Определение № 979 от 10.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 979 гр. Благоевград, 10.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20241200500865 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Пирин 3“ – сдружение на собствениците по смисъла на Глава втора, раздел III от ЗУЕС, с което се управлява сграда в режим етажна собственост, с адрес на управление: гр.

Разлог, ул. „Иван Даскала“ № 2, вписано на 02.09.2019 г. в публичния регистър на сдруженията на собствениците в Община Разлог с регистрационен номер 37. Жалбата е подадена чрез адв. С. А. срещу Определение № 709 от 26.06.2024 г. по гр. д. № 1273/2023 г. на Районен съд Разлог, с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че районният съд е постановил своето определение, понеже е приел, че ищеца „Пирин 3“ не е внесъл в срок депозит за особен представител на ответника П. И. М., ЕГН **********. Жалбоподателят твърди, че на 22.04.2024 г. неговият процесуален представител адв. А. е получила определението, с което съдът е допуснал правна помощ на ответника и е задължил ищеца да внесе определения депозит. Оспорва се посоченото в обжалваното определение, че връчването е било на 20.04.2024 г.

Посочва, че на 07.05.2024 г. е депозирана молба по чл. 63 ГПК, тъй като сдружението не разполагало с необходимата сума. Посочва, че следващото получено съобщение от адвоката е било от 04.07.2024 г., съдържащо 1 определението за прекратяване на производството. Твърди, че нито процесуалния представител, нито Петър Николов Самарджиев, който е председател на управителния съвет на сдружението, са получавали определение № 637 от 05.06.2024 г. по гр. д. № 1273/2023 г. на РС Разлог, с което е бил определен нов срок за внасяне на определения депозит. Поддържа, че не е надлежно връчено съобщение за изготвянето на определение № 637 от 05.06.2024 г. и че за сдружението не е било известно, че е бил определен нов срок за внасяне на депозита.

Препис от частната жалба не е връчван за отговор, тъй като преписът от исковата молба е връчен на ответника П. М. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на уведомление, а частната жалба е срещу определението, с което производството е прекратено поради невнасяне на депозит за назначаване особен представител на ответника.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна против съдебен акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което е редовна и допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Районният съд е сезиран с искова молба, подадена по реда на чл. 422 ГПК от „Пирин 3“ срещу П. М., с която се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че той дължи сумата 164,50 лв., представляваща дължими месечни такси за електричество и текущи ремонти на общите части на ЕС за периода от м. януари 2020 г. до м. юни 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от 19.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 275 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 596/2023 г. на РС Разлог, по което за процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Препис от исковата молба е бил връчен на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на уведомление. С определение № 453 от 12.04.2024 г. РС Разлог е допуснал на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК предоставянето на правна помощ на ответника, изразяваща се в процесуално представителство по делото до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. Със същото определение съдът е задължил ищеца в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от определението, да внесе 2 по сметка на РС Разлог разноски за назначаването на особен представител на ответника в размер на 400 лв. и е указал се изпрати писмо до Адвокатски съвет на Адвокатска колегия – Благоевград, с което да се изиска да бъде посочен адвокат, вписан в Националното бюро за правна помощ, който да осъществи допусната правна помощ, след представянето на платежен документ от ищеца, удостоверяващ внасянето на определените разноски.

Видно от начина, по който е изписана датата на връчване на разписката, приложена на л.34-гръб от гр. д. № 1273/2023 г., не може да се направи категоричен извод дали препис от определението е връчен на 20.04.2024 г. или на 22.04.2024 г. В молба с вх. № 4548/07.05.2024 г., подадена по ССЕВ, адв. А. е посочила, че определението е получено на 22.04.2024 г. и че към момента на подаване на молбата сдружението не разполага с необходимата сума, поради което отправя молба да се определи нов срок за внасяне на сумата.

С определение № 637 от 05.06.2024 г. районният съд в мотивите си е посочил, че ищецът е депозирал молба, в която е направил искане на осн. чл.

63 ГПК за продължаване на срока, определен от съда за внасяне на определения депозит и е уважил същата, като с диспозитива на определението е продължил срока за внасяне на депозита с шест седмици, считано от датата на изтичане на първоначалния срок – 07.05.2024 г. до 18.06.2024 г., включително.

След това е постановено обжалваното определение № 709 от 26.06.2024 г. по гр. д. № 1273/2023 г. на РС Разлог. В мотивите си съдът е констатирал, че депозит за особен представител не е внесен, поради което не може да бъде осъществено следващото съдопроизводствено действие – да се връчат книжата по реда на чл. 131 от ГПК на особен представител, за да тече срок за предоставяне на отговор на исковата молба. Съдът е намерил, че действията по предявяване на исковата молба, образуване на гражданско дело и неизпълнение на задължението да се внесе определения депозит, обуславят недобросъвестност на ищеца при упражняванe на процесуалните му права.

Съдът е счел, че това противоречи на чл. 3 от ГПК. Намерил е, че е налице злоупотреба с процесуални права, изразяваща в предявяването на иск и възпрепятстването му чрез неизпълнение на задължението да се внесе определения депозит за особен представител, поради което е счел, че на ищеца следва да се наложи съответната процесуална тежест, чиято санкция с оглед 3 на етапа на производството се изразява в прекратяване на производството по делото.

