Решение № 2908 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2908 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело № 20231100504343 по описа за 2023 година

Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№36608/27.03.2023 година, подадена от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *******, длъжник по изп.дело №20238510400332 по описа на ЧСИ М.П., рег.№851 на КЧСИ, срещу отказ на ЧСИ да намали таксата по т.31 ТТРЗЧСИ, отказал да намали приетите за събиране суми за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод, като в същото постановление е приел за събиране допълнителна такса от 12 лв. на основание т.3 ТТРЗЧСИ.

В жалбата се твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен и това е така, защото таксата по т.31 ТТРЗЧСИ е за сметка на длъжника, но само когато за това е издаден счетоводен документ по ЗСч, а такъв документ не е издаден.

В жалбата се твърди, че тези съображения важат и за държавната такса за издаване на изпълнителен лист и такса за банков превод от 10,91лв., като за тези суми ЧСИ не е приложил нито изпълнителен титул, нето друг документ, който доказва размера им и заплащането им от взискателя. Ето защо твърди жалбоподателят тези разноски не следва да му бъдат поставяни в тежест.

По отношение на таксата по т.4 ТТРЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС излага съображения, че такава не се дължи, защото постановлението е изпратено на страна по електронен път, на посочен от жалбоподателя адрес, а нормата изисква документът да е изпратен по пощата, следователно не е налице основание за събирането на тази такса, още повече, че за общо изпратените с един файл постановления, по електронен път, ЧСИ е начислил отделна такава такса.

1

Моли съда отмени обжалваното постановление, както и в частта за събиране на таксата по т.4 ТТРЗЧСИ.

В срока за отговор на жалбата другата страна в процеса – взискателите „Г.С. У.“ ЕООД, ЕИК ******* и „С.У.“ ЕООД, ЕИК *******, чрез адв.

В.Ф.С., оспорва възможността да вземе становище по жалбата, тъй като тя касае суми, представляващи такси, които се определят от нормативен акт и съответния съдебен изпълнител.

По отношение на дължимостта и събираемостта на държавната такса за издаване на изпълнителен лист изразява становище, че тя представлява прилежащо вземане към главното такова и следва да бъде включена в разноските за изпълнението и да бъде събрана, още повече, че тя попада в принадлежностите на главното вземане, за което взискателите се легитимират в резултат на договор за цесия. Позовава се на съдебна практика.

Претендират заплащане на разноските за това производството и представят списък по чл.80 ГПК, както и доказателства за тяхната реалност.

ЧСИ М.П., на основание чл.436, ал.3 ГПК, излага мотиви за неоснователност на жалбата.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:

Въз основа на молба от „Г.С. У.“ ЕООД, ЕИК ******* и „С.У.“ ЕООД, ЕИК *******, подадена до ЧСИ М.П. рег. № 851 на КЧСИ от 31.01.2023 година, е образувано изпълнително производство №№20238510400332 по описа на ЧСИ М.П.. В молбата е поскано налагане на запор върху движимите вещи на длъжника и притежаваните дружествени дялове, както и налагане на възбрани върху недвижимите имоти, притежавани от него.

По искано е събиране и на направените разноски в размер на 5,91лв., такса за изпълнителен лист и 200лв. адвокатско възнаграждение.

Подалите молбата правни субекти се легитимират като взискатели с неудовлетворен интерес, представяйки изп. лист от 21.02.2022 година, издаден от СРС по гр.д.№20211110157052/2021г. по описа на СРС, договор за цесия и уведомление до длъжника.

От представените с молбата документи се установява, че на 21.02.2022 година състав на СРС е издал изпълнителен лист по цитираното гражданско дело, съобразно който настоящият жалбоподател „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *******, е осъден да заплати на И.Я.М., ЕГН **********, сумата от 50лв., представляваща разноски по делото.

