Решение № 476 от 07.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Плевен, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско дело № 20244400500702 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 95/ 08. 05. 2024 год., постановено по гр. дело № 706/ 2023 год., Левченският районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от А. П. Б. от гр. София против В. В. К. от с. *** иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт, извършен на 03.

11. 2023 год., ведно със законната лихва, считано от 03. 11. 2023 год. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение А. П. Б. от гр.

София е осъден да заплати на В. В. К. от с. *** направените деловодни разноски в размер на 500 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от А.

П. Б. от гр. София. В същата се изразява становище, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивникът моли окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на Левченския районен съд и постанови ново решение по съществото на спора, с което уважи изцяло предявения иск по чл. 45 от ЗЗД.

1

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата В. В. К. от с. ***, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба.

В открито съдебно заседание на 24. 10. 2024 год. въззивникът се представлява от адв. С. М., който моли окръжния съд да уважи подадената въззивна жалба и отмени изцяло първоинстанционното решение.

В открито съдебно заседание на 24. 10. 2024 год. въззиваемата се представлява от адв. М. С., който моли окръжния съд да потвърди изцяло обжалваното решение.

Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо, доколкото са били налице положителните предпоставки за предявяване на иска и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на спора по същество, а произнасянето на съда е било в рамките на предмета на делото.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 45 от ЗЗД, предявен от А. П. Б. от гр. София против В. В. К. от с. ***, за сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикация на ответницата в социалната мрежа „Фейсбук“ от 03. 11. 2023 год.

За да се реализира деликтната отговорност съгласно горната разпоредба следва да са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено определено деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно. Противоправността винаги и безусловно е свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага до доказване на противното, т. е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действувал виновно и да се освободи от отговорност.

2

Формите на вината /умисъл и непредпазливост/ са визирани в разпоредбата на чл. 11 от НК, но се използуват и от гражданското право. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде имуществена и неимуществена /морална/, но във всички случаи подлежи на възстановяване само, ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца.

В конкретния случай всички необходими елементи на непозволеното увреждане са били налице.

На първо място по делото е представен констативен протокол от 06. 02.

2024 год., съставен на основание чл. 593 от ГПК от нотариус Х.К. с район на действие Левченския районен съд, с който е удостоверено съдържание, публикувано в профила на ответницата В. В. К. в социалната мрежа „Фейсбук“. Независимо, че в случая така съставеният протокол не установява с обвързваща доказателствена сила удостоверените с него обстоятелства /срв. определение № 439- 2013- I I т. о./, същият следва да се преценява с оглед всички други данни по делото. В хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства. В показанията си разпитаните свидетели Н. Д., М.Б., З.Д. и С. П.а са заявили, че видели коментара на ответницата В. В. К. от 03. 11. 2023 год. по повод публикация на ищеца А. П. Б. в социалната мрежа „Фейсбук“. Свидетелката Д. е посочила, че профилът „В. К.“ е на ответницата, която е нейна приятелка във „Фейсбук“.

Свидетелката твърди, че при разговор с В. К. по повод коментарите й спрямо ищеца и свидетелката М.Б. ответницата й заявила „Аз съм изтрила всичко и вие нищо не може да докажете. Ще кажа, че някой ми е хакнал профила и вървете доказвайте. Това бяха нейните приказки спрямо мен“. Потвърждение на обстоятелството, че профилът, от който е бил направен процесният коментар, е именно на ответницата се съдържа и в показанията на свидетелката Банчева, която е кмет на с. *** и е общувала по служебни въпроси с ответницата чрез нейния профил. Според свидетелката в с. *** няма друго лице с имената В. К. освен ответницата.

