Решение № 542 от 03.10.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. Силистра, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жанет Ив. Борова при участието на секретаря Н. Д. Г. в присъствието на прокурора В. М. М. като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20223420100906 по описа за 2022 година

Ищецът Т. Х. Т. с ЕГН **********, гр. С. моли съда да постанови решение, с което да лиши ответницата от правото да упражнява родителски права над детето М. Т. Т. с ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето, както и че с решение № 260460 / 03.09.2020 г. по гр. д.№ 317/2020 г. по описа на СРС е утвърдено споразумение, по силата на което упражняването на родителските права е предоставено на бащата.

Твърди се, че в хода на производството се е установило обстоятелството, че майката на детето е психически нестабилна и състоянието провокирало опасно за детето поведение. Изложени са твърдения относно настъпила промяна в поведението на майката, като проявявала вербална и физическа агресия. Посочени са два отделни случая на осъществена агресия спрямо ищеца, който счита, че без надзор, осъществяван от родителите на майката, на последната не може да се разчита сама да носи отговорност за детето при осъществяване режима на лични отношения между нея и детето. Ищецът счита, че майката не изпълнява назначеното й медикаментозно лечение, като само предполага, че е налице такова. Твърди се, че предвид състоянието на здравето на ответницата, ищецът се страхува да дава детето на майката съобразно определения режим на личен контакт. Навежда и твърдения за възникнал страх у детето от поведението на майка му, което според ищеца, води до риск за здравето и нормалното развитие на детето.

Претендира ответницата да бъда лишена от родителските права, както и да бъде изменен режимът на лични отношения между майката и детето, 1 който да бъде всяка първа събота или неделя от месеца от 10.00 до 12.00 часа в присъствието на бащата и на представител на Отделно „Закрила на детето“ към АСП – С.

Претендира и разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ Н. И. И. с ЕГН **********, гр. С., ул. Т. № е подал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва всички твърдения на ищеца, изложени в исковата молба.

Счита, че е взела грешно решение към момента на постигане на споразумението с ищеца, като е била изключително объркана, подложена на стрес и психически тормоз от страна на ищеца и неговата майка, които й внушавали непригодност да се справя с родителските си задължения и изисквали прилагане на остарели и вредни за детето методи за отглеждането му. Не отрича, че след раждането на детето е изпаднала в депресия, свързана, както с отношението спрямо нея, така и с възникнало тежко заболяване на нейния баща, но категорично оспорва твърденията за наличие на психично или психиатрично заболяване. Твърди, че бащата и бабата по бащина линия на детето съзнателно отчуждават детето като му внушават страх от нея, поради което, според майката, ако не е налице, то поне има риск от родителско отчуждаване на детето. Твърди също, че постоянно търси контакти с детето, но бащата пречи за осъществяването им.

В срока за отговор Н. И. И. с ЕГН **********, гр. С., ул. Т. № е предявила насрещна искова молба, с която претендира от съда да се произнесе с решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето М. Т. Т. с ЕГН **********. Твърди, че от момента на постановяване на съдебното решение, до момента на предявяване на исковата молба в настоящото производство обстоятелствата са се променили и налагат изменение на упражняването на родителските права, което да бъде възложено на майката. Твърденията на ищцата по насрещния иск се покриват с твърденията ѝ, изложени в отговора на исковата молба, като се оспорва наличието на психично заболяване на майката, твърди се наличие на родителско отчуждение, провокирано от бащата и възможност на майката да отглежда детето с помощта на родителите си. Изложени са твърдения за грубо и некоректно поведение от страна на бащата по отношение на майката и нейните близки, както и вреда за психиката на детето, което има нужда от своята майка, по отношение на която се внушава страх и неприязън.

Ищцата моли да бъде определен режим на лични отношения между бащата и детето, както и да бъде осъден ответника да заплаща ежемесечна издръжка за детето в минималния, определен от закона размер.

В отговор на насрещната искова претенция ответникът по нея изразява становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени. Оспорва твърденията на ищцата по насрещния иск за режисирано от него поведение, като твърди, че свидетели на усилията му детето да се среща и общува с майката са както органите на реда, така и 2 органите на социалните служби. Навежда доводи, че поведението на ищцата е ескалирало в агресия през последните няколко месеца и се проявява както към него, така и към детето, у което се е появило чувство на страх именно от това поведение. Сочи, че режима на лични отношения се осъществява редовно от родителите на ищцата и по – рядко от нея самата, като комуникацията с нея е трудно осъществима.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА, чрез своя представител прокурора В. М., заявява, че са налице предпоставките за лишаване на ответницата от родителски права.

АГЕНЦИЯ “СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ “ - Дирекция “СП”- гр. С., чрез процесуалния си представител, изказва становище, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 132 от СК, поради което исковата претенция за лишаване майката от родителски права следва да бъде оставена без уважение.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Детето М. Т.ов Т. е родено на 02. 05. 2019 г./ Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0173 / 03. 05. 2019 г. изд. от Община С./. Майката и бащата на детето са живели съвместно до 20. 03. 2020 г., след което са се разделили, като детето е останало при бащата. С решение № 260460 / 03.09.2020 г. по гр. д.№ 317/2020 г. по описа на СРС е утвърдено споразумение, по силата на което упражняването на родителските права е предоставено на бащата. Искането си за лишаване от родителски права, бащата мотивира с възникнали прояви на агресия от страна на майката спрямо него, което създавало чувство на страх у детето. Акцентира се и на неразрешени психологически проблеми на майката, засягащи възможността адекватно да полага грижи и дори да общува пълноценно с детето.

