Решение № 261702 от 09.12.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София,

09.12.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГК, ІV- Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА мл. съдия

СИМОНА УГЛЯРОВА при участието на секретаря Антоанета

Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №15194 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №151165 от 26.06.2019 г., постановено по гр.д.№21881/2017г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 56-ти състав, по предявените от „Р.р.“ ЕООД, ЕИК:

*****, със седалище и адрес на управление:***, установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че П.Т.К., ЕГН: **********, с адрес: гр.

София, ж. к. *****, и „Т.“ ООД, ЕИК:

*****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. *****, представлявано от управителя Д.Л.Б., дължат солидарно на „Р.р.“ ЕООД, ЕИК *****, както следва: сумата от 3121,20лв. - главница, представляваща установен в акт за начет №11-04-17/24.06.2015г. размер на липсата по сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2016 г. до окончателното плащане, сумата от 334,48лв.- лихва за забава за периода от 05.06.2014г. до 24.06.2015г., начислена върху главницата от 3121,20 лв., и сумата от 241,51 лв. - лихва за забава за периода от 25.06.2015 г. до 28.03.2016 г., начислена върху главницата от 3121,20 лв., сумата от 3602,00 лв.

- главница, представляваща установен в акт за начет №11- 04- 17/24.06.2015 г. размер на липсата по сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2016 г. до окончателното плащане, сумата от 349,89 лв.- лихва за забава за периода от 11.07.2014 г. до 24.06.2015 г., начислена върху главницата от 3602,00 лв., и сумата от 278,71 лв. - лихва за забава за периода от 25.06.2015 г. до 28.03.2016 г., начислена върху главницата от 3602,00 лв., сумата от 571,20 лв.

- главница, представляваща установен в акт за начет №11- 04 - 17/24.06.2015 г. размер на липси по сметка 503 „Разплащателна сметка в лева“, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2016г. до окончателното плащане, сумата от 50,37 лв. - лихва за забава за периода от 12.08.2014 г. до 24.06.2015г., начислена върху главницата от 571,20 лв. сумата от 44,19 лв. - лихва за забава за периода от 25.06.2015 г. до 28.03.2016 г„ начислена върху главницата от 571,20 лв., сумата от 1530,00 лв. - главница, представляваща установен в акт за начет №11 - 04 - 17/24.06.2015 г. размер на липси по сметка 501/2 „Каса К.“, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2016 г. до окончателното плащане, сумата от 140,95 лв. - лихва за забава за периода от 29.07.2014г. до 24.06.2015 г., начислена върху главницата от 1530,00 лв., сумата от 118,38 лв. - лихва за забава за периода от 25.06.2015 г. до 28.03.2016 г., начислена върху главницата от 1530,00 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. №18044/16 г. по описа на СРС, 56 състав. Осъден е П.Т.К. и „Т.“ ООД да заплатят на „Р.р.“ ЕООД по равно от сумата от 1507,66 лв., представляваща разноски по делото, както и сумата от 447,66 лв., представляваща разноски в заповедното производство /по ч. гр. д. №18044/16 г. по описа на СРС, 56 състав/.

Постъпила е въззивна жалба от

П.Т.К. -ответник по делото, подадена чрез адв. Н., пълномощник по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените установителни искове, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Посочва, че заключението на съда, че законовата презумпция, установена чрез разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗДФИ не е оборена, след като ответниците не са успели да осъществят пълно обратно доказване не се основава на представените по делото доказателства. В тази връзка свидетелските показания на Т./ с правилното име Т./ не следва да се вземат в предвид с оглед на това, че е участвал в производството на проверката в по-ранен етап и е ангажиран с позицията на ищеца. Също така сочи, че единствено за свидетелката Г.съдът е посочил, че показанията й са обективни и дадени от лице, което не е заинтересовано и, че опровергават представените доказателства и което е необосновано след като свидетелката е твърдяла, че тя не е ходила командировка, но и за останалите и не са достатъчни да опровергаят цялата поредица от писмени доказателства и свидетелските показания на К.и К..

Посочва, че след като К.и К.са разпитани около пет години след въпросните командировки е нелогично да се очаква от тях да си спомнят с подробности всичко около служебните пътувания в Гърция за процесния период, след като има и отчети, съставени от тях, поради което неправилно е прието, че не е удостоверено дали командированите лица реално са се настанили в резервираните хотели и в какъвто смисъл са техните показания. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. Н. пъддържа въззивната жалба по съображенията изложени във въззивната жалба.

Постъпила е въззивна жалба от „Т.“ ООД -ответник по делото, подадена чрез адв. Ч., пълномощник по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените установителни искове, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че от страна на дружеството не са били предоставени действително хотелиерски услуги на ищеца по четири фактури, както и да са превеждани към гръцки туроператори парични средства за тях за което са представени преводни нареждания с десет банкови бордера за авансово преведени суми, както и потвърдения с писма от гръцкия туроператор и от хотел за настаняване в хотели за процесния период. В тази връзка са и свидетелските показания по делото, които не са преценени в съвкупност. Сочи, че необосновани са изводите на съда, че показанията на свидетелката Г.опровергават представените по делото частни писмени доказателства след като тя не е служител на ищеца и говори за себе си, а не за други хора. Също така посочва, че процесните фактури са били обект на данъчна ревизия при ответното дружество и са издадени ревизионен акт от 18.05.2018год. и ревизионен доклад от 10.04.2018год., от които смята, че следва да бъде потвърдена реалността на извършените услуги по спорните фактури. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. Ч. поддържа въззивната жалба, претендира за присъждане на разноски, вкючително направените пред въззивния съд, за което представя списък на разноските за заплатена държавна такса по въззивната жалба и прави възражение за прекомерност на разноските на въззиваемата страна.