При така събраните непротиворечиви писмени и гласни доказателства неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че исковата претенция се явява недоказана, доколкото не била поискана и съответно назначена съдебнотехническа /компютърна/ експертиза. Пълно доказване може да се приеме и при косвени доказателства, стига те да са несъмнено установени, достоверни и 3 в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт /срв. решение № 226 -2011- IV г. о., решение № 136- 2014- III г. о. и други/. Освен това заключението на евентуална съдебно- техническа експертиза би довело до определянето на IP адреса, използван при публикацията, но не би установило по категоричен начин кое е лицето- автор на същата. Отделно от това предвид обстоятелството, че IP адресът представлява трафични данни по смисъла на Закона за електронните съобщения и разкриването му се извършва в специална процедура при точно определени хипотези е налице и обективна пречка за събиране на горното доказателствено средство.

С оглед на гореизложеното въззивната инстанция приема, че приобщеният доказателствен материал по делото безспорно установява авторството на процесния коментар в социалната мрежа „Фейсбук“, изразяващ се в думите „Млъкни бе келеш смотан, нали баща ти с оня знаменит печат унищожи селото още през 1997 когато беше кмет, ти тогава си се напикавал сигурно още в гащите, затова не си запознат и си зле с математиката двама са опонентите“. Доколкото не се касае за оценъчни съждения с негативна оценка, отразяващи конституционно закрепеното право на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, а до отправянето на обидни думи, оскърбяващи честта и достойнството на ищеца и противоречащи на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, следва да се приеме, че е налице превратно упражнено право на мнение, което обуславя ангажиране на отговорността на ответницата за причинените вследствие нейното виновно и неправомерно поведение неимуществени вреди на ищеца.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. По приложението на горната разпоредба е налице обилна и непротиворечива съдебна практика /срв. ППВС № 4/ 1968 год., решение № 177- 2009- II г. о., решение № 334- 2012- IV г. о. и много други/, според която справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. В конкретния случай събраните по делото гласни 4 доказателства- показанията на свидетелите М.Б., З.Д. и С. П.а- установяват, че процесният коментар е довел до определени негативни преживявания у ищеца- последният се чувствал „обиден и омерзен“, бил разстроен /както от отправените към него лично обиди, така и от опетняването на името на починалия му баща/, бил много ядосан, силно засегнат, което емоционално състояние се запазило и до настоящия момент. Съдът кредитира изцяло горните свидетелски показания, доколкото е нормално отправянето на обидни твърдения, които са станали достояние на неограничен кръг лица, да породи интензивно негативно отражение върху психиката, съзнанието и самочувствието на засегнатото лице. При съобразяване на горните обстоятелства въззивната инстанция намира, че обезщетение в размер на 2 000 лв. би репарирало в пълна степен претърпените неимуществени вреди, поради което исковата претенция се явява основателна.

В заключение може да се обобщи, че решение № 95/ 08. 05. 2024 год., постановено по гр. дело № 706/ 2023 год. по описа на Левченския районен съд, е неправилно, несъобразено с разпоредбите на закона и необосновано на доказателствата по делото, поради което същото следва да бъде отменено.

Следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявеният от А. П. Б. от гр. София против В. В. К. от с. *** осъдителен иск по чл. 45 от ЗЗД следва да се уважи изцяло.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят направените деловодни разноски пред първата инстанция в размер на 119, 60 лв., както и разноските пред въззивната инстанция в размер на 640 лв.

По изложените съображения Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 95/ 08. 05. 2024 год., постановено по гр. дело № 706/ 2023 год. по описа на Левченския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В. В. К. от с. ***, ЕГН **********, да заплати на А. П. Б. от гр. София, ЕГН **********, сумата от 2 000, 00 лв., представляваща 5 обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03. 11. 2023 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В. В. К. от с. ***, ЕГН **********, да заплати на А. П. Б. от гр. София, ЕГН **********, сумата от 119, 60 лв., представляваща направени деловодни разноски пред първата инстанция.

ОСЪЖДА В. В. К. от с. ***, ЕГН **********, да заплати на А. П. Б. от гр. София, ЕГН **********, сумата от 640, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6