За изясняване на спора между страните съдът е събрал множество доказателства – изготвен е социален доклад, представени доклад за развитие и заключителен доклад – предложение от Център за обществена подкрепа – гр. С., изискани са доказателства от НЗОК, РЗОК – гр. В. изслушани са свидетелски показания, включително и на служители в ЦОП, назначена е комплексна СППЕ, както и са изслушани двамата родители.

Преценени в съвкупност всички доказателства по делото мотивират съда да приеме, че както основната, така и насрещната искови претенции са неоснователни. След преценка на социалния доклад, докладите на ЦОП и показанията на специалистите, работили по случая, както и от заключението на приетата по делото експертиза, съдът приема за установено, че ответницата не представлява заплаха за живота, здравето и правилното развитие на детето, за да бъде постановено лишаване от родителски права. Не се установи и наличие на психично заболяване, което да бъде преценявано от съда в тази връзка. Експертът психиатър е категоричен в становището си, че към момента на изследването майката не страда от психично заболяване. Тези 3 факти са достатъчни за отхвърляне на исковата претенция на ищеца.

От друга страна - поведението и характеровите особености на майката са пречка за пълноценното общуване с детето. Тя самата е „несигурна, предразположеност към възникване на тревожни реакции, а отстраняването на тази тревога се постига по пътя на формиране на ограничено поведение.

Типични прояви са: чувствителност, страх, тревога, немотивирани опасения, неувереност в себе си и в своята компетентност, ниска самооценка, мания.

Тревожно-мнителната личност е с нисък фрустрационен праг, трудно понася напрежение, лесно и бързо се самокритикува, боязлива е, изпитва трудности в социалната си адаптация, ригидна е (негъвкава). Има повишено внимание към отрицателните сигнали и се фиксира бързо към тях. Стреми се да удържа в центъра на вниманието си несъществени факти, отчитайки и предвиждайки дори малко вероятни възможности. В резултат на това ситуацията никога не може да бъде достатъчно ясна и определена, което още повече усилва постоянната тревожност.“ Майката няма увереност в себе си и собствените си възможности, а неуспехите си приписва на външни фактори и действия или бездействия на други хора, няма способността самостоятелно да взема решения и да поема отговорност за постъпките си. Видно от събраните по делото доказателства майката очаква някой друг да предприеме действия в неин интерес – да предаде детето, да го накара да обръща внимание, да осъществи пълноценно общуване.

За да отхвърли и насрещната искова претенция съдът преценява с най – висока степен на достовереност и тежест заключението на назначената по делото експертиза и категоричните отговори на вещите лица, дадени в съдебно заседание, проведено на 06. 07. 2023 год., относно липсата на СРО, изключителната добронамереност на бащата, с чиито усилия, въпреки състоянието на майката е съхранена връзката майка – дете, при това топла такава, както и становището относно липсата на възможност майката самостоятелно да осъществява срещи с детето.

Вещите лица установяват отлично психо – емоционално състояние на детето, постигнато вследствие усилията и отношението на бащата, който подтиква детето да общува с майка си, независимо от трудностите, необичайната обстановка и условията, при което това се случва. Установена е невъзможност детето да е манипулирано от бащата да се държи по различен начин с майка си при различни ситуации / при присъствие на външни хора и самостоятелни срещи/.

В заключение – по делото не се установи наличието на нито една от предпоставките за уважаване на претенцията за промяна на родителските права. Единствената промяна в обстоятелствата, при които е разрешен въпросът за родителските права е нарастването на възрастта на детето. Не се събраха доказателства за това, че е налице такова изменение на обстоятелствата, което да обоснове извод за основателността на претенциите.

Напротив – ясно е, че бащата упражнява присъдените му родителски права 4 отговорно, с грижа за детето, не препятства, а насърчава връзката с майката.

Въпреки, че не е направено самостоятелно искане за промяна на режима на лични отношения между майката и детето, предвид настъпилата 3 – годишна възраст на детето и необходимостта от допълнителна социална услуга, съдът счита, че следва да се произнесе по този въпрос. Определеният режим на лични отношения с решение № 260460 / 03. 09. 2020 год, постановено по гр.д. № 317 / 2020 год. по описа на СсРС е адекватен на възможностите на двамата родители, защитава интересите на детето и гарантира неговата безопасност. Предвид ниската възраст на детето са постановени едновременно две защитни мерки, като към настоящия момент едната от тях – присъствието на бащата следва да отпадне. Установено е по делото, че макар и да не е в състояние самостоятелно да осъществява срещи с детето, майката следва да общува с него без присъствието на другия родител с цел развитие на връзката майка – дете. По тази причина съдът изменя определения режим на лични отношения само по отношение на защитната мярка – присъствие на бащата, която следва да остане само за летния период.

С оглед изхода на спора и отхвърлянето на двете насрещни искови претенции, разноските за страните следва да останат за всяка от тях така, както са направени.

Мотивиран от гореизложеното, Силистренски районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛН И И НЕДОКАЗАНИ исковете с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК, чл. 151, ал. 3 във вр. с чл. 143 от СК и чл. 134 от СК, предявени от Т. Х. Т. с ЕГН **********, против Н. И. И. с ЕГН:********** за лишаване от родителски права по отношение на детето М. Т. Т., с ЕГН **********.