Решение № 141 от 23.10.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Кърджали, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № *0235100500270 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана чрез процесуален представител от „Г.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. „Г.“ № *, в качеството на длъжник по изп. д. № *02381204001083 по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № * на КЧСИ . Същата е насочена против действие на съдебния изпълнител, обективирано в Констативен протокол с изх. № 61067/07.09.2023 г., с който е оставено без уважение възражение на длъжника вх. № 35133/21.08.2023 г. с правно основание чл.78, ал. 5 от ГПК за намаляване на претендираното в размер 3 300 лева адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, както и начислените такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 6 256.32 лева.

Длъжникът счита, че незаконосъобразно, неправилно и необосновано ЧСИ е възложил в тежест на длъжника разноски в размер на 3 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на взискателя Б. Р. Б. по изпълнително дело № *0238120401083, поради факта, че по изпълнителното дело липсвали доказателства да било платено в посочения размер от взискателя на адвоката.

При условията на евентуалност размерът на адвокатското възнаграждение се обжалва като прекомерен и несъобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, както и с извършените изпълнителни действия за събиране на претендираната сума, които от страна на взискателя се състояли единствено в изготвяне на молба за 1 образуване на изпълнителното дело. Излага съображения, че процесуалният представител на взискателя не е извършвал действия в изпълнителното производство, които да обусловят заплащането на разноски по чл. 10, т. 2 от Наредбата, поради което съдебният изпълнител е следвало да определи размера на адвокатското възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно – 200 лева. Хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата била приложима, когато наред с действията по подготовка и завеждане на изпълнителното дело, адвокатът е овластен да осъществи и процесуалното представителство и защитата на страната по изпълнителното дело в рамките на цялото производство. В случая сумата, за която бил издаден изпълнителния лист, била платена в срока за доброволно изпълнение, не били извършени от процесуалния представител на взискателя действия по водене на изпълнителното дело, поради което жалбоподателят следвало да бъде освободен от заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата. Моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител да намали адвокатския хонорар на взискателя, като намали претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до 200 лева.

Според длъжника начислените пропорционални такси били неправилно определени от ЧСИ. Сочи, че в размера на паричното вземане не следва да се включват такси и разноски по изпълнителното дело, а само вземането което е предмет на изпълнителния лист.

Поради изложеното моли също така, ако размерът на адвокатското възнаграждение бъде редуциран, да се измени и размера на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира заплащане на разноски.

Жалбодателят претендира и присъждане на направените в това производство разноски под формата на платена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК от взискателят не са постъпили писмени възражения срещу жалбата.

Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № *02381204001083 по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № * на КЧСИ се установява, че същото е било образувано на 28.07.2023 г. по молба на взискателя Б. Р. Б., действащ чрез своята майка и законен представител Д.К. Р., подадена от представител пълномощие, придружена с изпълнителен лист № 95/19.04.2022 г., издаден по в.т.д. № 758/2021г. на Апелативен съд - П., с длъжник „Г.“ АД, и с предмет събиране на парично вземане от 70 000 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, от настъпилата на 06.11.2016 г. смърт на Р. Б. Р., причинена на главен път П-84, в района на километър 78+600, в землището на гр.Я. от неизвестен водач с неидентифицирано МПС, напуснал местопроизшествието, ведно със 2 законната лихва, считано от 11.12.2019 г. до окончателното й изплащане. С молбата е приложен е договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, видно от които взискателят е упълномощил адв. Я.С. за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело, и му е платил в брой възнаграждение от 3 300 лева.

По молба на взискателя, за удовлетворяване на взимането му е направена справка за имущественото състояние на длъжника, като с изрична молба с вх. № 31950/31.07.2023 г., взискателят е поискал запор на МПС-та и на банкови сметки на длъжника /лист10/.

На 07.08.2023 г. е връчена на длъжника „Г.“ АД, покана за доброволно изпълнение /л.22/, от прочита на която се установява, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 70 000 лв. главница, 26 507.50 лв. лихви, 3 300 лв. допълнителни разноски и 175 лв. - разноски по изпълнителното дело, както и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 6 256.32 лв., както и други суми в размер на 2.60 лв.

На 21.08.2023 г. е постъпило възражение от длъжника /л.32/, с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК, с твърдение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя в размер на 3 300 лева, некореспондиращо с правната и фактическа сложност на делото. Иска се да бъде намален до предвидения в чл.10, т.1 от Наредба №1/2001г. минимален размер от 200.00 лева.

