Решение № 114 от 02.08.2026, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. з. 02.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20265420100043 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Е. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. з. ул. „А.“ № *, чрез адв. В.Р., вписана в АК-С. срещу ,,С.К. АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ПК ****, пл. „О.“ № *.

Ищцата сочи, че между страните са сключени 3 броя Договори за потребителски кредит, предоставени от разстояние, първият от които Договор за потребителски кредит с № 1337448/20.04.2025 г., по силата на който й била предоставена в заем сумата от 200 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 20.84 %. Съгласно чл.1,т. 5 от договора, общата дължима сума от нея като потребител, изчислена към момента на сключване на договора за кредит е 203,18 лв., със срок на погасяване на „първи транш“ 203,18 лв., като в погасителен план към договора е описана една фиксирана месечна вноска. В чл. 17 от договора е предвидено, че в срок до три дни от сключване на договора тя като заемател, трябва да обезпеча задълженията си по него, като: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД в полза на КРЕДИТОРА, което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички нейни задължения, като потребител по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предоставя банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на КРЕДИТОРА - ответник всички нейни задължения по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от 1 датата, на която банката е получила писмено искане от страна на КРЕДИТОРА за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Според посоченото в чл.17,ал.2 - третото лице поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в общите условия и се одобряват от кредитора ответник, което одобрение било единствено по преценка на последния.

Сочи че в чл. 27 от договора е предвидено, че ако не изпълни задължението си по чл. 17 се задължава пред ответника за неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като същата следвало да заплаща периодично заедно е всяка погасителна вноска. Неустойката е начислена в погасителният план, като сума в размер на 37,10 лв.

На 01.05.2025 г., ответникът се свързал с нея и й предложил да сключат нов договор, като натрупаните до момента нейни задължения се погасят чрез новоотпуснатият кредит, съответно, да й бъде изплатена разлика. Така й бил изпратен за потвърждение Договор № 1348570/01.05.2025 г. По сметката си получила сумата от 159,72 лева, като й било обяснено, че с останалата сума е платено задължението й по първият Договор с № 1337448/20.04.2025 г.

На 04.06.2025 г., й бил изпратен трети Договор с № 13 81775, след потвърждаването на който й била изплатена сумата от 125,32 лв. в заем.

Във договорите от 01.05.2025 г. и от 20.04.2025 г. е установено задължението за предоставяне на обезпечение, респ. възложено й е задължение за неустойка при непредоставянето на същата и това е разписано в чл.27. Клаузите и на трите договора са напълно идентични, с изключение на размера на отпуснатия заем.

Твърди, че според Общите условия на С.К., към датата на сключване на трите договора поръчителят следва да отговаря кумулативно на следните условия: да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен трудов договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебно правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит. Също така било предвидено, че поръчителят следва да са отговаря и на следните допълнителни изисквания и да представи следните документи: минимален осигурителен доход 1500 лв., валидно трудово правоотношение при последния работодател минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция, да не е настоящ потребител на кредитора, да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца. По отношение на банковата гаранция - същата е предвидено да е със срок на 2 валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора.

Пълномощникът сочи още, че чл.28 от договорите предвижда, че при неизпълнение на което й да е свое договорно задължение, включително при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки, дължа неустойка в размер на 1% от размера на посочената сума.

В чл.1, ал. 10 от договора е посочено, че се прилага лихвен процент при просрочени плащания - 10%.

Като срок в договора е посочен текст със следното съдържани „Договорът е със срок на действие до датата на пълното погасяване на всички дължими от потребителя суми.“

На следващо място, сочи се, че ГПР в никой от договорите не е описано какво включва.

В погасителните планове на всеки от трите договора, фигурира графа за неустойка, която е предвидена като платима ведно с всяка месечна вноски или е част от погасителната вноска по договора.

Както се сочи по-горе по трите договора ищцата установила следните суми:

По договора № 1337448/20.04.2024 г. - 200 лева;

По договор № 1348570/01.05.2025 г. - 159,70 лева;

По Договор № 1381775/04.06.2025 г. - 125,32 лева, или общо 485,04 лева;

Плащанията, които ищцата е извършила в полза на ответника по описаните договори, са както следва:

На 30.07.2025 г. – 80 лева (40,90 евро);

На 14.08.2025 - 245 лева (125,27 евро);

На 13.09.2025 г. - 100лева ( 51,13 евро);

На 18.10.2025 г. -500 лева ( 255,65 евро);

Или общ е погасила сумата от 925лева (472,94 евро).

Обосновава се твърдение за недействителност на процесните договори, като ГПР е заблуждаващ и не отчита реалното оскъпяване на договора за заем с дължимата неустойка при непредоставяне на гаранция или поръчителство, както и с неустойката по чл.28 от договора, съответно и лихвеният процент при посочени плащания (чл.1, ал.10 от договора). Неустойката по чл.27 е установена единствено в полза на заемодателя и тя е задължително условие за усвояване на заема, поради което съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК това задължение следва да бъде включено в ГПР.

