Протокол № 236 от 22.11.2021, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 236 гр. Варна, 18.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева и прокурора Светла Василева Курновска-Младенова (АП-Варна) Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Наказателно дело за възобновяване № 20213000600324 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:35 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор КУРНОВСКА.

СТ. Г. Й. – частен тъжител , редовно призован, явява се лично и с адв.

Елена Стратиева от АК – Варна, редовно упълномощена от днес.

ОСЪДЕНИЯТ ИВ. Д. Ж., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. СТ. В. ИВ. от АК – Варна, редовно упълномощен от днес.

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.

АДВ. И. – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.

АДВ. СТРАТИЕВА – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.

СТ. Й. – Да се даде ход на делото, нямам искания за отводи.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам искането на Гл. прокурор за възобновяване на НЧХД № 4266/2019 г. по описа на Районен съд – Варна и ВНЧХД № 36/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Неправилно наказателното производство се е развило като за дело от 1 частен характер защото с оглед длъжностното качество на извършителя и на пострадалия, и с оглед на съответната правна квалификация по чл. 131, ал.1, т.1 и т.2 от НК наказателното производство е следвало да се развие като такова от общ характер. Посочено е в искането, което е така, че чл.131, ал.1, т.1 и т.2 от НК е изключен от приложното поле на чл. 161, ал.1 от НК.

Съдебните инстанции е следвало да констатират, че инкриминираното деяние сочи на престъпление, отговорността за което не може да се търси и реализира по реда на частното обвинение.

Моля по тези обстоятелства да уважите искането на Гл. прокурор.

АДВ. СТРАТИЕВА – Уважаеми Апелативни съдии, искането на Гл. прокурор за възобновяване на наказателното дело считам, че е неоснователно и моля да го оставите без уважение.

Аргументите ми в тази насока се свеждат до следното. В хода на наказателното производство е установено, че пострадалото лице и извършителят на деянието са упражнявали трудова дейност в отделение към БДЖ „Пътнически превози“. Холдинг БДЖ ЕАД е структура от дружества, чиято основна дейност се извършва чрез дъщерни дружества. Такова дъщерно дружество е и БДЖ „Пътнически превози“. От друга страна С.Й. към инкриминираната дата е изпълнявал длъжността помощник локомотивен машинист, в това няма никакъв спор, нито има спор, че И.Ж. е бил локомотивен машинист-инструктор в БДЖ „Пътнически превози“. Съгласно представената по делото длъжностна характеристика на С.Й. оперативно и функционално той е бил подчинен на И.Ж., но при взаимодействие и получаване на задачи от други лица във въпросния ден, на въпросната дата И.Ж. не е бил на работа, било е почивен ден за него и всъщност Й. е бил подчинен на дежурния депо-майстор. Пак в длъжностната характеристика са описани подробно неговите основни трудови задължения, сред които фигурира дейност почистване, но на точно определени обекти – на локомотив и на инструменти, нищо повече от това не е включено в неговата длъжностна характеристика. Това, както и фактите по делото поставят въпросите дали действително квалификацията на деянието трябва да бъде друга, а не такава, каквато е разгледана от съдилищата, които са постановили съответно влезлите в сила актове. Запознавайки се с практиката на съдилищата открих решения, които макар и постановени в доста отминал период от време считам, че все още са актуални. Така например Решение № 354/12.12.1996 г. по НД № 28/92 г. на Първо НО, на същото наказателно отделение е и Решение № 490/10.10.1997 по НД № 495/1997 г. И в двете решения се приема, че дадено лице може да бъде длъжностно по смисъла на чл.93 от НК, ако чрез заповед бъде включено в организационната структура на предприятието и му се възложи ръководна работа и може да придобие такова качество лице, което се намира само в договорни отношения с дадено предприятие, кооперация или обществена организация. Няма да цитирам Тълкувателното решение, което на всички е познато от 1974 г. и там в същото отново се дава разрешение на въпроса кога един човек е длъжностно лице.

2

По проведеното наказателно дело, чието възобновяване се иска, е установено, че отношенията между С.Й. и И.Ж. не са били добри, между тях е имало взаимна непоносимост. Техният конфликт има личен характер, той няма служебен характер. На въпросната дата, както се установява по делото, че И.Ж. е имал почивен ден и е бил на работното място, а С.Й. е бил на пряко подчинение на депо-майстора, а не на Ж.. Нареждането, което отправя към него Ж. да почисти въпросния канал не е свързано с необходимостта Й. да изпълни основни, съществени задачи и функции свързани с трудовите му задължения. На първо място е следвало да изпълнява в този ден нарежданията на депо-майстора, а на второ място нареждането да почисти въпросния канал е било, както се установи в процеса, съвсем тенденциозно направено, провокативно отправено към него защото този канал, както и свидетелите разпитани в определени детайли не се е почиствал на ръка. Самото нареждане, което е отправено към него представлява вследствие от техните лични отношения, от техните лоши отношения, а не е причина за това, което се е случило.

Предвид на това Ви моля, да не уважавате искането на Гл. прокурор и да не постановявате възобновяване на наказателното производство, като само ще добавя това, че частната тъжба е депозирана в съда след като с прокурорско постановление е спряно производството на основание чл.24, т.6 от НПК и с указание, че лицето може да сезира съда с частна тъжба за това, което се е случило с него.

СТ. Й. – Не виждам смисъл делото да бъде възобновено.

АДВ. И. – Уважаеми Апелативни съдии, вложихме доста енергия за да убедим Гл. прокурор в правотата си. Реално ние възприемаме неговото искане, тъй като то е по наша молба. По делото е налице нашето становище и няма да преповтаряме същото, а по-скоро ще направя няколко маркери относно казаното от колежката.

Единият и другият са длъжностни лица. Моят клиент е с ръководни функции и това е казано още в досъдебното производство забележете. Няма как да не се съглася, че конфликтът е вследствие на възлагана работа – изпълнена, неизпълнена това е вече тяхна организация. И двамата са били на работните си места и са изпълнявали задълженията си. Че е имало влошени отношения между тях това е факт, в кой колектив ги няма и не всеки с всеки се разбира. Това, че Районна прокуратура е написала нещо, че имат право да си защитят правата не означава, че е била права в случая. Наблюдаващият прокурор се е уповавал на вида телесна повреда и може би оттам идва това подвеждане за другата страна. Аз считам, че наблюдаващия прокурор е трябвало да си продължи производството като квалифицира деянието именно както ние сме претендирали и както претендира представителя на прокуратурата днес. Това е престъпление от общ характер и не бива и не е следвало да се разглежда от ВРС в този му вид. Това са нашите аргументи и Ви моля да възобновите производството и да се отпочне един правилен 3 процес, ако реши прокуратурата. Трябвало е съдия-докладчика да прекрати производството и да го върне на прокуратурата, което не е сторено.

ОСЪДЕНИЯТ Й. – Уважаеми Апелативни съдии, искам това, което каза адвоката ми.

СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени писмено.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:50 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4