Решение № 1125 от 04.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1125 гр. Варна, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20253100501930 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 31897/08.04.2025г. от М. А. Г., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „С.И.“ № *******, чрез процесуалния си представител адв. К. М., срещу решение № 878 от 12.03.2025г., постановено по гр. дело № 5185/2022г. на РС Варна, ХVIII-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивницата отрицателен установителен иск с правно основание чл. 127, ал. 1 от ГПК, че Т. И. Т., ЕГН **********, от гр. Варна, ул.

„К.“ № ****** не е собственик на 295.5 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на с. Б., общ. А., обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР от 19.04.2021 г., с адрес: с. Б., ул. „Х.С.“ № *** целият с площ от 783 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: ***, квартал *** парцел *** съседи: ***************** В жалбата e изразено становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на съда.

Въззивницата изразява несъгласие с правните изводи на районния съд, че с предприетите действия по изграждане на постройка в спорния имот ответникът, първоначално държател на имота, е променил намерението си, с което е превърнал държането си във владение. Владението е продължило повече от 10 години и ответникът е придобил спорния имот по давност, което е обосновало извод за неоснователност на предявения иск. Неправилността на крайния извод обосновава с неправилна преценка на данните по делото и на събраните по делото доказателства. Съдът е допуснал смесване на намерението на ответника, с което е упражнявал фактическа власт върху имота и върху сградата и не е отчел факта, че строителството на сградата и 1 ползването на имота от ответника, е станало по силата на изричното допускане от страна на бащата на въззивницата. Намира, че намерението за своене у ответника касае само сградата, но не и поземления имот. Освен това счита, че не доказан момента на изграждане на сградата, поради което не липсва основание да се приеме изтекъл в полза на ответника давностен срок.

Отправеното искане е да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да се уважи предявения отрицателен установителен иск за собственост. Претендира и за присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК от М. А. Г. срещу Т. И. Т. за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 295,5 кв.м. ид.ч. /след частично прекратяване поради липса на правен интерес и поради оттегляне на иска/ от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в с. Б., ул. „Х.С. № *** целият с площ от 783 кв. м.

Ищцата твърди, че през 1968г. дядо й В.В.Т. /починал на 09.10.1976г./ е продал на баща й А. В. В. /починал на 23.08.1988г./ къща и дворно място с площ от 1310 кв.м. в с. Г.Б., съставляващо парцел **** в кв. 13 по плана на селото. Сочи, че към датата на придобиване на имота А. В. е бил в граждански брак с В. В.а. През 1975г. същият дарил на ищцата реална част от имота с площ от 750 кв.м., която понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор *****. След смъртта на А. В. останалата част от имота преминала в собственост на неговите наследници, които наред с ищцата включват преживялата му съпруга и другата му дъщеря. Излага, че ответникът се легитимира като собственик на дворно място с площ от 750 кв. м., представляващо УПИ ****, кв. 33 по плана на с. Горен близнак, въз основа на договор за дарение, сключен през 1979г. Уточнява, че посоченият имот по действащата КККР съставлява поземлен имот с идентификатор ****** с площ от 783 кв. м. Поддържа, че по КРП на с. Б., одобрен със заповед № 8105/13.11.1972г. описаните имоти представляват част от имот с пл. № 76.

Сочи се, че парцел **** е с площ от 1020 кв.м., а парцел **** - с площ от 941 кв.м., като и двата парцела попадат в стар парцел **** в кв. 13 по плана от 1972г. Твърди се, че припокриващата се част между стар парцел **** в кв. 13 и парцел **** e 742 кв.м. Оспорва ответникът да е придобил собствеността върху 742 кв.м. ид. части от парцел VI*** Поддържа, че същите не са принадлежали на праводателя му - Г. В.а Ж., която с нотариален акт от 1976г. е призната за собственик по завещание на имота. Оспорва съществуването на завещателно разпореждане в полза на последната, а в условията на евентуалност - неговата валидност. Оспорва авторството на завещанието и поддържа, че са нарушени императивните изисквания на закона, касаещи формата и съдържанието на завещанието. Навежда доводи, че В.Т. се е разпоредил приживе с имота в полза на баща й, поради което дори да съществува завещание, то не е могло да породи действие и следва да се счита отменено на основание чл. 41 ЗН. Отправя искане до съда за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 742 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор ****** по КККР на с. Б., общ. А., 2 обл. Варна.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който развива доводи за неоснователност на иска. Поддържа, че е собственик на УПИ ****, кв. 33 по регулационния план на с. Б. с площ от 941 кв. м., който съгласно одобрената кадастрална карта представлява поземлен имот с идентификатор ******. Твърди, че е придобил собствеността по силата на договор за дарение, обективиран в НА № 60/25.10.1979г., том IX, нот. дело № 3439. Сочи, че от тази дата е установил фактическа власт върху земя с площ от 953 кв. м. с трайно материализирани граници, обхващащи площта на поземлен имот с идентификатор ****** и част от поземлен имот с идентификатор *****, която владее и понастоящем. Твърди, че владеният от него имот по граници почти съвпада с УПИ ****, кв. 33 съгласно регулационния план на селото, одобрен със заповед № 8105/18.11.1972г. Заявява, че негов праводател е майка му Г. В.а Ж., в чиято полза В.В.Т. е завещал имота със саморъчно завещание от 24.07.1975г., обявено на 04.11.1975г. Ответникът оспорва процесният имот да е идентичен с описания в НА № 68, том IX, нот. дело № 2654 от 18.07.1968г., представен с исковата молба. Навежда доводи, че един имот не може да бъде придобит на две правни основания, като сочи, че В.В.Т. през 1966г. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота. В условията на евентуалност поддържа, че е придобил собствеността върху процесния имот въз основа на давностно владение, осъществено в периода от 25.10.1979г. до настоящия момент.

