Решение № 445 от 10.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. ..., 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110112983 по описа за 2022 година

Предявени са при условията на обективно и субективно съединение осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 59911/28.03.2022 г., от ... против Н. Ц. Й., Р. Л. Й. и Б. Л. Й. с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца, в условията на разделна отговорност, следните суми: сумата в размер на 1021,35 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес ..., аб. № ..., за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 11.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 189,40 лева за периода от 15.09.2019 г. до 01.02.2022 г., сумата от 23,54 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 11.03.2022 г. до изплащане на вземането, за периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г., мораторна лихва в размер на 5,07 лева за периода от 03.03.2019 г. до 01.02.2022 г. Вземанията се претендират от ответниците при условията на разделна отговорност, както следва:

1. от Н. Ц. Й. 4/6 части

2. от Р. Л. Й. 1/6 част

3. от Б. Л. Й. 1/6 част

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се гр. ..., ул. "...", ..., ет. 3, ап.

6, с аб. №..., като купувачите не престирали насрещно – не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

1

В срока по чл. 131 ГПК от ответника Н. Ц. Й. – лично и като пълномощник на ответниците Р. Л. Й. и Б. Л. Й. е постъпил писмен отговор, с който предявените искови претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва се твърдяното количество топлинна енергия да е доставяне до процесния недвижим имот, тъй като радиаторите били разкачени и изхвърлени, а тръбите - затапени. Ответницата Н. Й. твърди, че с молба до ищеца поискала да бъде освободена от неговите услуги за доставяне на топлинна енергия, но й било отказано. Излага, че ищцовото дружество едностранно и неоснователно е начислило претендираните от него суми, възползвайки се от положението, че вертикалната сградна инсталация (щранг) не може да бъде проследена по отношение на реалната консумация на топлинната енергия. Сочи, че ищцовото дружество в качеството на монополист нарушавало обвързващата го Директива № 2011/1989 г. на ЕО и Съвета от 2014 г., уреждаща, че никой не трябва да заплаща непоискана услуга, какъвто бил настоящият случай. Заявява, че не желае да й бъде доставяна топлинна енергия от ищцовото дружество.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – ..., конституирано по делото с определение от 18.10.2022 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградатаетажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ "битов клиент" на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В настоящото съдебно производство с окончателния доклад по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Съдът не може да се произнася по липсващи в отговора на исковата молба възражения по факти, за установяването на които не е дал указания по смисъла на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Поради изложеното съдът намира за установено по делото, че в рамките на заявения от ищеца период правото на съобственост върху процесния недвижим имот е притежавано от ответниците при твърдените от ищеца квоти в съсобствеността. Оттук следва, че ответниците имат качество на битов клиент на топлинна енергия.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово 2 топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни ответниците да са упражнили правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "... ..." ЕАД и Н. Ц. Й., Р. Л. Й. и Б. Л. Й., възникнало по силата на индивидуалния договор за покупкопродажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "... ..." ЕАД на клиенти в град ....

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. В имота през процесния период радиаторите са били затапени, поради което в рамките на процесния период няма начислени суми за отопление. ТЕ отдадена от сградна инсталация била изчислена на база пълна отопляема кубатура – 263 куб. м . Начислени са суми за БГВ въз основа на отчети, които носят подпис за потребителя. Топломерите монтирани в абонатната станция през процесния период са преминали метрологична проверка през 2 годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Относно сградната инсталация, следва да се посочи, че съгласно нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда в режим на етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Сградната инсталация е обща част по своето предназначение съгласно изричната норма на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, изградена по предварителен проект, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ, която в случая не е налице. Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този извод се 3 обосновава с факта, че от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти на потребителите преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна. В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С -708/17 и С-725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики.

Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Съдът кредитира изцяло СТЕ. Същата не е оспорена, не противоречи на останалите доказателства по делото. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от страната докато трае изслушването на експерта, т. е. в заседанието за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС/. В съдебно заседание на 01.11.2021 г. не е оспорена СТЕ при приемането й.