Решение № 97 от 18.04.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Ботевград, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20231810101724 по описа за 2023 година

С исковата молба от В. С. П. срещу „*****“ ООД е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. с. чл. 143, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. с чл. 26, ал.

1 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на клауза по Договор за потребителски кредит № 500012889, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 211,44 лв. На 19.12.2018 г. ищцата сключила Договор за потребителски кредит № 500012889 с ответното дружество за сумата от 1000 лв. В договора имало клауза, съгласно която искането за кредит подлежало на бързо разглеждане, поради което се дължала сума в размер на 211,44 лв., или общо 21 % от размера на главницата.

Заплащането на тази допълнителна такса „бързо разглеждане“ било включено в месечните погасителни вноски. Твърди се, че така формулираната клауза по чл. 9, ал. 1 от договора е неравноправна, откъдето следвала и нейната нищожност на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите. Касаело се за плащане на услуги, които не са извършени. Клаузата не била и индивидуално уговорена, а фигурирала единствено в общите условия (ОУ). Съгл. т. 7.3. от ОУ, бързото разглеждане на искането за кредит означавало разглеждане и произнасяне по документите в рамките на 2 часа от подаването им. Поначало запознаването със стандартния набор от документи в такива случаи и преценяването им не изисквало повече от два астрономически часа, поради което неоснователно било разписването на подобна клауза. Излагат се аргументи, че процесната договорна клауза нарушава императивни норми на ЗПК, заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК и на основание чл. 19, ал. 5 1

ЗПК е нищожна. Акцентира се, че клаузата нарушава закона и добрите нрави. В заключение се иска прогласяване на нищожността на договорната клауза по чл. 9, ал. 1, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 211,44 лв.

Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Оспорва иска като неоснователен. Не било налице противоречие с добрите нрави, тъй като неслучайно финансовите институции упражнявали своята дейност под строг контрол и подчинявайки се на установен регулаторен режим.

Изтъква се като аргумент, че страните по договор за кредит разполагат с договорна автономия, произтичаща от чл. 9 ЗЗД. Не отговаряло на истината твърдението, че таксата за бързо разглеждане представлявала скрита възнаградителна лихва. По същество се иска отвхвърляне на иска. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

В откритото съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Ищцата в предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа доводите и исканията си, заявени в исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По силата на сключения Договор за потребителски кредит № мах_500012889 от 19.12.2018 г., подписан и от двете страни, кредиторът предоставя на кредитополучателя сума главница в размер на 1000 лв., като кредитът следва да се погаси на 11 месечни вноски, всяка в размер на 180,00 лв., при годишен процент на разходите (ГПР) 29,95 % и годишен лихвен процент (ГЛП) 26,93 %. В чл. 1, ал. 2 е разписано, че с подписване на договора, кредитополучателят декларира, че е запознат и приема Общите условия (ОУ), неразделна част от договора. В чл. 9, ал. 1 от договора е уговорено следното: „При кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3. от раздел V от Общите условия. Паричната сума за бързото разглеждане н искането за кредит е в размер на 211,44 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.“ При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: наличие на свои договорни правоотношения с ответника с потребителски характер; противоречие на атакуваната клауза с добрите нрави, целящо да заобиколи закона, нарушаване на изискването а добросъвестност от 2 ответника, водещо до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика на услугата и потребителя.

Между страните е възникнало правоотношение по договор за кредит, като правоотношението има потребителски характер по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Атакуваната клауза на чл. 9, ал. 1 от договора нарушава нормата на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. По – конкретно своевременното разглеждане на искането за кредит е част от дейността на кредитора, действие, което има подготвителен и обслужващ основната дейност характер, поради което за същото не следва да се събират такси и комисионни, тъй като се касае за действия по усовяване и управление на кредита. Наред с това, атакуваната клауза на чл. 9, ал. 1 от договора не е индивидуално уговорена ясно и точно, каквото е изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.

Същата само препраща към условията на т. 7.3. от раздел V от Общите условия, но не възпроизвежда текстово и буквално в индивидуалния договор какви са тези условия.

Налице е накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.3-то от ЗЗД, тъй като е нарушен принципът на добросъвестност в гражданските и търговски взаимоотношения, предотвратяващ несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС.

Не на последно място, таксата за бързо разглеждане не е включена в годишния процент на разходите (ГПР), съгл. чл. 19, ал. 1 ЗПК, а е уговорена извън него, като добавка към всека месечна вноска. По този начин на практика се стига до скрита възнаградителна лихва в полза на кредитора (чистата усвоена сума по кредита е 1000 лв., а общата сума за връщане е 1606,04 лв., т. е. лихвите и разходите по кредита надхвърлят 50 % от взетата сума), което също обосновава извод за нищожност на атакуваната клауза на основание чл. 19, ал. 5 във вр. с ал. 4 ЗПК.

С оглед всичко гореизложено клаузата на чл. 9, ал. 1 от процесния договор за кредит, е уговорена във реда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и на икономически по – слабата страна – потребител, поради което на основание чл. 143, ал. 1 от Закон за защита на потребителите се явява неравноправна и предявеният иск следва да бъде уважен.

По разноските

3

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът, съгл. приложения списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства за сторените разходи. На ищеца, предвид диспозитивното начало, следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв. за държавни такси. Наред с това, в полза на пълномощника на ищеца, на основаниче чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и по арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ (без същата да обвързва съда - Решение по дело C-438/22 на СЕС), следва да се присъди адвокатско възнагрждение в размер на 400 лв., с оглед цената на предоставените услуги, вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. с. чл. 143, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, вр. с чл. 22 ЗП, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, от В. С. П. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: *****, срещу „*****“ ООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ******, на клаузата на чл. 9, ал. 1 по Договор за потребителски кредит № мах_500012889 от 19.12.2018 г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 211,44 лв. (двеста и единадесет лева и четиридесет и четири стотинки).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „*****“ ООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ******, да заплати на В. С. П. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, сумата от общо 50 лв. (петдесет лева), представляваща разноски в производството за държавни такси.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата „*****“ ООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ******, да заплати на адв. Д. М. М. от САК, с адрес на кантората: гр. *****, сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща дължимо възнаграждение за оказана безплатна адвокатска услуга.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните!

4

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5