С постъпила Молба-уточнение, вх. № 746/02.03.2026 г., от името на ищцата се сочи, че с първия договор с №1337448/20.04.2025 г. е отпуснат заем в размер на 200 лева (102,26 евро).

С вторият по време договор №1348570/01.05.2025г. й е разрешен заем за сумата от 400 лева (204,52 евро). От тях със сумата 240,28 лева (122,85 евро) е погасено начислено от ответника задължение по първият договор с №1348570/01.05.2025г., а сумата от 159,72 лева (81,66 евро) е преведена(усвоена) по сметката на ищцата.

3

С третия по време Договор №13 81775/04.06.2025 г. е разрешен на ищцата заем за сумата от 700 лева (357,90 евро). С част от тази сума или със сумата от 574,68 лева ( 293,83 евро) е погасено задължението по вторият договор с №1348570/01.05.2025 г., а остатъкът до 700 лева ( 357,90 евро) или сумата от 125,32 лева (64,08 евро) е предоставена на ищцата от заемателя.

Предвид посочените факти, обосновава, че претенцията на ищцата е за осъждане на ответника за сума в размер общо на 224,94 евро (преди 439,96 лева), която се формира от платени без правно основание суми, както следва :

1. 20,59 евро (преди 40,28 лева), представляващи платената горница над чистата сума по кредита от 200 лева (102,26 евро), отпусната по Договор №1337448/20.04.2025 г.за потребителски кредит, предоставен от разстояние, която горница е платена чрез отпуснат кредит от ответника от 01.05.2025 г.;

2. 89,31 евро (преди 174,68 лева), представляваща платената от ищцата (без правно основание) горница над чистата сума по кредита от 400 лева (204,52 евро), отпусната по Договор №1348570/01.05.2025 г. за потребителски кредит, предоставен от разстояние, която горница е платена чрез отпуснат кредит от ответника от 04.06.2025 г. и 3. 115,04 евро (преди 225,00 лева), представляваща платената от ищцата(без правно основание) горница над чистата сума по кредита от 700 лева (357,90 евро) отпусната по Договор №13 81775/04.06.2025г. за потребителски кредит, предоставен от разстояние, която горница е платена чрез извършени плащания по същият договор от заемополучателя, описани в обстоятелствената част на исковата молба.

Предвид горните уточнения, моли след призоваване на страните и установяване нищожността на процесиите договори, съдът да постанови решение, с което да осъди „С.К.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ПК ****, пл. „О.“ № *, представлявано от изпълнителния директор С. Н. Т., да заплати на А. Е. Б., с ЕГН ********** сумата в размер на 224,95 евро (с равностойност в лева 439,96 лева), представляваща, платена без правно основание сума по нищожни договори и нищожни, неравноправни клаузи договори за потребителски кредит предоставени от разстояние с №1337448/20.04.2024 г., №1348570/01.05.2025 г. и №1381775/04.06.2025 г., от които:

20,59 евро (преди 40,28 лева) по Договор №1337448/20.04.2025 г.;

89,31 евро (преди 174,68 лева), по Договор № 1348570/01.05.2025 г. и 115,04 евро (преди 225,00 лева) по Договор №13 81775/04.06.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ,,С.К. АД, чрез пълномощника му адв. Х. М. Г., като оспорва исковата молба като неоснователна и излага аргументи в защита на поддържаната от него теза.

Моли съда да отхвърли е предявените от ищцата А. Е. Б., претенции 4 като неоснователни, претендира разноски.

В осз страните – редовно призовани, не се явяват и не представляват /в първото по делото осз ищцата се представлява от адв. Р.. От тяхно име, чрез пълномощници, се поддържат депозираните книжа.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал.

1, т. 4 ГПК, Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им следните факти: сключването на сочените договори за потребителски кредит от разстояние, при условия, посочени от ищцата по делото – размер на заема, срок за изпълнение, усвояване на заемната сума.

По силата на 3 бр. ДПК на кредитополучателя е предоставена заемна сума в общ размер на главниците от 1300 лева, както и че от нейна страна е извършено плащане в общ размер от 1739.97 лева, което обстоятелство се потвърждава, както от страните,така и от заключението по ССчЕ.

Страните първоначално сключили Договор за потребителски кредит с № 1337448/20.04.2025 г., по силата на който на ищцата била предоставена в заем сумата от 200 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 20.84 %.

На 01.05.2025 г., страните сключили нов договор № 1348570/01.05.2025 г., с който задълженията на ищцата по първия процесен договор с № 1337448/20.04.2025 г. се погасят, а отделно й се предоставят допълнителни заемни следства.

На 04.06.2025 ге сключен третият процесен договор, а именно - Договор с № 13 81775.