Окръжен съд Благоевград, след като се запозна с доводите на жалбоподателя, материалите по делото и като съобрази закона, намира за установено следното:

Според определение № 524 от 24.07.2012 г. по ч. гр. д. № 37/2012 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС трябва да се отчита съществуващата разлика между предоставяне на правна помощ по реда на чл. 94 и сл. ГПК и назначаването на особен представител на ответника в хипотезата по чл. 47, ал. 6 ГПК на връчване на съобщение чрез залепване на уведомление. В определение № 656 от 23.11.2010 г. по ч. гр. д. № 342/2010 г., ІV г. о. на ВКС е прието, че представителството по чл. 47, ал. 6 ГПК се осъществява на разноски на ищеца, а не се финансира от държавата.

Когато не бъдат изпълнени указания на съда за внасяне на разноски на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, исковата молба се връща (в този смисъл определение № 530 от 03.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3596/2014 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, определение № 211 от 01.04.2013 г. по ч. гр. д. № 11/2013 г., IV г. о. Съгласно определение № 671 от 21.11.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2011 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС и определение № 524/24.07.2012 г. по ч. гр. д. № 37/2012 г., III г. о. процесуалното бездействие на ищеца в определения му срок за внасяне на разноски за назначаване на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 от ГПК създава пречки за движение на производството и законосъобразно обуславя прекратяването му.

В случая с определение № 453 от 12.04.2024 г. РС Разлог е задължил ищеца в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от определението, да внесе разноски за назначаването на особен представител на ответника в размер на 400 лв. С определение № 637 от 05.06.2024 г. районният съд е продължил срока за внасяне на депозита с шест седмици, считано от датата на изтичане на първоначалния срок – 07.05.2024 г. до 18.06.2024 г., включително. С обжалваното определение производството е прекратено поради невнасяне на депозита в срок.

Съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Определенията, които подлежат на обжалване са посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК, който гласи, че това са 4 определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези, за които закона изрично е посочил, че подлежат на обжалване.

Съгласно чл. 63, ал. 2 ГПК продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Според определение № 385 от 04.10.2010 г. по гр. д. № 374/2010 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС моментът, от който започва да тече новоопределеният срок, следователно не е обвързан от датата, на която страната е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран. И след като началният момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба определение, с което срокът е продължен.

Според определение № 551 от 21.08.2015 г. по ч. гр. д. № 2596/2015 г., Г.К., IV г. о. на ВКС за разлика от разрешението по чл. 36 ГПК (отм.), в чл. 63, ал. 2 ГПК законодателят определя от кой момент започва да тече продълженият от съда срок, а това е от изтичането на първоначалния. При това нормативно разрешение, страната, която се ползва от продължаването на срока трябва да следи за произнасянето от съда по подадената от нея молба по чл. 63, ал. 1 ГПК. След като началният момент на срока е определен с изрична правна норма, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановения по нейна молба съдебен акт, с който срокът е продължен. В този смисъл е и определение № 570 от 14.07.2010 г. по ч. т. д № 495/2010 г., Т. К., ІІ т. о.

Според определение № 147 от 15.03.2010 г. по ч. гр. д. № 84/2010 г., Г.

К . , III г. о. на ВКС съдът не съобщава на страната, че искането й за продължаване на срока е уважено. Страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено, или е отхвърлено. Актът на съда, с което се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната.

Страната е длъжна сама да следи дали искането й за продължаване на срока е уважено и с колко време, а при невъзможност и в този срок да изпълни указанията на съда, за нея съществува възможността да поиска ново продължаване на срока. В същият смисъл са: oпределение № 482 от 10.08.2009 г. по ч. гр. д. № 353/2009 г., Г. К., I V г. о., определение № 342 от 26.04.2010 г. по ч. т. д. № 304/2010 г., Т. К., I т. о., определение № 425 от 21.06.2010 г. по ч. т. д. № 441/2010 г., Т. К., I т. о., определение № 193 от 5

11.04.2011 г. по ч. гр. д. № 103/2011 г., Г. К., ІІІ г. о., определение № 677 от 21.10.2015 г. по ч. гр. д. № 4100/2015 г., Г. К., ІV г. о., както и определение № 162 от 03.02.2011 г. по ч. т. д. № 16/2011 г., Т. К., ІІ т. о., определение № 532 от 08.07.2011 г. по ч. т. д. № 127/2010 г., Т. К., ІІ т. о., определение № 677 от 21.10.2015 г. по ч. гр. д. № 4100/2015 г., Г. К., ІV г. о. и определение № 360 от 18.07.2016 г. по ч. т. д. № 1536/2016 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС.

Съгласно чл. 63, ал. 2 ГПК продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. В случая първоначалният срок е посочен в определение № 453 от 12.04.2024 г., с което съдът е задължил ищеца в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от това определение, да внесе съответния депозит по сметка на РС Разлог.

Не може да се направи категоричен извод дали препис от определение № 453 от 12.04.2024 г. е връчен на ищеца на 20.04.2024 г. или на 22.04.2024 г., но и в двата случая срокът е изтичал на 07.05.2024 г. Ако началото на срока да се изчислява от 22.04.2024 г., последният му ден е 06.05.2024 г., който е неприсъствен, понеже е официален празник според чл. 154 КТ. На осн. чл. 60, ал. 6 ГПК срокът ще изтече на 07.05.2024 г., който е първия следващ присъствен ден. Ако началото на срока да се изчислява от 20.04.2024 г., последният му ден е 04.05.2024 г., който е събота и е неприсъствен, поради което отново на осн. чл. 60, ал. 6 ГПК срокът ще изтече на 07.05.2024 г.