Протокол № 576 от 28.09.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 576 гр. Варна, 27.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20233100900258 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:25 часа се явиха:

Ищецът А. Н. Н., в качеството си на майка и законен представител на детето Д. С. С., редовно призована, не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от адвокат Д.Е., редовно преупълномощена от адвокат П. В. и приета от съда от днес.

АДВ. Е.: Представям ново пълномощно за Д., тъй като майката е със сменени лични данни.

Ищецът М. С. С., действаща лично и със съгласието на законния си представител – А. Н. Н., редовно призована, не се явява лично в съдебно заседание, представлява се от адвокат Д.Е., редовно преупълномощена от адвокат П. В. и приета от съда от днес.

Ответникът „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД , редовно призован, представлява се от юрисконсулт М. М., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Контролиращата страна

ДИРЕКЦИЯ

„СОЦИАЛНО

ПОДПОМАГАНЕ“ ВАРНА, редовно призована, не изпраща представител.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. Е.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. М.: Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Е.: Поддържам изцяло така предявените искови претенции.

ЮРИСК.

М.: Оспорвам предявените искове изцяло, срещу дружеството, като нашето становище е, че сме изпълнили своите задължения по задължителната застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Намираме ги за неоснователни и недоказани. Изложили сме становището в писмена молба, която поддържаме. Молбата е изпратена вчера, с електронен подпис и я поддържам изцяло, като моля съда да я приеме за разглеждане.

Не оспорваме задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, нейната валидност.

Моля съда, в случай, че и процесуалния представител на ищците не оспорва, тъкмо обратното, твърди се в исковата молба, че е получила обезщетение от застрахователя, всяка една от тях по 70 000 лв., съдът да обяви това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството по делото.

Обосновала съм досежно определяне на размера, който сме изплатили, като сме се ръководили от всички субективни и обективни фактори, както и от критериите на Постановление № 4/1968 г. за определяне на обезщетението и сме взели предвид приноса, който считаме, че е установен от пострадалия за настъпване на вредоносния за него резултат досежно механизма на получаване на телесните увреди, довели до фатален край.

С Ъ Д Ъ Т докладва молба-становище вх. № 22969/25.09.2023 г. от процесуалния представител на ответника, по отношение на предявените искове. Оспорват същите по основание и размер. Твърдят, че сумата от 130 000 лв., формирана като разликата над 70000.00лв., изплатено обезщетение до пълния размер от 200 000 лв. е завишен и несъобразен със справедливия критерий. Твърдят съпричиняване на крайния вредоносен резултат от страна на пострадалия, поради това, че същият е бил без поставен предпазен колан. Излага се, че са налице данни от осъществени действия от пострадалия С.С., с които е допринесъл за загуба на устойчивостта на МПСто и с това е допринесъл за настъпване на крайния вредоносен резултат.

По същество молят за отхвърляне на предявените искове.

2

АДВ. Е.: На първо място считам, че не е коректно поведението на ответната страна с оглед представянето на отговор към становище, непосредствено преди открито заседание по делото. По делото отговор не постъпи. Изразеното становище в молбата, че нямало данни и самият ответник не може да обясни защо не е постъпил отговор по делото, не е основателна причина, нито е особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 133 ГПК. Поради което считам, че в частта по приложения писмен отговор към становището, следва да бъде оставена без разглеждане.

По отношение на становището считам, че ответникът се домогва да възразява срещу обстоятелства, факти, спорни моменти в производството посредством становище преди съдебно заседание. Основното възражение, което е релевирано в процесното становище е възражението за съпричиняване. Това възражение считам за неоснователно поради следните съображения: Първо, докато се стигне до този процес, търговски по своя характер, това възражение за съпричиняване беше няколкократно коментирано в нашите отношения с ответника. Изразявали сме становище няколкократно, че това съпричиняване реално не е налице. В крайна сметка в наказателното дело беше доказано по категоричен и несъмнен начин, посредством приети и приложени автотехнически експертизи, два броя, чиито становища бяха категорични, че с или без колан, резултатът щеше да е същия.

На основание чл. 145, ал. 3 от ГПК, съдът приканва страните към спогодба.

ЮРИСК. М.: След подаване на исковата молба не е имало между нас разговори за това. Дори последното действие, което виждаме, е едно предложение, което е отхвърлено.

АДВ. Е.: Нямам възражения по проекта за доклад. Моля да бъде приет за окончателен.

ЮРИСК. М.: Нямам възражения по доклада на съда, с оглед фактите по делото.

