Определение № 5321 от 23.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5321 гр. Варна, 23.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно гражданско дело № 20263100502067 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 59593/24.07.2026 г., подадена от Г. К. Д., Д. Х. Д., М. Д. Т. и Д. Д. Д., чрез процесуалния им представител адв.

С. С. Ц., срещу Решение № 2703/02.07.2026 г., постановено по гр. д. № 60/2026 г. по описа на Районен съд – Варна, 51 състав.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Г. К. Д., Д. Х. Д., М. Д. Т. и Д. Д. Д., срещу М. И. С. и Д. И. Г., субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за осъждане на М. И. С., да заплати на: Г. К. Д. сума в размер на 3125,34 евро; на Д. Х. Д. сума в размер на 148,81 евро; на М. Д. Т., сума в размер на 148,81 евро; на Д. Д. Д., сума в размер на 148,81 евро и ЗА ОСЪЖДАНЕ на Д. И. Г., да заплати на: Г. К. Д., с ЕГН **********, сума в размер на 3125,34 евро; на Д. Х. Д., сума в размер на 148,81 евро; на М. Д. Т., сума в размер на 148,81 евро; на Д. Д. Д., сума в размер на 148,81 евро, представляващи част от оценка на подобрения в общ размер на 8461.88 евро, от които се претендират общо 7143,77 евро, извършени в ПИ с идентификатор **********.3347 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Варна, с обща площ 549 кв.м., съгласно Решение № 1020/27.02.2020г. на Районен съд – Варна, ГО, 50 състав по гр. дело № 12801/2019г., платени на отпаднало основание, тъй като страните са съсобственици в ПИ с идентификатор **********.3347 на основание Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015г., по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ - от кмет на Район „Аспарухово" при Община Варна по отношение на ищците и на основание Решение № 1442/10.04.2016г. по гр.

1 дело 10120/2016г. на ВРС по отношение на ответниците, ведно със законната лихва върху горепосочените суми от датата на подаване на исковата молба в съда 06.01.2026г. до окончателното изплащане на вземането.

С решението са отхвърлени и предявените от Г. К. Д., Д. Х. Д., М. Д. Т. и Д. Д. Д., срещу М. И. С. и Д. И. Г., субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание в условията на евентуалност с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане М. И. С. да заплати на: Г. К. Д., сума в размер на 3125,34 евро; на Д. Х. Д., сума в размер на 148,81 евро; на М. Д. Т., сума в размер на 148,81 евро; на Д. Д. Д., сума в размер на 148,81 евро и ЗА ОСЪЖДАНЕ на Д. И. Г., да заплати на: Г. К. Д., сума в размер на 3125,34 евро; на Д. Х. Д., сума в размер на 148,81 евро; на М.

Д. Т., сума в размер на 148,81 евро; на Д. Д. Д., сума в размер на 148,81 евро, представляващи част от заплатената от ищците сума за оценка на подобрения в общ размер на 8461.88 евро, от които се претендират общо 7143,77 евро, извършени в ПИ с идентификатор **********.3347 по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Варна, с обща площ 549 кв.м., съгласно Решение № 1020/27.02.2020г. на Районен съд – Варна, ГО, 50 състав по гр. дело № 12801/2019г., с които суми ответниците са се обогатили за сметка на ищците без правно основание, ведно със законната лихва върху исковата претенция от деня на завеждаване на исковата молба – 06.01.2026г. до окончателното изплащане на сумите.

Налице е произнасяне и по отношение на сторените разноски.

Претенциите са за връщане на част от внесената по събирателната сметка на район „Аспарухово“ при Община Варна сума от 16 550 лв. за подобрения в поземлен имот с идентификатор **********.3347, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, с.о. „Боровец-север“, с площ 549 кв.м.

Заявеният общ размер за връщане е 13 972 лв., представляващ разликата между внесената сума и първоначално одобрената оценка от 2 578 лв.

Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага се, че районният съд не е обсъдил в необходимата пълнота правното значение на внасянето на сумата по общинската сметка и неправилно е приел, че липсата на фактическо получаване на средствата от ответниците изключва имуществено разместване в тяхна полза. Въззивниците поддържат, че внасянето на сумата по специалния ред е обособило средствата за ответниците и им е предоставило възможност да поискат изплащането им от администрацията. Сочат, че средствата остават по общинската сметка, ответниците не са поискали 2 изплащането им, а администрацията не ги е уведомила за възможността да ги получат. Навеждат се и доводи за неправилна правна квалификация на главните искове. Наред с поддържаното отпадане на основанието, въззивниците излагат, че още към момента на плащането не са дължали частта от оценката, надхвърляща съответстващото на възстановените им 315/550 идеални части задължение. Поддържат, че с Решение № 1020/27.02.2020 г. по гр. д. № 12801/2019 г. на ВРС, 50 състав, е определена общата оценка на подобренията в целия имот, а не лично задължение на ищците за пълния размер. Иска се отмяна на решението изцяло и уважаване на главните, съответно на евентуалните искове, както и присъждане на разноските за двете инстанции.