На 04.04.2022година И.Я.М., ЕГН **********, цедира това вземане на настоящите взискатели – по равно, „ведно с платената държавна такса за издаване на изпълнителен лист“ – чл.1 от договора за цесия, като с разпоредбата на чл.5 от договора цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за настъпилото правоприемство.

По делото е представено писмо от М. до длъжника, по телепоща от 07.04.2022 година, като по делото е представена и разписка №0200014873937766, издадена на 02.02.2022година от „ЦКБ“ АД, която 2 удостоверява, че Д.С.Д. е извършила плащане от името на И. М. на сумата от 5лв., представляваща държавна такса за изп.лист по гр.д.№ .

№20211110157052/2021г. по описа на СРС, 35-ти състав. Посоченото основание за заплатената сума е издаване на изпълнителен лист по преждецитираното гражданско дело, ведно с банкова такса от 0,91лв.

Представено е пълномощно и договор за адвокатско възнаграждение, сключен между взискателите и адвокатско съдружие „Б.К.“ с БУЛСТАТ *******, за възнаграждение от 200лв., чието плащане е удостоверено с преводно нареждане от 26.01.2023 година, с нардител на паричния превод Г.С.К..

По делото е представена и вносна бележка за заплатена сума от 71, 00лв., внесена по сметка на ЧСИ от Н.С., с посочено основание – „обр и.д. су соф.вода ад“, от които сума от 66лв. и 5лв. банкова такса. Изрично е посочено, че внасянето на посочената сума в брой е от трети лица, които не действат в качество на пълномощник по разпл. сметка и срочен депозит.

Плащането е извършено на 26.01.2023 година.

На 31.01.2023 година ЧСИ изготвя сметка за дължимите от взискателите такси, в което е включена такса за образуване на дело от 20лв. – по т.1 от ТТРЗЧСИ; такса за изготвяне и връчване на покана, призовка и др. от 20лв. – по т05 от Тарифата и такса за налагане на запор от 15лв. – по т.9 от ТТРЗЧСИ- общо 55лв. и ДДС от 11лв., общо сума от 66лв.

На 31.01.2023 година ЧСИ изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК *******, получена от последния по електронен път, в която е инкорпорирано постановление за разноски, съобразно което длъжникът следва да понесе разноски в изпълнителното производство, както следва: 210лв. разноски по изпълнителното дело, 127,31лв. такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 14.02.2023 година.

От изготвената сметка от същата дата, ЧСИ е посочил, че разноските по делото са такса за образуване на делото от 20лв.; такса по т.5 от Тарифата за изготвяне и връчване на книжа от 20лв. и по т.9 от Тарифата – 20лв за налагане на запор – всичко 66лв. с ДДС.

На същата дата, 31.01.2023 година, ЧСИ издава постановление за разноски, с което включва в разноските следните суми: за образуване на изпълнително дело – 24лв.; за извършване на справка за длъжника – 6лв.; за изготвяне и връчване от СИ или негов служител на книжа – 24лв.; за налагане на запор – 18лв.; такса по т.26 ТТРЗЧСИ – 31,31лв.; допълнителни разноски от 24лв. по т.31 от Тарифата и държавна такса за издаване на изпълнителен лист от 5,91лв., която включва и таксата за банков превод.

На 03.02.2023година издадените от ЧСИ три броя документи са връчени на длъжника, още на същата дата, което е удостоверено от самия длъжник с електронно писмо.

На 31.01.2023 година ЧСИ изпраща уведомление по ДОПК до ТД на НАП за образувани пред него общо 14броя дела, по които „СОФИЙСКА ВОДА“ АД е длъжник.

3

На същата дата е изпратено и запорно съобщение до „ОББ“ АД, с което е наложен запор върху сметките на длъжника до размер на сумата от 388,22лв.

На 01.02.2023 година по делото постъпва молба от взискателите, обективираща искане за предприемане на действия по изпълнителното дело и налагане на запор върху сметките на длъжника, като оттеглят искането за налагане на други, посочени в молбата за образуване на изпълнителното дело ограничители мерки.

