Определение № 2182 от 05.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2182 гр. Варна, 05.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500808 по описа за 2026 година произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 16160/26.02.2026 г. на И. К. Д. с ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „***** чрез адв. В. Д. срещу определение рег. № 2528/12.02.2026 г. по гр. д. № 20253110112952 по описа за 2025 г. на 21-ви състав на ВРС, с което производството по делото е прекратено, поради местна неподсъдност, на основание чл. 118, ал. 1 от ГПК и е изпратено по компетентност на Районен съд – София, на осн. чл.

118, ал. 2 от ГПК.

В жалбата се навеждат оплаквания срещу постановеното пред ВРС определение. С допълнително споразумение от 28.02.2023 г. към трудов договор № 255 от 14.03.2019 г. длъжността, заемана от И. Д. от „мениджър проекти“ е променена на „регионален мениджър направление Варна“. От заповед за прекратяване на трудовия договор ставало ясно, че същият е заемал длъжност „регионален мениджър направление Изток“. Мястото на работа на ищеца е било винаги в гр. Варна, както е уговорено между страните в трудовия договор.

Посочва се, че спорът е трудов и е налице хипотеза на изборна местна подсъдност по чл. 114 от ГПК, доколкото мястото му на работа винаги е било в гр. Варна. Поради това е предявил исковете си пред Районен съд – Варна, където обичайно полага своя труд. Съответно отводът на ответника, че местно компетентен е Районен съд – София, според седалището на работодателя, е неоснователен.

Моли съда да отмени обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Ситиком Рила“ ЕООД. Обръща се внимание, че към исковата молба от 16.12.2025 г. е приложено, както допълнително споразумение от 28.02.2023 г. към трудов договор № 255 от 14.03.2019 г., представено още веднъж с частната жалба, така и допълнително споразумение от 29.03.2024 г., също приложено по първоинстанционното дело, което е последно действащото такова между страните. В допълнителните споразумения и трудовата характеристика към длъжностите е посочена длъжността и региона на действие. Потвърждава искането си да бъде прекратено производството пред ВРС на осн. чл. 118, ал. 1 от ГПК и делото да бъде изпратено по подсъдност на СРС.

1

Жалбата е допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване, в установения от закона срок.

За да се произнесе съдебният състав взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по кумулативно обективно съединени искове на И. К. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Варна, ул. „********, чрез адв. В. Д. срещу „Ситиком Рила" ЕООД, ЕИК 130387842, със седалище и адрес на управление в град София, район Младост, ж.к. Младост- 4, ул. „Професор Александър Танев" 11, ет. 2, офис 22, представлявано от *******, с които се иска:

1/ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1808.56 евро, равностойността на 3537.24 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец септември 2025 г. и месец октомври 2025 г., на основание чл. 128, т. 2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата;

2/ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1377.16 евро, равностойността на 2693.50 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск от осем работни дни за периода на 2024 г. и 17 работни дни за периода на 2025 г., на основание чл. 224 от КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

Ответникът „Ситиком Рила" ЕООД в писмен отговор на исковата молба е направил отвод за местна подсъдност на делото, като е поискал то да се прекрати и изпрати по компетентност на Районен съд - София, в района на седалището и адреса на управление на дружеството, позовавайки се на разпоредбата на чл. 105 от ГПК.

С определение рег. № 2528/12.02.2026 г. по гр. д. № 20253110112952 по описа за 2025 г. на 21-ви състав на ВРС производството по делото е прекратено, поради местна неподсъдност, на основание чл. 118, ал. 1 от ГПК и е изпратено по компетентност на Районен съд – София, на осн. чл. 118, ал. 2 от ГПК.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Според приложения към делото на ВРС трудов договор № 255 от 14.03.2019 г., сключен в гр. София между „Ситиком Рила“ ООД, ЕИК 130387842, със седалище в гр.

Самоков и И. К. Д. с местоживеене в гр. Горна Оряховица, последният, в качеството на работник, се е съгласил да заема длъжност „мениджър проекти“, която да изпълнява в „отдел (място на работа)“ „Ситиком Рила" ООД.

С допълнително споразумение от 28.02.2023 г. към трудов договор № 255 от 14.03.2019 г., сключено в гр. София, считано от 01.03.2019 г. трудовият договор е изменен в частта относно заеманата от Д. длъжност, като от „мениджър проекти“ се променя на „регионален мениджър направление Варна“.

С допълнително споразумение от 29.03.2024г., сключено межда И. К. Д. и работодателя „Ситиком Рила“ ЕООД, в което длъжността, заемана от работника е посочена с наименованието “Регионален мениджър напр. Изток“ е изменен трудовият договор № 255 от 14.03.2019 г. единствено по отношение на трудовото възнаграждение на работника, променено от 2080.00лв. на 2200.00лв.

Със заповед № 329 от 31.10.2025 г. на управителя на „Ситиком Рила“ ЕООД трудовото правоотношение на И. К. Д., заемал длъжността „регионален мениджър напр.

Изток“ е прекратено хза прекратяване на трудово правоотношение, считано от 03.11.2025 г., е заемал длъжност „регионален мениджър напр. изток“.

Представено е извлечение от ТР, относно актуалното състояние на „Ситиком Рила“ ООД,1 ЕИК 130387842 към 10.02.2026г., според което считано от 15.08.2019г., седалището на дружеството е променено на гр. София, като адресът на управление е гр. София, жк 2

Младост-4, ул. „Проф. Ал.Танев“, № 11, ет. 2, офис 22, а от 13.03.2023г. е променена организационната форма на дружеството от ООД на ЕООД.