С влязло в сила протоколно определение от 19.04.2024г. производството е прекратено в частта относно ½ ид.ч. от процесните 742/783 ид.ч. поради липсата на правен интерес.

В проведеното на 12.02.2025г. открито съдебно заседание производството е частично прекратено поради оттегляне на иска за разликата над 295.5 кв. м. идеални части до останалия след частичното прекратяване на производството размер на претенцията от 371 кв. м. идеални части от процесния поземлен имот с площ от 783 кв. м.

С обжалваното решение предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С НА № 118, том III, дело № 1177/1966г. на ВнН /л. 95/ В.В.Т. е признат за собственик по давност на къща с дворно място от 1310 кв. м., находящи се в с. Б., кв. 13, парцел ХII-35 по плана на селото, при граници: от три страни улици и Д. В. Т..

В НА № 68, том IX, дело № 2654 от 18.07.1968г. на ВнН /л. 7/ е обективиран договор за продажба, по силата на който В.В.Т. продава на сина си А. В. В. къщата си и дворното си място в с. Г.Б., дворът с площ 1310 кв. м., съставляващ парцел ХII-35 от кв. 13 по плана на селото при граници: от три страни улици и Д. В. Т. за сумата от 1426 лева.

От съдържанието на писмо изх. № 04-73/1/ от 11.01.2024г., съставено от кмета на Община А. /л. 212/ става ясно, че родителите на ищцата - А. В. В. и В.

Б. В.а, са сключили граждански брак на 1951г.

По силата на НА № 50, том I, дело № 140/1974г. на ВнН /л. 96/ В.В.Т. е признат за собственик по наследство и давностно владение на дворно място в с. Г.Б., съставляващо парцел пл. № ***76 в кв. 33 по регулационния план на селото с площ от 750 кв. м., при съседи: път, блок на ДЗС /АПК/, А. В. и В. В..

3

С НА № 59, том X, дело № 4114 от 10.11.1976г. на ВнН /л. 9/, Г. В.а Ж. е призната за собственик по завещание на следния недвижим имот: дворно място, намиращо се в с. Г.Б. от 750 кв. м., образуващо парцел VI, пл. № 76 в кв.

33 по плана на селото при граници: улица, А. В., В. В. и блок на ДЗС /АПК/.

По силата на НА № 60, том IX, дело № 3489 от 25.10.1979г. на ВнН /л.

10/ Г. В.а Ж. дарява на Т. И. Т. дворно място с пространство от 750 кв. м., включени в парцел VI***в кв. 33 по плана на с. Г.Б., при граници: улица, А. В., В. В. и блок на ДЗС /АПК/.

Към отговора на исковата молба е приложено саморъчно завещание от 24.06.1975г., с което В.В.Т. е завещал на дъщеря си Г. В.а Ж. дворно място в с.

Г.Б., представляващо парцел пл. № VI*** кв. 33 по регулационния план на селото, с пространство от 750 кв. м. при съседи: път, блок на ДЗС, А. В. В. и В.В.Т., както и намиращите се в същото дворно място постройки /л. 91/.

Завещанието е обявено на 04.11.1976г. /л. 92-93/. Макар в изготвения от нотариуса препис да е отразено, че се касае за парцел пл. № **** в кв. 33, съдът приема, че предмет на завещанието е именно парцел пл. № VI*** кв. 33, доколкото не се установява по действащите регулационни планове на селото да има имот с посочената от нотариуса индивидуализация, а и същата не е обичайната при формиране номерацията на имотите /съответно с римски и арабски цифри/. В този смисъл посочването на парцел с № **** в кв. 33 вероятно се дължи на погрешен прочит на завещанието, което в тази част действително е трудно четливо.

В първото по делото заседание ищецът, чрез процесуалния си представител е оспорил автентичността на горепосоченото писмено доказателство с твърдението, че завещанието не е написано и подписано от В.В.Т.. Поради горното и предвид изявлението на процесуалния представител на ответника, че ще се ползва от оспорения документ, по реда на чл. 193 ГПК е открито производство за проверка на автентичността на същия. В рамките на същото е допуснато изготвянето на съдебно-почеркова експертиза, заключението по която следва да бъде кредитирано като компетентно изготвено и аргументирано /л. 199-206/. Съгласно същото ръкописният текст и подписът положен в оспорения документ са изпълнени от В.В.Т.. Поради изложеното съдът приема, че оспореният документ следва да бъде ценен като автентичен.

Към писмените доказателства по делото е приобщено удостоверение за наследници на В.В.Т. /л. 12/, съгласно което същият е починал на 09.10.1976г. и негови наследници се явяват тримата му низходящи от първа степен - В. В.

В., Г. В.а И.а и А. В. В..

Видно от приложеното на л. 215 от делото удостоверение за наследници, А. В. В. е починал на 23.08.1988г., като е оставил следните наследници по закон: В. Б. В.а /съпруга/, М. А. Г. и покойната Д. А. М. /дъщери/. Последната, от своя страна, след смъртта си на 30.12.2021г. е оставила като наследници двамата си синове - Г.М.М. и А. М.М.. В. Б. В.а е починала в хода на производството /на 15.11.2023г./, което се потвърждава от коментираното удостоверение за наследници и от представения препис-извлечение от акт за смърт /л. 211/. Нейни наследници се явяват ищцата М. А. Г. и двамата й внуци - Г.М.М. и А. М.М., съобразно удостоверение за наследници /л. 218/.