Решение № 3600 от 21.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3600 гр. Варна, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х. като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20223110104129 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени обективно , кумулативно съединени специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1,вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заведени във ВРС под входящ номер на искова молба 21510/31.03.2022 г.

Ищецът по делото С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. Н. Х. от ВАК е предявил исковата си молба против ответника К. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***.

Отправеното до съда искане по см. на чл.127, ал.1 т.5 ГПК, съгласно исковата молба и предвид стореното надлежно уточнение е: да бъде постановено Решение по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните - ищеца и ответника, по отношение на ответника К. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***, че ДЪЛЖИ на ищеца С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1700,00 лв. (хиляда и седемстотин лева) - дължима главница съгласно Запис на заповед, издаден на 24.02.2020 г. от К. С. К., ЕГН **********, за сумата от 2000,00 лв., с падеж 31.03.2021 г., сумата от 119,94 лв. (сто и деветнадесет лева и деветдесет и четири стотинки) - лихва за забава за периода от 01.04.2021 г. до 10.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението в съда - 10.12.2021 г., до окончателното погасяване на вземането, за които парични вземания заповедният съд е издал Заповед № 7127 /17.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по частно гражданско дело № 17711/2021 г. по описа на ВРС, XLII - ри състав, на осн. чл.422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдяни правно релевантни факти а именно:В исковата молба се твърди, че по частно гр.дело № 17711/2021 г., 42-ри състав при РС Варна издал Заповед № 7127/17.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 4740 от дата 17.12.2021 г. против длъжника К. С.

К . (ответника в исковото производство) за следните парични вземания : сумата от 1700 лв.

1 дължима главница по Запис на заповед, сумата от 119,94 лв. лихва за забава за периода 01.04.2021 10.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 10.12.2021 г.до окончателното погасяване на вземането , ведно и със сторените от заявителя разноски (посочени в исковата молба по размер и основание ) .Ищецът твърди, че документът по чл. 417 ГПК - Запис на заповед е издаден от К. С. К. на 24.02.2020 г., като по силата на същата ценна книга длъжникът поел задължението безусловно и неотменимо за заплати на ищеца С. Г. сумата от две хиляди лева. Падежът на задължението бил 31 март 2021 г.

Поето било и задължение за заплащане на лихва при просрочие в размер на общия лихвен процент плюс десет пункта. Оригиналът на записа на заповед се сочи от ищеца, че се намира по преписката по частното гр.дело № 17711/2021 г. по описа на ВРС ,42 -ри състав, т. к. представлявал документа по чл.417 ГПК, с който е инициирано заповедното производство.

На второ място в исковата си молба ищецът сочи, че ответникът, в качеството му на длъжник в заповедното дело подал възражение по чл.414 ГПК, а заповедният съд връчил на заявителя - сега ищец определение № 1738/15.2.2022 г. с указание, че кредиторът има право да предяви положителен установителен иск за горните суми в 1 месечен срок, считано от уведомяването . Преписа от това определение бил връчен на 1.3.2022 г., поради което и ищецът предявява в срок иска си.

Основанията , обстоятелствата и фактите от които твърди ищецът, че произтичат паричните му вземания наведени в исковата молба са следните:

Ищецът се спира на твърденията си затова, че е издадена в негова полза Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в инициирано от него заповедно производство, а и при спазване на срока за предявяване на специалния положителен установителен иск обосновава и правния си интерес от водене на исковата защита.По същество ищецът е навел твърдения за характера на правната сделка - запис на заповед, сочи че ценната книга отговоря на изискванията визирани в чл.535 ТЗ, обективира действителни ликвидни и изискуеми парични вземания в търсените размери. Изрично е посочено в исковата молба, че записа за заповед е издаден за главница от 2000 лв., но ищецът претендира само сумата от 1700 лв.Позовавайки се на съдебната практика обективирана в Решение № 240/9.2.2018 г. по т.д. № 838/2017 г. на ВКС, Второ Т.О., ищецът е навел фактически твърдения за допустимост и дължимост на акцесорното искане в размер на 119,04 лв. - лихва за забава от датата на падежа до датата на подаване на заявлението в съда - от 01.04.2021 г. до 10.12.2021 г.

Отделно от изложеното, именно предвид характера на записа на заповед като едностранна правна сделка ищецът е завил в исковата си молба, че не следва да навежда твърдения затова съществува ли каузално правоотношение между страните и ако „да“ -какво. В съответствие с изложеното и ищецът е сезирал исковия съд с ОСИ.В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е направил доказателствени искания.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адвокат С. П. К., в качество на надлежно упълномощен процесуален представител на К. С. К..

Ответникът намира предявения иск за процесуално допустим.Изразеното в срока по чл.131 ГПК становище на ответника по основателността на иска е, че искът е изцяло неоснователен.Ответникът оспорва изцяло исковите претенции както по основание, така и по размер и счита, че същите са неоснователни, като аргументите му за това са следните:

1.Наведено е възражение за недействителност на процесния запис на заповед на основание чл. 536, ал. 1, във вр. с чл. 535, ал. 1, т. 4 от ТЗ.В издадения запис на заповед не било уговорено място на плащане на задължението по него. Ответника счита за неприложими в настоящия случай разпоредбите на чл. 536, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, доколкото в записа на заповед било посочено място на издаване, но същото не било достатъчно конкретизирано като адрес, а било посочено само гр.