Въззиваемите, чрез адв. А. П., са депозирали отговор на въззивната жалба, с който я оспорват и искат потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Поддържат, че основанието за плащането не е отпаднало, тъй като решението за изменение на оценката не е отменено, както и че не са получили внесената сума. Възразяват, че част от доводите във въззивната жалба представляват нови фактически твърдения. Поддържат възраженията си за погасителна давност и за наличието на друга защита, изключваща евентуалната претенция по чл. 59 от ЗЗД.

При служебната проверка в подготвителното заседание по чл. 267, ал. 1 от ГПК, съобразно задължението си по чл. 269 от ГПК да следи за допустимостта на решението в обжалваната част, съдът констатира неотстранени неясноти и противоречия във фактическото основание и исканията на исковата молба, включително след уточняването с молба вх.

№ 6625/27.01.2026 г.

Ищците извеждат правата си върху имота от наследяването на Димитър Кирилов Русенов, починал на 27.03.1973 г., Решение № 574/07.12.1998 г. на Поземлена комисия – Варна и Заповед № Г-ПР-115/08.04.2015 г., влязла в сила на 23.04.2015 г., с която е възстановена собствеността върху 315/550 идеални части от имота. Заповедта е допълнена със Заповед № Г-ПР-108/08.11.2021 г., чрез включване на Тодор Георгиев Д. сред наследниците. Г. Д. се позовава и на две продажби, обективирани в нотариални актове от 17.11.2021 г. за 1/4 от възстановените идеални части от Тодор Георгиев Д. и от 14.06.2022 г. за 1/2 от тях от **********

Видно от оценката на подобренията, одобрена със Заповед № Г-ПР151/07.08.2018 г., че същата е увеличена с Решение № 1020/27.02.2020 г. по гр. д. № 12801/2019 г. на ВРС, влязло в сила на 26.10.2020 г. Твърденията за недължимост се обосновават с решението по гр. д. № 10120/2016 г. на ВРС, влязло в сила на 02.07.2018 г., с което Лазаринка Илиева Недялкова и Иван С.

Недялков са признати за собственици по давност на 203 кв.м. реална част от 3 имота въз основа на владение през периода 25.06.1998 г. – 25.06.2008 г.

Ищците твърдят, че вследствие на това е възникнала съсобственост и основанието за плащането на претендираната част е отпаднало, макар посоченото обстоятелство да предхожда както определянето на окончателната оценка, така и самото плащане. В исковата молба и в приложеното удостоверение от община, в т.ч. и от вносната бележка /л.17 от гр. д. № 60/2026 г. на ВРС/ е посочено внасяне на сумата на 26.09.2022 г.

На следващо място, остава неясно какво конкретно имуществено благо се твърди, че е придобил всеки ответник, при изричното твърдение, че средствата не са изплатени и продължават да се намират по общинската сметка.

На последно място, сумата е внесена от Г. Д., но връщането се претендира от всички ищци съобразно заявените им права върху имота, като остава неясно обстоятелството с чии средства и за чия сметка е извършено плащането.

Съгласно разясненията в мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд дължи указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, а при неизпълнението им следва да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството.

С оглед изложеното и на основание чл. 129, ал. 2 и 4 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 273 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на Г. К. Д., Д. Х. Д., М. Д.

Т. и Д. Д. Д. срещу М. И. С. и Д. И. Г., уточнена с молба вх. № 6625/27.01.2026 г.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците в едноседмичен срок от връчването на съобщението, с подписана писмена молба с преписи за двамата ответници, да отстранят нередовностите, като уточнят:

1 / Да пояснят дали твърдят, че сумата не е била дължима още при извършването или че основанието за плащането е отпаднало след него.

2 / Твърдят ли, че ответниците действително са получили преведената сума, а ако поддържат твърденията си, че сумата е по сметка на общината да обосноват правния си интерес на претенцията за връщане от ответниците.

3/ Да уточнят с чии средства и за чия сметка Г. К. Д. е превел сумата.

При неизпълнение на указанията в посочения срок, производството по 4 исковете може да бъде прекратено, а решението на ВРС – обезсилено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5