Определение № 153 от 02.05.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Търговско дело 11/2024
- Вид
- Определение № 153
- Подписан
- 02.05.2024
- Състав
- Борислав Александров Илиев
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 153 гр. Пазарджик, 02.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Борислав Ал. Илиев като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20245200900011 по описа за 2024 година
Производството е по глава ХХХІІ от ГПК „Производства по търговските спорове“.
Предявени са субективно съединени искове от „Фонд за енергетика и енергийни икономии - ФЕИИ“ АДСИЦ, ЕИК 175050274, срещу „Многопрофилна болница за активно лечение Пазарджик“ АД, ЕИК 130072241 („МБАЛ-Пазарджик“ АД), с правно осн. чл. 79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД.
С исковата молба е направено искане за приемане на представените писмени доказателства, както и назначаване на Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която да даде отговор какъв е точният размер на задълженията на „МБАЛ-Пазарджик“ АД към ищцовото дружество съгласно договор за цесия от 26.04.2012г. за неплатени 3 месечни вноски от цената по договора по чл.11,ал.1 в р-р на 22 416,87лв. всяка една с падежи всяко десето число на месеца за който се отнасят за периода от 10.12.2018г. до 10.02.2019г. включително и последна изравнителна месечна вноска в р-р на 22 416,20лв. с падеж 10.03.2019г. и извършено ли е плащане на посочените вноски. какъв е точният размер на задълженията на „МБАЛ-Пазарджик“ АД към ищцовото дружество съгласно договор за цесия от 26.04.2012г. за неплатени 3 месечни вноски от цената по договора по чл.11,ал.1 в р-р на 22 830,24лв. всяка една с падежи всяко десето число на месеца за който се отнасят за периода от 10.12.2018г. до 10.02.2019г. включително и последна изравнителна месечна вноска в р-р на 22 830,24лв. с падеж 10.03.2019г. и извършено ли е плащане на посочените вноски В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът, чрез адв. М. от АК – Пазарджик, е депозирал отговор.Изразява становище по допустимостта на исковете и по тяхната основателност. Оспорва исковете, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Направил е искане за приемане на представени писмени доказателства, за назначаване на СТЕ от вещо лице – лицензиран консултант по енергийна ефективност с поставени въпроси, и за допускане на един свидетел при довеждане относно ръчния режим на оттопление.
Постъпила е допълнителна искова молба, в която се поддържа изложеното в исковата молба, и се оспорват всички възражения на ответника. като се прави и искане по реда на чл. 119 от ГПК за привличане на „Енемона“ АД /цедент/ като трето лице – помагач. Възразява по 1 направеното искане за назначаване на СТЕ ,тъй като по отношение на въпросите касаещи методиката-заявяват ,че същата е неразделна част от сключения договор за обществена поръчка ,и тя не може да бъде подменяна , а относно въпроса за сравняване на докладите за енергийна ефективност изготвени от „Енемона“АД и „Енергийна ефективност“ООД то докладите на „Енемона“АД , те са приети без забележки от възложителя на договора .Възразява по направеното искане за разпит на свидетел тъй като не е аргументирал с какво този свидетел ще допринесе за изясняване на настоящия спор.Поставя допълнителни задачми към поисканата ССчЕ.Прави искане за допускане на специализирана СТИЕ с поставени въпроси.Прави се доказателствено искане за снабдяване със съдебно удостоверение, по силата на което ищецът да се снабди от Агенция устойчиво енергийно развитие за снабдяване на документи и информация посочаени в доп.молба.Прави искане за издаване на съдебно удостоверение ,което да им послужи пред НИМХ за установяване дали е издаден сертификат за енергийна ефективност за сградите на ответното дружество Основен болничен корпус и Сградата на Първо и Второ Вътрешно отделение след приключване на изпълнението на етап 1 от договора от 13.06.2011г., 01.12.2011г. удостоверено с приемо-предавателен протокол от тази дата,както и всички представени от „МБАЛ Пазарджик“ документи на АУЕР,послужили за издаването на удостоверение от АУЕР от 10.07.2017г.
В срок е постъпил и допълнителен отговор на исковата молба от ответника, в който заявява, че поддържа изложеното в отговора. ,като подържа становище за недопустимост на предявените искове предвид твърдяната нищожност на основния договор за инженеринг от 13.06.2011 г. Ответникът оспорва верността на констатациите в т. 1 от представените от ищеца Актове Обр. № 15/14.10.2011 г. за издадени актове за закрити работи, както и в частта, че са извършени необходимите проби и изпитания.Изразява становище по направените доказателствени скания и направените нови доказателствени такива.Сочи доказателства и прави доказателствени искания.Моли допълване на задачата на СТЕ с въпросите поставени в т.2 от раздел 5 , и т.1 и 2 и т.2 и 5 от Раздел 6 на настоящия допълнителен отговор.
