НАП, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите Х. К. Д. – актосъставител, Д. Н. Д. – извършил проверката съвместно с актосъставителя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Настоящият състав констатира, че при издаването на наказателното постановление не 2 са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователни направените възражения в жалбата, че актът е съставен в отсъствие на представител на наказаното дружество, като такъв не е търсен и не е получавал покана за съставяне на АУАН. Видно от представената покана, е отправена такава покана като изрично се сочи, че, следва да се яви на посочената дата в офис представител на проверяваното дружество или упълномощено лице за съставяне на АУАН. При неявяване на лицето АУАН ще бъде съставен на осн. Чл.40, ал.2 от ЗАНН. В случая представляващ дружеството лично е присъствал при извършената проверка, подписан е лично този протокол и е получил препис от същия.

В наказателното постановление, както и в АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Посочени са и дата, и място на извършеното административно нарушение, поради което и това направено от жалбоподателя възражение е неоснователно.

Изрично се сочи датата на извършената проверка, която е и дата на извършеното нарушение, и мястото на проверявания обект в гр.Б.С.. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

Съдът приема, че като не е изпълнил задължението си да извършва продажби на услуги с развлекателен характер или стоки чрез автомат на самообслужване, без електрическо захранване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което не се вгражда в автомата на самообслужване, търговецъте осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.3, ал.10 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.10 Лице, което извършва продажби на услуги с развлекателен характер или стоки чрез автомат на самообслужване, без електрическо захранване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което не се вгражда в автомата на самообслужване.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки извършеното от жалбоподателя, като административно нарушение по чл.3, ал.10 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год..

Административно-наказващият орган правилно е приложил санкцията по чл.185, ал.2 от ЗДДС, към която препраща разпоредбата на ал.2 от същия член, в случай, че нарушението не води до неотразяване на приходите, доколкото посоченото условие е налице в настоящия случай. Съгласно чл.185 ал.1 „На лице, което не издаде документ по чл.118 ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв., а съгласно ал.2 „Извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или 3 имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1”. В случая санкцията е наложена на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС. Наложената имуществена санкция е в минималния размер, предвиден от законодателя.

Правилно административно-наказващият орган не е приложил чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не е маловажно. Обстоятелството, че извършеното нарушение не води до неотразяване на приходи не води до притовоположния извод, тъй като това нарушение е формално. Фактът, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи е намерил своето основание посредством приложението на санкционната норма на чл. 185, ал.

2, изр. 2 от ЗДДС във вр. с ал. 1 на с. чл. 185 от ЗДДС. Законодателят е отчел характера и спецификата на тези нарушения, които не водят до неотразяване на приходи, с включването на разпоредбата на изречение второ на чл.185, ал.2 на ЗДДС, с което е определил и степента на обществена опасност на нарушение от такъв вид, като е предвидил занижени размери на санкциите. За да е маловажен един случай, същият следва да се отграничава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, каквото процесното нарушение не е. Без наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства същото не представлява такова с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за административна санкция при реализирането им.

Преценката за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и съобразно ТР на ВКС No1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни нарушения от тези обхванати от чл.6 на ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите. Което би обезсмислило така заложеното задължение и правило, скрепено нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение съответно наказвано.

Предвид горните съображения, настоящата инстанция счита, че АНО е издал едно правилно и законосъобразно НП, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и тъй като процесуалният представител на ответната страна – гл.юрисконсулт Д. М., е направил изрично искане да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва жалбоподателят да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 735144-F704865/03.11.2023г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - В.Т. в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на “ФРЕСПО ВЕНДИНГ” ЕООД, с ЕИК 203331737, със седалище и адрес на 4 управление гр.С., ул.“Иван Сусанин“ № 44, вх.Б, ет.4, ап.14, представлявано от Б. В. С., е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, за нарушение на чл.3, ал.10 от Наредба № Н-18/2006 на МФ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА “ФРЕСПО ВЕНДИНГ” ЕООД, с ЕИК 203331737, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Иван Сусанин“ № 44, вх.Б,, ет.4, ап.14, представлявано от Б. В. С., да заплати на Отдел „Оперативни дейности“ - В.Т. в Централно управление на Национална агенция за приходите направени от него деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС по реда на АПК в 14 дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________

5