Възражението е насочено и срещу разноските, посочени в ПДИ, като се иска пропорционално да бъде намален и размерът на сумата по т.26 по ТТРЗЧСИ.

На 24.08.2023 г. възражението е било връчено на взискателя, но писмено становище не е постъпило.

Установи се, че длъжникът е заплатил изцяло посочената в поканата за доброволно изпълнение сума.

На 07.09.2023 г. е съставен обжалвания констативен протокол с изх. № 61067/07.09.2023 г., с който възражението на длъжника е оставено без уважение.

На 15.09.2023 г. е депозирана процесната жалба.

В хода на тези констатации, съдът изгради своето становище. В срок и от лице, имащо правен интерес от това, е депозирана жалбата, стояща в основата на настоящото производство, поради което същата се явява допустима. По основателността й настоящият съдебен състав намира следното:

І. По първото оплакване:

Въпросът за разноските, вкл. и тези по изпълнението, е регламентиран от общите правила на ГПК, като разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК е приложима, както в исковото, така и в изпълнителното производство.

Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди 3 по - нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат по правилата на чл. 78 от ГПК, когато страната е доказала заплащането на възнаграждението, т.е. само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване.

Безспорно се установи в производството обстоятелството, че взискателят, действащ чрез своята майка и законен представител, чрез процесуалния си представител, с молба с вх. № 31950/31.07.2023 г., е поискал предприемане на конкретни изпълнителни действия по така образуваното вече изпълнително дело с цел удовлетворяване на паричното му вземане, а именно запор на МПС и на банкови сметки на длъжника. По този начин освен действия по образуване на изпълнителното производство, така е осъществил и процесуално представителство на взискателя, изразяващо се в отправени искания за извършването на изпълнителни действия по събирането на дълга.

Разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело, за образуване на същото, адвокатското възнаграждение да е в размер на 200 лв. Съгласно т.2 на цитираната разпоредба за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело при извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, дължимото възнаграждение се определя с оглед размера на паричното вземане.

В настоящия казус безспорно се установи, че процесуалният представител на взискателя, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в брой в размер на 3 300 лв. за образуване и водене на изпълнителното дело, е депозирал на 28.07.2023 г. молба за образуването му въз основа на приложен изпълнителен лист № 95/19.04.2022 г., издаден по в.т.д. № 758/2021г. на Апелативен съд - П.. Размерът на дълга към датата на съставяне на ПДИ – 31.07.2023 г. възлиза на 106 271.42 лева, формиран както следва: главница в размер на 70 000 лв., лихва в размер на 26 507.50 лева, допълнителни разноски в размер на 3 330лв., разноски по изп.дело в размер на 175лв. и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, с включен ДДС – в размер на 6 256,32лв., както и други суми в размер на 2,60лв.

При този размер на дълга, дължимото адвокатско възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза както следва: по чл. 10, ал. 1, т. 1 – за образуване на изпълнително дело – 200 лв. и по чл. 10, ал. 1, т. 2, вр. чл. 7, ал.

2, т. 4 – за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 4 193 лева, или общо минималното дължимо адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 4 393 лева. При това положение, 4 заплатеното от страна на взискателя адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие в размер 3 3300 лв. е под минималния размер, не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и не подлежи на редуциране.

ІІ. По отношение на жалбата в частта й, касаеща начислените авансови такси:

По отношение на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, настоящият съдебен състав намира, че самият текст на посочената разпоредба определя тази такса като резултатна – размерът й зависи от събраната в производството сума, т. е. дължимостта й е следствие от постигнат резултат от предприето изпълнително действие (реализиран изпълнителен способ). Съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ , таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес и в казуса размерът на таксата е съответен на събраната в производството сума.

По изложените съображения следва да се приеме, че постановеният от ЧСИ отказ да намали размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, обективиран в Констативен протокол с изх. № 61067/07.09.2023г., е законосъобразен, а подадената частна жалба – неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното, Окръжният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната чрез процесуален представител от „Г.“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. „Г.“ № *, в качеството на длъжник по изп. д. № *02381204001083 по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № * на КЧСИ частна жалба , насочена против отказ за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя по делото, обективиран в Констативен протокол с изх. № 61067/07.09.2023 г.