Въззиваемата страна „Р.р.“

ЕООД /ищец по делото/ в писмени отговори на двете въззивни жалба, подадени чрез адв. Ц. оспорва жалбите и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство. Пред въззивния съд представя писмена молба, с която поддържа отговорите срещу въззивните жалби, претендира за присъждане на разноски за въззивна инстанция и представя списък на разноските за адвокатско възнаграждение.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.21, ал.3 и ал.4 ЗДФИ и чл.26 ЗДФИ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като с оглед на чл.272 ГПК споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от „Р.р.“ ЕООД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.21, ал.4 ЗДФИ и чл.26 ЗДФИ за признаване дължимостта на суми по издаден срещу ответниците акт за начет и лихви за забава, като основателни и доказани.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за ангажиране имуществената отговорност на ответниците за причинени на „Р.р.“

ЕООД вреди, за които е издаден редовен и надлежно документиран акт за начет по реда на Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/.

Производството по финансов начет е особено исково производство за реализиране имуществената отговорност на определени в чл.23 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ, обн. ДВ- бр.33/ 21.04.2006 г./ лица за щети, причинени на посочени в чл.4 ЗДФИ юридически лица, което /производство/ е продължение на производството по финансова инспекция на определеното учреждение /в случая търговско дружество със 100 % държавно участие/ в случаите, когато при нея са констатирани вреди и е прието, че за тези вреди отговарят лицата по чл.23 ЗДФИ. Това определя и особената негова цел- да се провери пред съд истинността на констатациите на финансовия инспектор за причинените вреди и да се присъди дължимото на ощетеното учреждение обезщетение за тези вреди.

Актът за начет, съставен от финансов инспектор по определените в ЗДФИ и ППЗДФИ ред и форма, в който са отразени фактите за причинени вреди на инспектирания обект от някои от лицата, посочени в чл.23 ЗДФИ, и предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност на тези лица /чл.43 ППЗДФИ/, се ползва с презумптивна доказателствена сила.

Фактическите констатации в акта за начет относно непозволеното деяние, причинната връзка между това деяние и настъпилата щета, както и размерът на щетата се считат за истински до доказване на противното-чл.22, ал.5 ЗДФИ, чл.44, ал.4 ППЗДФИ и

ППВС № 5/ 1955 г.- т.12 /по приложението на чл.301, ал.1 ГПК /отм.//. Това определя и разпределението на доказателствената тежест в начетното производство.

По правило за опровергаване на констатациите в акта за начет ответникът носи тежестта да установи чрез пълно обратно доказване, че релевантните за отговорността му факти не са се осъществили по начина, отразен в акта за начет. При липсата на ангажирани в този смисъл доказателства съдът следва да приложи неблагоприятните последици на доказателствената тежест и да приеме доказателствената сила на акта за начет за неопровергана. Установената от законодателя презумптивна доказателствена сила на фактическите констатации обаче не е абсолютна, а е обусловена от изискването актът за начет да е редовен- да съдържа реквизитите, визирани в чл.43, ал.2 ППЗДФИ, както и да е подкрепен с доказателства досежно съдържащите се в него констатации /арг. чл.22, ал.2 ЗДФИ и чл.44, ал.1 ППЗДФИ/. В случай, че някое от посочените изисквания не е налице, презумпцията за истинност на констатациите в акта за начет отпада и като последица доказателствената тежест в процеса се премества върху ищеца, който следва да установи фактите, обуславящи ангажирането на гражданската отговорност на ответниците.

В настоящия случай приложеният по делото акт за начет е изготвен от финансов инспектор при Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ при извършена финансова инспекция на „Р.р.“

ЕООД- гр.Созопол- търговско дружество със 100 % държавно участие, с принципал министърът на земеделието и храните. Инспекцията е възложена със заповед № ФК-10-109/22.01.2015г. на Директора на АДФИ, със задача: проверка за законосъобразност при отчитане на приходите и разходите в касата на дружеството, както и извършени по банков път в периода от 01.08.2013год. до 31.10.2014год., както и проверка за законосъобразност, свързана с прилагането на чл.45, ал.3 от ЗСч. относно предаването от освободения ръководител на цялата намираща се при него счетоводна и друга служебна документация на предприятието на приемника. Със заповед №ФК-10-367/27.03.2015год., заповед № ФК-10-423 от 14.04.2015год. и заповед №ФК-10-537/14.05.2015год. е изменена първоначалната заповед, относно удължаване на срока за инспекцията и които заповеди са приложени по делото. За проверявания период няма спор, че с договор от 01.08.2013год. е възложено управлението на дружеството ищец „Р.р.“ЕООД, гр.Созопол на управителя П.Т.К.-първия ответник по делото и със заповед от 18.09.2014год. е освободен и е прекратен договорът му, като е назначен нов управител. Във връзка с извършваната инспекция е извършена и насрещна проверка при втория ответник, съгласно заповед №КФ-10-303/16.03.2015год. за възлагане от директора на АДФИ. Проверките са извършени съобразно зададения в заповедта от 22.01.2015год. предмет, като е съставен акт за начет №11-04-17/24.06.2015год., отразяващ фактическите констатации на финансовия инспектор, подкрепени със съответни доказателства по образуваната инспекционна преписка №ДИ1СФ-36/24.06.2015год. на АДФИ за търсене на пълна имуществена отговорност от солидарно отговорните ответниците по