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК докладва делото, като се придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение № 1115 от 06.08. 2023 год. И допълва във връзка със становището на ответника, поддържано в днешно съдебно заседание:

Производството е образувано по предявени от М. С. С., действаща лично и със съгласието на законния си представител - А. Н. Н. срещу „Дженерали застраховане" АД, иск с правно основание чл. 432 от КЗ, да бъде осъден ответникът да заплати сумата 130 000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени 3 болки и страдания от смъртта на бащата на ищцата – С.М.С., настъпила в следствие на виновно причинено от М.С.И. ПТП на 05.12.2020г., дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ****** със срок на действие от 19.01.2021г. до 19.01.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2023г. до окончателното й изплащане. от А. Н. Н., в качеството си на майка и законен представител на детето Д.

С. С. срещу „Дженерали застраховане" АД иск с правно основание чл. 432 от КЗ, да бъде осъден ответникът да заплати сумата 130 000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на бащата на детето Д. – С.М.С., настъпила в следствие на виновно причинено от М.С.И. ПТП на 05.12.2020г., дължимо по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ******, със срок на действие от 19.01.2021г. до 19.01.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2023г. до окончателното й изплащане.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба се твърди, че на 05.12.2020г. в гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“, кръстовището с ул. „Боян Блъсков“ до № 26 е настъпило ПТП, при което, водачът М.С.И., при управление на лек автомобил „Тойота”, рег. № ****** губи контрол върху автомобила, който се преобръща и пада в скат на ул. „Б. Блъсков“, в следствие, на което по непредпазливост причинила смъртта на С.М.С..

Срещу виновния водач М.И. е образувано досъдебно производство, като с присъда № 1/16.02.2023г., постановена по ВНОХД № 386/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, влязла в законна сила, последната е призната за виновна за това, че по непредпазливост причинила смъртта на С.М.С., за което й е наложено наказание „лишаване от свобода“, отложено с три годишен изпитателен срок, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

Излага се, че починалият С. има две деца, Д. С. и М. С., родени от брака му с А. Н., прекратен по взаимно съгласие с решение от 05.12.2019г., постановено по гр. дело № 16141/2019г. по описа на ВРС. Излага се, че двете деца са имали с баща си силна връзка родител - дете, и двете дъщери са били изключително привързани към баща си, между тях е съществувала обич. В следствие на загубата на баща си децата са претърпели болки и страдания, и към настоящия момент продължават да тъжат и скърбят за своя баща.

Настъпило е влошаване в психическото състояние на ищцата М. С., което наложило посещение при психиатър и психолог. Била поставена диагноза „Разстройство на адаптацията“.

Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водачката И. е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица 4

№ ****** със срок на действие от 19.01.2021г. до 19.01.2021г., който следва да обезщети вредите причинени от застрахованото лице. Към ответника били отправени четири застрахователни претенции, който изплатил обезщетение в размер на 70 000.00лв. за всяко дете.

По изложените съображения претендира осъждане на ответника да заплати процесните суми за преживените болки и страдания, съставляваща разликата над изплатената сума до пълно претендираната от 200 000.00лв. за всяко дете, както и сторените по делото разноски.

По делото не е постъпил отговор от ответната страна „Дженерали Застраховане" АД в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

Съгласно изразеното становище от ответника с писмената молба от 25.09.2023 г., се оспорват предявените искове по основание и размер, не се оспорва сключването на Застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Твърди се, че е налице съпричиняване на крайния вредоносен резултат от пострадалия, който е пътувал без предпазен колан.

Излага се, че има данни за осъществено действие от пострадалия, с което е допринесъл до загуба на устойчивост на превозното МПС, с което също е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Считат, че изплатеното обезщетение в размер на по 70 000 лв. на всяка една от ищците е справедливо, като поисканото такова от 200 000 лв. се явява прекомерно.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищците, че носят доказателствената тежест да докажат, че на посочената дата е настъпило ПТП с посочения механизъм, че в следствие на ПТП е настъпила смъртта на С.С., че починалото лице е баща на децата М. С. и Д. С., че в следствие на смъртта на баща им, те са изпитали болки, страдания, скръб, мъка, че между ответника и виновния водач е налице валиден договор за застраховка със срок на действие покриващ датата на ПТП.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ответника, че следва да установи положителните факти, на които се позова, изключващи отговорността му, в т.ч. и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице С.С., поради това, че същият е бил без поставен предпазен колан и поради това, че със свои действие е допринесъл за загуба устойчивостта на МПС - то.

На основание чл. 300 от ГПК съдът указва на страните, че влязлата в сила присъда по ВНОХД № 386/2022г. по описа на ВОС е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК , съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните следните обстоятелства:

5 че лек автомобил „Тойота РАВ 4“ с рег. № ****** е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при „Дженерали Застраховане“ АД за периода 20.01.2020 г. – 19.01.2021 г., със застрахователна полица № ******, че на Д. С. С., чрез нейната майка А. Н. Н. и на М. С. С. е изплатено обезщетение в размер от по 70 000 лв. на всяка една от тях.

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира, че не са налице факти по отношение, на които страните не сочат доказателства.

На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан като окончателен.