Определение № 3159 от 16.12.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3159 гр. Бургас, 16.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501188 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№6722/18.07.2024г. по описа на НРС, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от изп. директор Зорница Банкина, чрез юрисконсулт Иван Недков, срещу разпореждане №1890 от 15.07.2024г. по ч.гр.д.№ 783/2024г. по описа на Районен съд- Несебър, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.

Изложени са оплаквания, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска същото да бъде отменено и съдът да се произнесе с акт по същество.

Сочи се, че с подписването на договора за заем заемателят се е съгласил, без да е бил длъжен да стори това, дружеството „Ай Тръст“ ООД да се задължи солидарно да отговаря заедно с него по договора за потребителски кредит при условията, посочени в договора, Приложение №1 към договора за кредит и договора за поръчителство. Предвид доброволността на направения избор жалбоподателят счита, че клаузата по чл. 4 от договора за кредит не е неравноправна. Счита, че в конкретния случай размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е уговорен между страните и се дължи при евентуално длъжниково неизпълнение. Намира, че уговорката за заплащане на възнаграждение на поръчителя отговаря на изискванията за добросъвестност и не води до неравновестие между правата на потребителя и поръчителя. С оглед изложеното счита, че при обстоятелствата, изложени в заявлението, при които са сключени договорите за потребителски кредит и за поръчителство, както и за плащането на дълга от поръчителя, с което последният е встъпил в правата на кредитодателя на основание чл.143, ал.1 от ЗЗД, не са налице нито неравноправни клаузи, нито пречки за издаване на заповед по чл.410 ГПК в 1 полза на заявителя срещу длъжника за претендираните суми, а договорът за поръчителство е валидно сключен.

Намира за неправилен извода на съда, че поръчителството е следвало да бъде включено при изчисление на ГПР, предвид разпоредбата на чл.19, ал.2 ЗПК, т.3, б. „а“от Приложение №1 към ЗПК, предвиждаща, че при изчисляване на ГПР съответните клаузи следва да са действителни и извода на съда, че клаузата, уговаряща възнаграждение на поръчителя за нищожна. Изтъква, че недействителните клаузи не могат да доведат до пълна нищожност на договора за кредит на основание чл.22 ЗПК. В тази връзка се акцентира, че изискванията за съдържание на договора са зспазени, тъй като са посочени лихвен процент и ГПР. Наличието на други клаузи, приети от съда за нищожни, чрез които се постига заобикаляне на закона, като по непозволен начин се увеличава възнаграждението на кредитодателя, чрез уговаряне на поръчителство, според жалбоподателя не представлява неспазване на изискванията на закона. Такова, според него, щяло да бъде налице, ако съответните величини изобщо не се съдържали в договора. Изтъква се, че обратното разбиране не съответства на принципа за запазване действието на договорите, проведен последователно в чл.26, ал.4 и чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД, който многократно бил съобразяван в практиката на върховната съдебна инстанция.

На следващо място се изтъква, че съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл.23 ЗПК в производството по издаване на заповед за изпълнение, след като е констатирал недействителност на процесния договор. Цитирана е практика на СЕС по дело С- 170/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС от СРС. Цитирана е също практика на СЕС, ТР №1 от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС и практика на районни и окръжни съдилища, въз основа на която е изведен извод, че съдът следи служебно и в заповедното производство за нарушение по чл.22 ЗПК и прилага последиците на чл.23 ЗПК, но само ако самото нарушение е видно от самия договор и общите условия към него.

Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.

Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на частния жалбоподател и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 783/2024г. по описа на Районен съд Несебър е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник- юрисконсулт. Първоначално делото е било образувано в БРС като ч.гр.д.№ 4300/2024г. по описа на БРС, който е изпратил същото по подсъдност на НРС.

Иска се издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 и изпълнителен лист против В. С. К. с настоящ адрес в гр.Бургас, за следните суми:

- 1190,45 лв. платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит №2302132, сключен на 28.10.2020г. между „Кредисимо“ ЕАД в 2 качеството на заемодател и В. К. в качеството на заемополучател, обезпечен чрез договор за поръчителство между „Ай тръст“ ЕООД в качеството на поръчител и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит.

- 223,95 лв., представляващи обезщетение за забава, начислено за периода 11.12.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда;

-законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в районния съд до окончателното изплащане на задължението.

Изложени са доводи, че кредитополучателят следвало да върне заетата сума, ведно с възнаграждението на заемодателя /лихва за ползване на кредита/, което не е сторил, поради което солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст“ ООД е изпълнил задължението.

На 23.08.2021 г. било подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 23.08.2021г. сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на което вземането на „Ай Тръст“ ООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2016г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, вкл. всички лихви. Сочи се, че на 13.09.2021г. е изпратено уведомително писмо от заявителя в качество на пълномощник на цедента.