По допустимостта на претенциите:
Макар в настоящото производство легитимацията на страните д а съответства на твърденията за наличие на непогасено вземане по договор за цесия и да е с езиран компетентен съд – чл. 104, т. 4 от ГПК съдът намира за неоснователно становището на ищеца за допустимост на исковете съгласно обстоятелствата, изложени в допълнителната искова молба, по следните съображения
Служебно известно на съда е обстоятелството,че с влязло в законна сила Решение №64/19.06.2017 год. , постановено по т.д. № 139/2016 год. по описа на ОС Пазарджик , потвърдено с Решение №208/06.07.2018 год. по в.т.д. №487/2017 год. по описа на АС Пловдив , не допуснато до касационното обжалване с Определение №224/07.05.2019 год. по описа на ВКС , ТК , Първо отделение по същество е отречено правото на ищеца „ФЕЕИ АДСИЦ гр.София ,който е ищец и в настоящото съдебно производство , „МБАЛ Пазарджик“АД гр.Пазарджик да бъде осъден да му заплати претендираните парични суми на заявеното правно основание , което се сочи като правно основание , въз основа на което се основават паричните претенции и в настоящото съдебно производство.
Действително частичните искове , по които е произнесено отхвърлителното Решение №64/19.06.2017 год. , постановено по т.д. № 139/2016 год. по описа на ОС Пазарджик, касаят времеви период , различен от този в настоящия процес , но това в никаква степен не променя 2 обхвата на СПН , с която са обвързани страните в процеса относно установяването , че правото на ищеца никога не е съществувало поради нищожността на договорите /основен и цесионни/ , въз основа на които същото се претендира предвид на идентичността им като предмет на съдебното произнасяне в предходното и в настоящото съдебно производство.
В този смисъл е налице задължителната съдебна практика , обективирана в т.9 от ТР № 4 / 18.06.2014 год. , цитирана и в т.2 от ТР №3/22.04.2019 год. по т.д.№3/2016 год. на ОСГТК , предвиждаща,че Обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене., а субективните предели - страните по материалното правоотношение, както и лицата, които, макар и да не са страни, са обвързани от установеното положение. Субективното материално право не може да бъде установено извън правопораждащите го факти, извън основанието му. Страните по материалното правоотношение са необходимата част от обективните и субективни предели на СПН.
Материалното правоотношение се индивидуализира от целия фактически състав, независимо от това кои факти са се осъществили и кои - не. Силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на правото в пълния му обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на ответника, че то е по-малко, както и последващите твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи на друго основание, съответно друго материално правоотношение. Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или отречено от съда спорно право - не само до неговия размер, но и до основанието и правната му квалификация.
В настоящия казус е налице съдебно установяване между страните с посочетното по-горе влязло в сила съд.решение за това , че правото на ищеца да получи заплащане на процес ните суми от ответника никога не е съществувало, тъй като се претендира въз основа на договори , за които съдът е приел вече , че са нищожни поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет Съобразявайки така посочената задължителна съдебна практика и на основание чл.297 от ГПК във връзка с чл.298 от ГПК настоящия състав не приема твърдението на ищеца, че цитираната по-горе СПН се простира само за вноските за периода 10.01.2014 год.-10.07.2016 год..Напротив , след като между страните вече е решен спора за дължимост на парични суми поради нищожност на правните основания ,въз основа на които същите се претендират, този спор вече не може да бъде пререшаван , което прави предявените искове в настоящия процес недопустими , тъй като настоящото дело се явява повторно заведено по този въпрос и подлежи на служебно прекратяване на основание чл.299, ал.2 от ГПК , което съдът е длъжен да стори .
Водим от горното Пазарджишкият Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по т.д.№11/2024г. по описа на ПОС по предявена искова молба вх.№794/24.01.2024г. на „Фонд за енергетика и енергийни икономии - ФЕИИ“ АДСИЦ, ЕИК 175050274, срещу „Многопрофилна болница за активно лечение - Пазарджик“ АД, ЕИК 130072241 3
(„МБАЛ-Пазарджик“ АД), с правно осн. чл. 79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщавнането му пред АС Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4