На 16.02.2023 година длъжникът, по електронен път, подава молба до ЧСИ, с която длъжникът оспорва дължимост на такса за издаване на изпълнителен лист и такса за банков превод на същата, като твърди, че за тези суми няма приложен изпълнителен титул. Иска пояснение относно таксата по т.31 от Тарифата, като моли да бъде представен счетоводен документ за същите, а непредставянето на такъв води до оспорване на дължимостта им.

Взискателите подават становище по молбата на длъжника на 07.03.2023 година, с което заявяват, че държавната такса за изп.лист била принадлежност към вземането.

На 20.02.2023 година ЧСИ издава нова сметка за разноски, в която включва такса по т.26 ТТРЗЧСИ от 25лв. и такса по т.3 от Тарифата за такса от 5лв.

На 10.03.2023 година издава постановление, с което отказва да уважи възражението на длъжника, а именно сумата от 10,91лв. заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист и за извършен банков превод; да намали таксата по т.24 от ТТРЗЧСИ в размер на 24лв. и приема за събиране нова такса от 12лв. по т.4 от ТТРЗЧСИ.

Постановлението е изпратено на длъжника по електронен път на 16.03.2023 година и получено от него на същата дата, което е видно от отговора, даден по електронен път.

На 27.03.2023 година постъпва настоящата жалба- по електронен път, което обстоятелство е удостоверено от ЧСИ.

По допустимостта на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването и попада в обхвата на чл.435, ал.2,т.7 ГПК, поради което се явява допустима.

По основателността.

По делото не е налице спорно обстоятелството, че дългът, произтичащ от изпълнителния лист е заплатен след получаване на ПДИ.

По отношение на дължимост и размер на разноските.

Въпросът за разноските е намерил своето разрешение в общите правила на действащия ГПК, поради което тези правила се прилагат както в исковото, така и в изпълнителното производство, като съобразно нормата на чл.79 ГПК длъжникът понася разноските, освен в случаите, когато изпълнителното дело 4 се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 г. / и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Основен принцип при приложението на отговорността за разноските и за разпределяне на тежестта за разноски е те да са реално направени от страната, която ги претендира.

По възраженията на длъжника относно дължимите разноски.

Относно заплатената държавна такса за издаване на изпълнителен лист и банкова такса.

Съдът изцяло споделя практиката на ВКС, обективирана в определение №617/16.12.2013г. по описа на ВКС, ГК, Първо г.о., но в настоящия случай тази практика е неприложима и това е така, тъй като държавна такса от 5лв. не е заплатена от цедента, който е прехвърлил на настоящите взискатели вземанията си спрямо длъжника. Видно от представената разписка, издадена от банката държавната такса е заплатена от трето лице, поради което не е налице направен разход от цедента, който да породи вземане от негова страна спрямо длъжника и то без да се произнася по това дали в предмета на цесията попада това вземане. Същото не е принадлежност към предмета на цесията, а представлява самостоятелно вземане, за което изрично следва да бъде постигнато съгласие. Но дори и да се приеме, че вземането за заплатена държавна такса попада в обхвата на извършеното правоприемство, независимо от липсата на прецизност при индивидуализацията, то не са налице основание да се приеме и че това вземане е от 10лвлв., 10,91лв. с таксата за банков превод.Извън горното, следва изрично да се посочи и обстоятелствата, че държавната такса за изпълнителен лист е от 5 лв., а заплатената от третото лице, различно от цедента банкова такса е 0,91лв.

По таксата по т.31 ТТРЗЧСИ - съгласно цитираната норма се касае за допълнителни разноски, които ЧСИ може да начислява, но за които е задължен да състави документи по Закона за счетоводството. Следователно касае се за допълнителни разходи, които съдебният изпълнител е направил в производството, но те са дължими и могат да бъдат възложени в тежест на длъжника, само когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.