Като доказателства са представени: ОУ за предоставяне на кредит, Договор за потребителски кредит от 28.10.2020 г. със страни „Кредисимо“ ЕАД и В. С. К.; Приложение №1 към договора за потребителски кредит- условия на кредита, включващи и погасителен план, договор за поръчителство от 28.10.2020г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, както и договор за предоставяне на поръчителство от 28.10.2020г. между „Ай тръст“ ЕООД и В. С. К., ведно с Приложение №1 към последния, касаещо възнаграждението на поръчителя.

С разпореждане № 1815 от 9.07.2024г. районният съд, на основание чл. 411, ал.2, т.1, вр. чл.410, ал.2 вр. чл. 127, ал.1, т.4 и чл. 410, ал.3 от ГПК, е указал на заявителя да посочи изрично дали в ГПР като компоненти /допускане, разход/ е включено уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, както и да посочи дали по договора има постъпили плащания от страна на кредитополучателя и в какъв размер, като представи доказателства за тях. Указани са последиците при неизпълнение на тези указания, а именно, че заявлението ще бъде отхвърлено изцяло или отчасти.

В дадения му срок заявителят е депозирал молба с вх. № 6479/11.07.2024г.

В нея по т.1 от указанията са цитирани актове на различни окръжни съдилища относно необходимата информация в заповедното производство, като липсват конкретни отговори на поставените от съда въпроси. По т.2 от указанията е посочено, че извършените плащания по договора са от категорията правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване на длъжника в исковото, състезателно производство. Посочено е , че горните указания на съда излизат извън рамките на служебното начало.

Районният съд е издал обжалваното разпореждане, с което е отхвърлил изцяло искането за издаване на заповед за изпълнение, поради неотстраняване на констатираните от 3 съда нередовности на заявлението в дадения срок, поради съмнение за противоречие на искането с добрите нрави и поради основаването му на нищожен договор. Развити са подробни съображения.

Съдът е приел, че процесният договор за потребителски кредит и приложенията му не съдържат указаното по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК задължително съдържание, както и е налице вероятност заявените вземания да се основават на неравноправни клаузи. Посочил е, че в ОУ на кредитора /т.11, раздел VII от ОУ/ е посочен общо начина на формиране на ГПР в различни хипотези /сходна с формулировката, съдържаща се в закона/, поради което не може да се приеме, че цитираната клауза е индивидуално уговорена, третираща конкретните разходи във връзка с допусканията при формиране на ГПР по кредита. Посочено е също, че от съдържанието на договора за кредит не може да се установи какви конкретни компоненти формират ГПР от 21,94%, а заявителят е отказал да внесе уточнение съобразно указанията на съда.

Посочил е също, че заявителят недопустимо е отказал да изпълни съдебните указания /така Решение по дело С-425/23 на СЕС от 6.02.2024г./, включително информация относно размера на погашенията по кредита, която е свързана с преценката за съответствие на искането със закона и добрите нрави. Според съда, налице е основателно съмнение, че искането за издаване на заповед за изпълнение за посочената главница противоречи на добрите нрави, поради което отказът на заявителя да предостави тази информация предопределя оставяне без разглеждане, респективно- отхвърляне на заявлението. В тази връзка съдът е посочил, че в заявлението се претендира главница в по- малък размер от чистата стойност на предадената в заем сума /което единствено подлежи на връщане при нищожен договор за кредит/, което е индиция, че от страна на длъжника са постъпвали плащания с неуточнен размер. Това според съда налага, при добросъвестно упражняване на правата от страна на заявителя в съответствие с изискванията на чл.3 от ГПК, последният да обоснове претендираното главно вземане в съответствие с указанията на съда. Като не е сторил това, заявителят е поставил съда в невъзможност да упражни законовите си правомощия по реда на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК- за съответствие на искането с добрите нрави /добросъвестност/, последица от което е отхвърляне на заявлението в цялост.

Приел е за несъстоятелни доводите на заявителя за приложимост към заповедното производство на правилата за разпределяне на доказателствената тежест.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема от фактическа страна следното:

Безспорно е, че вземанията на заявителя се основават на уговореното в три договора, сключени на една и съща дата- 28.10.2020г., между три различни лица.

С договора за потребителски кредит, със страни „Кредисимо“ ЕАД и длъжника В. С. К., „Кредисимо“ ЕАД се е задължило да й предостави в качеството на кредитополучател потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора, при условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД /чл.1/. В договора не се съдържат конкретните параметри на кредита, като в чл.2 /1/ е посочено, че приложените към него Общи Условия и Заявление /каквото по делото не е 4 представено/, представляват цялостно и единно споразумение между страните с посочения по-горе предмет. В чл.6 е посочено, че кредитополучателят погасява кредита съгласно Приложение №1, според чл.17, последно изречение, това приложение представлява неразделна част от договора.