От извършена от въззивния съд служебна справка в НБДН към 21.04.2026г. се установява, че от 15.07.2020г. ищецът И. К. Д. е с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр. Варна.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, намира следното:

Според разпоредбата на чл. 105 от ГПК, с която се определя обща местна подсъдност, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

С разпоредбата на чл. 114 от ГПК обаче законът дава право на работника или служителя, който е ищец по трудов спор (по смисъла на чл. 357 от КТ) да определи пред кой съд да предяви иска си - дали в района на седалището на ответника или по мястото, където той обичайно полага своя труд. Тази подсъдност е изборна и е специална по отношение на общата, предвидена в чл. 105 от ГПК. Разпоредбата на чл. 114 от ГПК има за цел да улесни защитата на правата на работниците и служителите, като икономически по-слабата страна, като им се предостави възможност да реализират правата си в по-удобния за тях съд.

Съдържанието на използвания от законодателя в нормата на чл. 114 ГПК термин: „място, където работникът обичайно полага своя труд" е различно от "място на работа".

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 КТ "мястото на работа" е задължителен елемент от съдържанието на трудовия договор и в случая в сключения между страните по делото трудов договор от 11.03.2019г. като място на работа е посочено фирменото наименование на дружествотоработодател. Към момента на сключване на договора седалището на дружеството е посочено в гр. Самоков. По-късно седалището на дружеството-работодател действително е било променено на гр. София, но тази промяна видно не се е отразила на мястото на работа на И.

К. Д., доколкото не е предмет на допълнително споразумение за това между тях. За „място на работа“ се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата (чл. 66, ал. 3 КТ).

Под „място, където работникът обичайно полага своя труд" се има предвид мястото, където работникът реално престира работната си сила. Когато по делото има данни, че това място е различно от посоченото в сключения трудов договор място на работа и работникът е упражнил законово предоставена му възможност за избор на подсъдност, съдът при направено възражение за неподсъдност съобразява всички ангажирани доказателства /включително и косвени такива/, за да прецени дали е компетентен да реши спора. /Така определение № 123/21.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 787/2016 г./. Такъв следва да бъде и подходът на въззивният съд. Но дори в трудовия договор да бъде определено мястото на работа, това не е определящо за подсъдността по чл. 114 от ГПК, а критерият е къде работникът обичайно полага своя труд в действителност.

Фактите, обуславящи подсъдността на делото са процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск и те подлежат на доказване, като в тежест на ищеца е да докаже абсолютните процесуални предпоставки, а в тежест на ответника е да докаже относителните. Местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка, тъй като съдът следи за нея по отвод на ответника, следователно в негова тежест е да я докаже.

3

/така Определение № 4 от 04.01.2019г. по ч. гр. д. № 4770/2018 г., г. к ІV г. о. на ВКС Определение № 115 от 28.02.2017 г. по ч. гр. д. № 701/2017 г., г. к ІV г. о. на ВКС/ От данните по делото се установява, че повдигнатият спор е трудов по своя характер, а ищецът има качеството на работник. Същият е упражнил правото си да предяви исковете пред ВРС, с твърденията, че е съдът в района на мястото, където обичайно той полага своя труд-гр. Варна, което е различно от седалището на неговия работодател-понастоящем в гр.

София.

Посочената подсъдност в исковата молба трябва да бъде зачетена, доколкото работодателят, независимо от въведения от него отвод, не възразява в писмения си отговор срещу това, че мястото, където работникът обичайно полага своя труд е гр. Варна, а е обосноваван с твърдението, че седалището на дружеството е в гр. София, поради което и компетентен е Районен съд – София, повавайки се единствено на разпоредбата на чл. 105 от ГПК за общата местна подсъдност. Работодателят не представя доказателства, свързани с мястото на работа на ищеца, не сочи и не иска събирането на такива. Отводът за подсъдност е бланкетното (неподкрепено с доказателства) възражение срещу избраната от работника специална подсъдност - според мястото, в което той обичайно полага своя труд, а това не е достатъчно за пренасочване на делото в района на седалището на ответника. Работодателят е длъжен да установи, че работникът реално престира труда си в седалището на предприятието – гр. София. А доказателствата по делото сочат на друг извод-в гр. Варна.

Този свой извод въззивният състав прави, защото следва от характера на работата, която извършва ищецът. Според наименованието на длъжността, която заема, изменена с допълнителното споразумение от 28.02.2023 г., И. К. Д. е Регионален мениджър направление Варна. Работата на регионалния мениджър по длъжностна характеристика е да отговаря за управлението на регионални операции, координацията на екипи и постигането на бизнес цели в определена географска област. Като регионален мениджър, логично е да се приеме, че преимуществено мястото където полага труд Д. е съответния регион, а изхождайки от конкретно посочения такъв с допълнителното споразумение от 28.02.2023 г., това е гр.

Варна, още повече, че той е регистрирал още на 15.07.2020г. своят постоянен и настоящ адрес в гр. Варна. Нещо повече. Разстоянието между гр. Варна и гр. София е такова, че е невъзможно осъществяването на ежедневно пътуване между тези два града, за да реализира всекидневно полагане на труд, при 8 часов работен ден от негова страна в гр. София, ако живее в гр. Варна. Вярно, че след сключването на допълнително споразумение от 28.02.2023г. в представените по делото документи, визирайки допълнително споразумение от 29.03.2024г. и заповед № 329/31.10.2025 г., длъжността която заема И. К. Д. е посочена като Регионален мениджър направление Изток, но тази промяна не е установена с подписване на последвало допълнително споразумение, постигнато от страните, на осн. чл.