Варна.

2

В условията на евентуалност, прави и възражение за нищожност на уговорената в записа на заповед лихва за просрочие.Съгласно разпоредбата на чл. 459, ал. 1 от ТЗ във вр, с чл. 537 от ТЗ в менителница, платима на предявяване или в определен срок след предявяването, сочи ответника , че издателят можел да поеме задължение за лихва върху сумата. Във всяка друга менителница, обаче , такова задължение се смятало за нищожно. Процесният запис на заповед бил с определен падеж, а не на предявяване, поради което уговореното в него задължение за заплащане на лихва се явявало нищожно.

Отделно горното, дължимата по записа на заповед лихва не била уговорена по ясен и категоричен начин, доколкото веднъж била уговорена в размер на ОЛП + 10 пункта и веднъж в размер на ОЛП + 5 %, поради което задължението за заплащане на лихва също се явявало нищожно.

В случай, че съда приеме процесния запис на заповед за редовен от външна страна, въпреки изложените от ответника основания за недействителност, то ответникът твърди, че задължението му по процесния запис на заповед е изцяло погасено.Твърдението на ответника е, че процесния запис на заповед обезпечавал задължения по каузално правоотношение, а именно наемно правоотношение с предмет недвижим имот, собственост на поемателя С. Г. Г. и съпругата му К. Х.

Г., обективирано в Договор за наем на недвижим имот от дата 01.09.2017 година и Договор за наем на недвижим имот от дата 31.12.2020 година, като излага следната фактическа обстановка: На дата 01.09.2017 година между К. Х. Г., ЕГН ********** в качеството й на физическо лице - търговец с фирма „*** Г. „, вписана в ТРРЮЛНЦ към АВ с ЕИК *** и представляваното от ответника дружество „***“ ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ към АВ с ЕИК *** бил сключен Договор за наем на следния недвижим имот, собственост на К. Г. и С. Г., а именно: магазин, находящ се в ***.

Недвижимият имот, предмет на наемното правоотношение бил придобит от К. Г. в режим на СИО с поемателя по записа на заповед С. Г. по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ Варна под акт № *, том *, дв. вх. рег. № * година.Съгласно договореното между страните Договорът за наем бил сключен за срок от пет години, считано от 01.09.2017 година. Месечната наемна цена за имота била в размер на 100.00 лева. Страните уговорили заплащането на месечните наемни вноски да се извършва в брой. Между страните била постигната устна договорка месечната наемна цена да бъде заплащана в магазина на дружеството „Г.“ ООД, ЕИК *** на улица „***“ в град Варна. За заплатената в брой месечна наемна цена на ответника били издавани квитанции, като в последствие били издавани и фактури. Във връзка с настъпило просрочие за заплащане на месечни наемни вноски за 2020 година, страните се договорили управителя на дружеството-наемател в лично качество да издаде процесния запис на заповед, с който да бъдат обезпечени както просрочените месечни наемни вноски, така и дължимите занапред месечни наемни вноски. С Анекс от дата 26.08.2020 година към Договор за наем на недвижим имот от 01.09.2017 година, страните били приели, че за месеците септември и октомври 2020 година наем не се дължи, поради извършен ремонт на помещението. Със споразумение за прекратяване на договор от дата 30.10.2020 година страните били прекратили сключения между тях договор за наем, считано от 01.11.2020 година. На дата 31.12.2020 година бил сключен нов договор за наем по отношение на недвижимия имот с наемодател съпругата на поемателя по записа на заповед К. Г. и наемател представляваното от ответника дружество „***“ ООД. Срокът на договора отново бил пет години, считано от 01.01.2021 година, като месечната наемна цена отново била в размер на 100 лева. С отправено предизвестие до ответника за едностранно прекратяване на договора, наемното правоотношение било прекратено, считано от 13.11.2021 година, като наемателят освободил помещението. Дължимият наем за месец октомври, както и до освобождаване на помещението бил удържан от внесения от наемателя депозит при сключване на договора за наем от 01.09.2017 година в размер на 260 лева. Въпреки, че договорите за наем били сключени от съпругата на поемателя по записа на заповед, веднъж в качеството й на физическо лице - търговец и веднъж в лично качество, всички отношения между страните, свързани с договора за наем се били уреждали между С. Г. и ответника К. К., в качеството му на управляващ и представляващ дружеството - наемател. Действително при заплащането на месечните наемни вноски, не отрича ответника, че представляваното от него дружество изпадало в забава, като при наличие на по-големи възможности дори внасяло суми занапред по наемното правоотношение, но към днешна дата всички задължения били изцяло погасени чрез плащане, за 3 което представя и квитанции за извършените плащания.

Въз основа на гореизложеното ответникът моли претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.В отговора на искова молба ответникът е изразил становище по доказателствените искания на ищеца и обективирал насрещни доказателствени искания.С оглед на безплатно предоставената правна помощ на ответника (по реда на чл. 38, ал.1, т.3 ЗАдв ) адв.К. желае на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да й бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез адв. Х. поддържа предявените искове, желае уважаването йм ведно с присъждане на сторените разноски както в заповедното ,така и в исковото производство.

Ответникът, представляван от адв. К. поддържа становището си за неоснователност и недоказаност на исковете, желае произнасяне на съда в този смисъл ведно с присъждане на съдебно – деловодни разноски при условията на чл. 38, ал.2 ГПК .